Медия без
политическа реклама

Казва се приятел пръв, но защо е той такъв?*

Класиката на Валери Петров е истинска бяла приказка

Снимки: Галина Маринова
Пиесата е за приятеля, който "пръв, и без да се запита прав ли си или не си, пръв за теб леда пролазва". 

Постановка: Боньо Лунгов
Участват: студенти по актьорско майсторство за куклен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов"

Има ли барометър за приятелството, узнават зрителите, посетили спектакъла за малки и големи "Бяла приказка" от Валери Петров. Това е премиерното заглавие в афиша на куклен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов", което миналата седмица гостува при препълнен салон на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". Постановката е дело на Боньо Лунгов, а с режисурата се е заел Константин Каракостов. След "Седемте козлета и вълкът" и "Таласъма Тропалан" студентите от IV курс по актьорско майсторство за куклен театър представят любимата на няколко поколения история за Ванчо и неговото коте, запознали се с неколцина горски обитатели - Еленчето, Мечето, Лисичето и Гарджето. Неразделна част от тайфата е и метеорологът, усамотил се в станцията високо в планината.
Сценографката Евгения Лачева в сътрудничество с Михаил Шишков - автор на музиката, е сътворила истинска бяла приказка, пълна с вълшебства. Цялата гора е одухотворена и във всеки един момент пулсира от живот. Скача, тича, тръпне, притихва, залюлява се, обладана от емоциите на персонажите, всеки от които е представен с някоя типична човешка черта. Рефренът на мечока е "Пак аз"; лисицата пък е драматично разпъната между битието, на което задължително поглежда първо "от една", а после и "от друга страна". Овациите обира Гарджето меломан, което за ужас на околните не спира да грачи любимите си хитове. От сърце се забавляваме с "авторските" му версии на култови парчета от родната ни естрада: "Казано честно, всичко ми е наред" на Васил Найденов, "Обещай ми любов" на Силвия Кацарова и други. 
Като най-въздействащи се открояват картините, които успяват по оригинален начин да визуализират едни от най-силните чувства и преживявания, на които е подвластен човекът - страха, умората и студа. 
Костюмите на актьорите дотолкова изкусно наподобяват белоснежни борове, че от пръв поглед ги вземаме за най-обикновен реквизит. Майсторски изработени са и куклите, вещо направлявани от талантливите Александър Станковски, Ана-Мария Желязкова, Валентин Митев, Велизара Петкова, Димитър Пишев, Мартин Пашов. 
С притаен дъх слушат малчуганите незабравимите стихове на Валери Петров, посветени на приятелството. Заедно с героите и те също преминават през теста на дружбата. Разтърсени са да прозрат колко често онзи, който си мисли, че изпитва другите, сам се оказва обект на анализ и проучване от тяхна страна. 
Следващите представления се играят в навечерието на Коледа - на 18, 19 и 20 декември.

* Стих на Валери Петров