Картини на двама стари приятели, известни като като едни от най-значимите български художници от втората половина на ХХ век, се събраха за първи път в обща тематична изложба. Това са Иван Кирков (1932-2010 г.) и Алцек Мишев (1940), поводът е 90-ата годишната от рождението на Кирков, а мястото е галерия „УниАрт“ към Нов български университет.

Идеята се заражда през май миналата година, когато група студенти от НБУ и техният преподавател Георги Гочев гостуват в ателието на Алцек Мишев в Италия. Там Гочев - културолог, преводач, преподавател по класически езици и декан на Факултета за базово образование, споделя за изложбата с художника, който приема с ентусиазъм предложението. Картините - общо около 40, идват от различни места. Някои пристигат от Италия, други от различни частни колекции, а трети са от сбирката „Иван Кирков“ на НБУ 

До края на живота на Кирков, въпреки че той е останал в България, а Мишев е заминал за Америка и после живее в Италия, двамата са поддържали връзка, разказа пред „Сега“ Гочев, който е и куратор на изложбата. Освен това през годините двамата са рисували доста сходни неща, без да общуват много отблизо. А на стари години, независимо един от друг, и двамата започват да рисуват пейзажи. 

Обща е любовта им към морето, но най-вече към свободата - изключително важна и за двамата тема. „Край морето човек винаги се чувства по-свободен“, казвал Кирков. Оттам идва името на експозицията „Свободата вътре и вън“. Алцек Мишев избира свободата вън, а Иван Кирков остава тук, но в творчеството си е не по-малко свободен от приятеля си в чужбина. Във всеки случай и двамата демострират своята независимост от моди, течения и авторитети. 

Иван Кирков например си позволяваше да се движи между декоративното в изкуството, абстракцията, портрета и социалната живопис по-свободно от всичките си съвременници, без да се притеснява, че ще бъде обвивен в разностилие. Същевременно освен живопис, прави плакат, сценография, монументално изкуство, сценография, июстрации… Той беше пример за творец, който не допускаше да бъде ограничаван - нито жанрово, нито стилистично. 

Алцек Мишев напусна България в началото на 70-те и изгради забележителна международна кариера. Подобно на Кирков и в неговия творчески път разнообразието е много важно, но въпреки интереса в авангардизма и концептуализма, отделя много внимание на живописта. Най-голяма популярност обаче му носи прочутият „морски“ пърформанс „Преплуване на Атлантическия океан” (1979 – 1982). Дори се появява слух, че е успял да избяга от режима в България, плувайки. Около този слух се създава митът за  героичния художник, рискувал живота си в името на творческата свобода.

В залата на галерия „УниАрт“ около половината от платната са на Иван Кирков. Те са много различни от работите на Алцек Мишев, някои от които са рисувани с химикалка. Но докато разглеждате, можете да опитате една, струва ми се, любопитна игра — да да откриете не разликите между двамата автори (те са твърде многобройни), а приликите. Това няма да е много лесно, но пък ще е интересно.