"Демократи за силна България" се заеха с две законодателни инициативи, които ще изправят сериозна част от населението срещу тях.
С промени в Кодекса на труда се предлага отпадане на допълнителните почивни понеделници, когато национални празници се падат в събота или неделя, съобщиха от партията. По данни на работодателски организации всеки такъв ден струва на бюджета около 250 млн. лева – сума, която би могла да покрие например увеличенията на заплатите за млади медици, за които в момента се търсят средства, заявиха от партията.
Според ДСБ България трайно има под 250 работни дни годишно, докато средното ниво в ЕС е около 253 дни. „Ако искаме да живеем като германците, трябва да работим като тях. Това са непопулярни, но необходими мерки", коментира депутатът Йордан Иванов.
Дългите уикенди бяха регламентирани в Кодекса на труда през 2017 г. по времето на Бойко Борисов. Целта беше да се престане със сливането на почивни дни, което така или иначе много хора правят. Правилото е, че когато официалните празници (без Великден), съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
С друг законопроект ДСБ предлага да се направи 15% съкращение на държавната администрация, което би засегнало близо 20 000 служители. Законопроектът задължава Министерския съвет да изготви стратегия за създаване на малка, модерна и електронна администрация, в която кариерното израстване се базира на заслуги, а не на партийна принадлежност, обяснява Йордан Иванов.
Съкращенията трябва да бъдат направени на стъпки през следващите три години, като годишно се съкращават не по-малко от 5% от общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт, пише в законопроекта за изменения в закона за администрацията. Любопитен детайл от тази инициатива е, че същият законопроект е внасян и през февруари, но докато тогава е подписан от 14 депутати на ПП и ДБ, сега вносители от ПП няма.
Предлаганите промени са насочени към фискална дисциплина, модернизиране на администрацията и повишаване на икономическата продуктивност, вместо към увеличаване на данъци или поемане на нови заеми, мотивират се вносителите. Повод за действията са публични изявления на представители на ГЕРБ, според които страната може да приключи годината с бюджетен дефицит над 5%, а догодина той да достигне 8%. „Това означава или ново вдигане на данъци, или рекордно поемане на дългове – нещо, на което ние като дясна партия се противопоставяме. В кризисни времена се съкращават разходи, а не се трупат заеми. Създава се усещане, че Иван Костов трябва отново да идва на власт, за да оправя публичните финанси", коментира депутатът, който е и зам.-председател на ДСБ.
