Вим Вендерс, който днес става на 80 години, винаги е бил дискретният човек на световното кино: скромен в поведението си, дискретен в иновациите си, будещ уважение, а може би дори донякъде виждащ нещо от себе си в ангелите от "Криле на желанието", гледащи надолу към смъртните, но неспособни да общуват директно с тях, пише в. "Гардиън".
Роден в Дюселдорф на 14 август 1945 г., той е израснал в град, почти изцяло превърнат в руини. Името на Вендерс е тясно свързано с движението "Ново немско кино". Известен е по целия свят с шедьоврите си "Париж, щата Тексас" и "Криле на желанието" (с оригинално заглавие "Небето над Берлин"), отличени с големите награди във Венеция и Кан, както и с номинираните си за "Оскар" документални филми. Интересен факт от биографията на твореца, чието истинско име е Ернст Вилхелм Вендерс, е, че е започнал като кинокритик и дори не е мечтал да става режисьор. Но кинокритици първоначално са били и легендарни кинодейци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл, напомня той.
Макар цял живот да се е занимавал с фотография, Вендерс никога не се е смятал за фотограф. Първата си камера той получава още като дете от баща си. В периода от 60-те до 80-те години на миналия век снима основно с Polaroid, използвайки фотоапарата като визуален бележник, за да запечатва кадри и идеи. Колекцията на режисьора наброява хиляди кадъра от снимачни площадки и пътувания из Европа и САЩ. Снимките му са запечатали малки градчета и големи мегаполиси, пустини, магистрали и хотели, както и близкото му обкръжение - известни колеги и приятели като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
За периода от 1973 до 1983 г. Вим Вендерс е направил над 12 000 полароидни снимки, от които са запазени 3500. "Идеята не е в самите фотографии, а в историите, които водят до тях", казва Вендерс. Спомняйки си случайна среща с "високо момиче" на бара в известен нюйоркски нощен клуб, режисьорът разказва историята за това как непознатата му е дала номера си и го е поканила в Сан Франциско, ако дойде сам. Което Вендерс и направил, за да се срещне с младата Ани Лейбовиц, бъдещата фотографка на знаменитости.
Друга любов на Вим Вендерс е рокендролът. "Ако не беше музиката, сега щях да съм адвокат", казва той. Воден от тази своя страст режисьорът си е сътрудничил с рок музиканти като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Но Вендерс казва за себе си, че е преди всичко пътешественик. И наистина, пътуването играе важна роля във филмите му - от "Париж, щата Тексас", за който печели "Златна палма" в Кан през 1984 г., през Хавана с "Клуб Буена Виста", донесъл му Европейска филмова награда и номинация за "Оскар", до Токио с "Прекрасни дни", участвал в миналогодишната надпревара на "Оскар"-ите като представител на Япония.
Пътуванията на Вендерс неведнъж го отвеждат в България. Той бе гост на "София филм фест" през 2007 и 2018 г., а фестивалът му е отправил покана и за предстоящото си 30-о издание през март 2026-а, чието мото ще бъде "По пътя". През 2023 г. пък български ученици се срещнаха с кинолегендата в Германия.
"Всеки филм е пътуване, не само физическо, а пътуване към разбирането на нещо", каза режисьорът. Вендерс също така си спомня почти с носталгия предцифровата ера, когато е било възможно човек да се изгуби умишлено в нови градове. "Във всички големи градове по света се опитвах да се изгубя, когато пристигах там за първи път. И когато успявах, мисля, че едва тогава наистина разбирах града", споделя той.
Днес Вим Вендерс продължава да бъде една от ключовите фигури в световното кино. Неговите фотографии, както и филмите му, не спират да вдъхновяват и да привличат вниманието на хора от цял свят. Чрез тях творецът показва, че е важно не само да умеем да гледаме, но и да да виждаме, и че във всеки миг може да се намери нещо удивително. Това е темата и в неговия последен филм "Прекрасни дни", който е програмиран тази вечер в Дома на киното като част от лятната панорама с негови творби и в чест на рождения му ден.
