Изложба живопис, озаглавена „Миниатюри“, на известния художник Греди Асса представя столичната галерия „Ракурси“ от 9 до 31 декември в уютното арт пространство на ул. „Хан Крум“ 4А. „Миниатюрата може да бъде микросвят, който отразява съкровените преживявания на художника. При миниатюрата вглеждането създава усещане за проникване и откриване на нови тайни, толкова близо до съзерцанието. Малки откровения, стигащи до микроуниверсални светове“, споделя в аванс именитият творец.
В изобразителното изкуство миниатюрите са картини, скулптури и графични произведения с малки форми, отличаващи се с изящество и изключителна прецизност на изработката. Те се появяват първо в средновековни ръкописни книги, когато художниците илюстратори са искали по специален начин да откроят първите редове и главните букви в тях. С течение на времето цветните инициали с орнаменти се превръщат в отделни композиции, които по един или друг начин илюстрират текста. Изпълнявани са с акварел или гуаш, както и с добавка на златно фолио (варак). Книжната миниатюра достига до съвършенство във Византия и в страните от Западна Европа именно през Средновековието. Към библейските теми в тях постепенно се добавят портрети на държавни, военни и религиозни дейци, както и на поръчителите на ръкописи, на големи исторически събития или ежедневни сцени. В съвременното изкуство миниатюрите, както отбелязва и проф. Асса, могат да поберат цели светове, за което, поради малките размери, се изисква изключително точна ръка за тънкото изобразяване на детайлите.
Проф. Греди Асса е един от най-продуктивните български художници. Точно преди година – през декември 2024-а, пак в „Ракурси“, той подреди съвместна изложба заедно с още двама именити свои колеги: Атанас Парушев и Божидар Бончев. Тогава обаче Греди Асса се представи по „обратния“ начин – с голямоформатни платна от серията „Пътувания: острови, морета“. Картините бяха създадени през последните 12 месеца и се показваха за първи път.
„С различните произведения художникът може да преживее многократно детството си, може да го – думата не е точно „тиражира“, но да види едно и също нещо по различен начин, от някакъв негов си ракурс. Защото то е толкова неизтриваемо, то поглъща всичко и същевременно само то ти дава опора и сила. Не можеш да го заместиш. То е като някаква златна нишка в тази мина на спомените, където има различни „полезни изкопаеми“. Споменът за детството е за мен някакъв миг на проникнал слънчев лъч, който озарява в подсъзнанието ти нещо, то експлодира, прави те въодушевен, развълнуван, щастлив“, призна в интервю за в. „Сега“ преди три години живописецът.
Тогава той каза още, че да се наслаждава на една картина за него е диалог, който продължава още да го вълнува. „Живописта някак си хармонично нарежда всичките ми мисли, копнежи, страсти, падове и издигания… Езикът на живописта е тихият език, който не шуми, не вика, не крещи, не звъни, но те поглъща с нещо друго, което е и за теб самия неочаквано“, категоричен бе авторът.
Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен. Завършил е специалност „Монументална декоративна живопис” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров през 1985 г. създава неформалната група „Градът” за авангардно изкуство. Има специализации в Ню Йорк, Париж – в „Сите дез’Ар“, и др., както и над 100 самостоятелни изложби по целия свят. Понастоящем е професор в Националната художествена академия – в катедра „Мода”, на която също е основател (2003). През 2011-а участва на Венецианското биенале на изкуствата. Негови работи са в постоянните колекции на Художествената галерия, СГХГ, музея „Д-р Петер Лудвиг” – Кьолн, Германия, Музея за европейско изкуство – Ню Йорк, корпоративна колекция „Студио 9“ – Лондон, Музея на паметта за Холокоста – Вашингтон, фондация „Фридрих Науман” – Бон, колекция “Джон Бърнс” – Бостън, и редица още.
