Изложба живопис, наречена "Хвърчащи истории", на художничката Лиляна Дворянова се открива във варненската арт галерия Le Papillon (ул. "Драгоман" 12). Вернисажът е днес, 13 август, от 17.30 до 19.30 часа, а творбите ще могат да бъдат разгледани на адреса на галерията до 9 септември. Експозицията може да бъде видяна и на сайта artpapillon.com.
Приказната живопис на Лиляна Дворянова за пръв път се представя със самостоятелна изложба във Варна. Двадесет и четири "Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана, но не с изразните средства на словото, а с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на авторката. Той е населяван от чудни същества – птици, пеперуди, буболечки, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с нарочно оставена отворена граница между възможното и невъзможното. Те не са персонажи от измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там – в тревата, по дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас.
Първото усещане, когато застанем пред платната от "Хвърчащи истории", е че не сме попаднали на измислено, нереално място, а сме получили възможност да събудим въображението си благодарение на природата около нас. Колкото повече гледаме, сякаш толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има "Вълшебен чай", "Влюбено езеро", "Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за самите нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че "луната може да бъде впрегната", че "езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща "въображение". Подреждаме света и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън. А може би изкуството е онова място, в което тези граници могат отново да се разместват, подсказва галеристката Виктория Митева.
Има една прастара човешка мечта – да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, щом тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест: от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем, говорят картините на Дворянова: всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога – нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Лекичка е, но все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята, ала през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, разсъждава авторката.
Лиляна Дворянова има специална подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност. Работи в сферата на живописта, графиката, фотографията, дигиталното изкуство, илюстрацията и концептуалните форми. Може би именно това ѝ познание и умението да увлича в загатнатия разказ придават лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда за тях нова реалност, в която природата е одушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник в него.
Има допълнителен чар в картините на Дворянова и това е, че ни оставя достатъчно пространство да "влезем" в тях и да доразкажем сами. И да запазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как, казват домакините на изложбата и припомнят строфи от чудното стихотворение на Валери Петров "За хвърчащите хора":
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
И виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?"
