Твърденията, че късите болнични източват средства от фонд „Общо заболяване и майчинство”, са меко казано несъстоятелни. През последните години има трайно нарастване на болничните, то обаче не е при краткотрайните до 7 дни, за които се твърди, че разтягат почивката на осигурените, а при тези с продължителност между 15 и 30 дни. Те пък се издават не от личните лекари, а от болниците, които имат интерес от по-голям прием, за да си вържат бюджета. Данните са от анализ на КНСБ, изготвен въз основа на данни на НОИ за изплатените болнични в периода 2011-2018 г. Според него ръстът на изплатените обезщетения в този период е над 2,1 пъти - общият годишен разход за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване през 2011 г. е 256 млн. лв., а през 2018 г. стига до 556 млн. лв. 

Наскоро управляващите опитаха да отменят плащането на първия ден от болничния, което е ангажимент на работодателите от 2010 г. Мотивът беше, че така ще се ограничат злоупотребите с фалшиви болнични, вземани най-вече за удължаване на почивните дни. Впоследствие премиерът Бойко Борисов отмени решението. 

Според проучването на КНСБ обаче за периода 2014-2018 г. дългите болнични с продължителност от 15 дни до 1 месец са повече от половината от всички издадени болнични, или 58,5 на сто. В тях е и основната причина за нарастващите разходи на НОИ, подчертават експертите. На фона на общия брой болнични листове, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло, делът на болничните до 7 дни е нисък, подчертават от синдиката. Съгласно данните краткотрайните болнични листове с продължителност до 7 дни са 766 хиляди, или 37% от общия брой на болничните, а изплатените за тях средства са в размер на 1,5 млн. дни (9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване),  разходите пък са 53,9 млн. лв. (9,9% от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване). По-големият среден срок на един болничен е довел и до по-високи разходи за обезщетения през годината. Ако през 2011 г. средно е бил в размер на 384 лв., то през 2018 г. ръстът е с 61%, или 619 лв. средно за болничен, подчертават още от КНСБ. На този етап обаче синдикалните експерти не изясняват какви са причините за изнесените от тях данни. Проучването и становището на профсъюза ще бъде представено на предстоящия тристранен съвет, чиято датата все още не е обявена. На него представители на синдикатите, работодателите и държавата ще търсят решение на проблема с фалшивите болнични. Работодатели твърдят, че всеки четвърти осигурен мами работодателя си с фалшив краткосрочен болничен лист. 

ОПРОВЕРЖЕНИЯ

Съвсем различна реалност от изнесените данни от работодателите за изплащане на болничните в ЕС показва и анализът на "Подкрепа". Според данните, изнесени от бизнеса, в 14 държави от ЕС работниците не получават плащания от първия ден. Според синдиката обаче става дума за пет държави. Според експертите на "Подкрепа" най-голямо разминаване между изнесени данни и реалност има в примера за Швеция. Част от работодателите твърдят, че срокът, в който работникът остава без всякакви средства в Швеция, е 7 дни и стига до 90. "Това е напълно невярно – работникът получава плащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, ако не плаща вноски в него, което е логично. В Австрия работодателят плаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там действа т. нар. "принцип на продължаващото възнаграждение", въпреки че човекът не е на работното си място.", подчертават от синдиката. Проучването сочи още, че в някои държави от ЕС задължението за плащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от колективни трудови договори.