Quantcast

Медия без
политическа реклама

Почти половината българи искат да имат нов кмет

Най-новото изследването на "Алфа Рисърч" отчита, че се увеличават критичните оценки към качеството и стила на управление на страната, но няма ясно изразена алтернатива

18 Септ. 2019
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Общо 46.9% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите местни избори в края на октомври. Нагласите по оста "запазване на статуквото или промяна в местната власт" обаче са силно поляризирани - 40.9% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящият кмет, а 47.3% са за избор на нов. Това показват резултатите от изследване на "Алфа Рисърч", проведено сред 1023 граждани в периода от 10 до 16 септември.

На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32% към 68%), по-умерени – в средните общини (44% към 56%), и най-благоприятни за настоящите кметове в малките населени места (51% към 49%). Така като най-оспорвани и с най-голяма интрига се очертават изборите в големите общини, се посочва в анализа на социологическата агенция, чието изследване за новия политически сезон бе оповестено днес.

Изострянето на критичните настроения е най-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересно обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. Общо 37.2% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура "срещу" действащия кмет в името на промяната.

Други 61.9% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа "против". Тази нагласа показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин.

Сериозен фактор ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.

Изследването на "Алфа Рисърч" отчита още, че се увеличават критичните оценки към качеството и стила на управление на страната. Те обаче биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция.

На въпрос за коя партия биха гласували, ако предстоят парламентарни избори, 21.5% посочват формацията на Бойко Борисов, а 18.7% - партията на Корнелия Нинова.

"Алфа Рисърч" измерва и потенциала на вече заявената от Слави Трифонов партия "Няма такава държава", която стартира с подкрепа от 8.3%.

Партията на Трифонов би отнела симпатизанти от БСП, националистическите формации и "Воля" без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа, отчитат социолозите.

Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на "Обединени патриоти" по-голямата част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ

с 4.8%, докато доскорошният им партньор "Атака" започва политическия сезон с подкрепа от 1.9 на сто.

След пробива на европейския вот и излъчването на евродепутат "Демократична България" стабилизира общите си позиции - 4.1%, но остава пред предизвикателството да разшири кръга на симпатизантите в страната.

Още по темата