Ален Делон продаде колекцията си от изкуство за 8 милиона евро
Сбирката на големия актьор донесе двойно по-голяма сума от предвидената по първоначална оценка
В продължение на 60 години Ален Делон е купувал картини по вдъхновение, а не като инвестиция.
Колекцията на живата легенда на киното Ален Делон, състояща се от 83 ценни произведения на изкуството, бе 98% разпродадена на търг в четвъртък, съобщиха от аукционна къща Bonhams, чийто парижки филиал осъществи сделката. Сбирката на актьора, наречена „60 години страст“, донесе общо над 8 милиона евро, докато предварителната оценка за нея бе наполовина по-ниска – 4 милиона евро. В претъпканата зала потенциални клиенти на живо или по телефона се състезаваха за великите имена, събирани с любов от Ален Делон, а наддаването се излъчваше директно във втора зала, разказват организаторите.
Топ-лотът на търга – картината „Заливът на Сент-Адрес“ (1906) на френския художник фовист Раул Дюфи (1877-1953), беше продадена за 1 016 400 евро при предварителна оценка между 600 000 и 800 000 евро.
Арно Корнет дьо Сен Сир, президент на Bonhams Cornette de Saint Cyr в Париж, коментира: „Колекцията на Ален Делон, която предизвика възторг от Хонконг през Ню Йорк до Париж, постигна безпрецедентен успех, като донесе 8 милиона евро – над два пъти повече от предварителната оценка. Ален Делон е жива легенда на киното. Неговият вкус и око са признати по целия свят. За Bonhams Cornette de Saint Cyr беше огромна чест да представи тази възвишена колекция и не е изненадващо, че тя привлече толкова разпалени наддавания при тази изключителна разпродажба“.
Ето още няколко акценти от търга. Платното „Арабски кон, вързан за кол“ от Йожен Дьолакроа (1798-1863), което не се е появявало повече от 40 години на пазара, е продадено за 775 100 евро, над два пъти повече от предварителната оценка. Три изключителни произведения на италианския скулптор Рембранд Бугати (1884-1916) – бронзови статуетки „Прозяваща се легнала лъвица“ (вместо за предвидените 250 000 до 300 000 евро е продадена за 533 800 евро), „Ръмжаща и съскаща пантера“ (продадена за 508 400 евро), „Лежащ лъв, разкъсващ животно“ (за 483 000 евро). Рисуван през 1914-15 г. пейзаж от Алберт Глейз (1881-1953), илюстриращ новите кубистки тенденции, е купен за 356 000 евро. Малка двустранна рисунка с перо от Доменико Бекафуми (около 1486-1551), изобразяваща Свети Антоний отпред и коленичещи жени отзад, е сменила собственика си за 241 700 евро – четири пъти повече от минималната й оценка. Маслена картина от 1834 г. от Камий Коро (1796-1875) е продадена за 229 000 евро, два пъти по-висока цена от първоначалната. Две творби на Жан-Франсоа Миле (1814-1875) също достигат удивително високи цени: „Почиващи селяни“ – 241 700 евро, а „Нормандска млекарка“ (рисунка с въглен), оценена на 100 000-150 000 евро, се купува за 216 300 евро.
Преди търга колекцията на Ален Делон беше показана в Ню Йорк, Женева, Брюксел и Хонконг. Актьорът многократно е споделял, че купува произведения на изкуството от страст, никога – като инвестиция. "Купих първата си рисунка през 1964 г. в Лондон. През годините се сдобих с творби, които ме трогваха, говореха ми и понякога дори ме утешаваха. Те бяха част от живота ми“, признава 87-годишният Делон, който не присъстваше лично на продажбата.
През 2007 г. актьорът се раздели със сбирката си от произведения на съвременното изкуство, казвайки пред в. Monde, че "мрази посмъртните разпродажби".
Ален Делон е имал всичко в живота си – впечатляваща външност, десетки главни роли в знакови филми, красиви жени, припомнят от аукционната къща. Имал е и специално отношение към изобразителното изкуство – в продължение на повече от 60 години Делон (набор 1935-а) е проницателен и запален колекционер. Впечатляващата му актьорска кариера започва в края на 50-те години на миналия век, а през 60-те, 70-те и 80-те години той става един от най-търсените от режисьорите и обожавани от публиката актьори с филми като „Роко и неговите братя“ (1960), „Гепардът“ (1963), „Самурай“ (1967), „Басейнът“ (1969), „Борсалино“ (1970), „Убийството на Троцки“ (1971), „Господин Клайн“ (1976), „Нашата история“ и „Една любов на Суан“ (1984), „Не будете ченге, което спи“ (1988) и десетки още. , за които печели френския еквивалент на Оскар, наградата Сезар за най-добър актьор. Работил е с водещи режисьори на своето време, включително Лукино Висконти, Жан-Пиер Мелвил, Луи Мал, Жан-Люк Годар, Джоузеф Лоузи, Фолкер Шльондорф, Аниес Варда... Носител е на награди „Сезар“ – френския еквивалент на „Оскар“, почетна „Златна мечка“ от Берлинале и почетна „Златна палма“ от Кан.
можете да направите дарение през PayPal
