Не так уж однозначно: за двойствената природа на руския интелектуалец

Популярният израз "не так уж однозначно" приблизително може да се преведе като: "нещата не са толкова прости". 
Например. Някой човек стои пред телевизора и поема огромни потоци кремълска пропаганда. Най-малкото заради вътрешните противоречия и несъгласуваните лъжи разумен човек не може да приеме всичко това за истина. Но същият този разумен човек все пак е поел доза лъчение и казва убедено: абе все пак има нещо, нещата не са толкова елементарни, както ни ги представя Запада, не так уж однозначно! Съответно на този тип хора напоследък им викат нетакужоднозначники. Ползва се и за любителите на конспиративни теории, които по същия начин осъзнават, че кемтрейлс и плоската земя - това са дивотии, ама все пак май че има нещо...
***
Не съвсем еднозначни са обаче нещата и от другата страна - при опозиционните интелектуалци.
Известната либерна журналистка Ксения Собчак например винаги е била подозирана двустранно. Опозицията и украинофилите я възприемат еднозначно като кремълска подлога. Но Z-патриотите също са настроени враждебно към нея. 
Буквално до оня ден Ксения Собчак беше едва ли не единственият руски журналист, базиран в Русия, който може да си позволи открита критика към властта. В извънредно популярния си YouTube канал тя интензивно публикуваше големи материали с антивоенно съдържание, интервюта с напълно "забранени хора" и т.н., и т.н. Тази относителна свобода на действие изглеждаше трудно обяснима без "дискретна подкрепа" от Кремъл - нещо като контролирано изпускане, защото пък Собчак в определени моменти озвучаваше безкритично и кремълски тези - и причината определено не е некомпетентност или журналистическа заблуда. 
Всичко това го разказваме в минало време, защото... нещата не са прости и еднозначни. 
Галеницата Собчак вече не е галеница - нея също я подгониха службите и буквално часове преди да бъде арестувана тя напусна Русия, използвайки сложна оперативна комбинация. Вероятно пак с "дискретна помощ" отгоре. Сега трябва да се проследи поведението ѝ извън Русия - дали ще се радикализира в опозиция на Кремъл или ще продължи относително умерената линия, която държеше в Русия. 
Много хора, не само в Русия, считат за ненормално и неморално да се натяква отвън на руснаците, че не са достатъчно смели да се разбунтуват срещу престъпната власт.
Наистина - доста по-лесно е да се агитира срещу Кремъл от Полша, Литва, Израел, България. Пак не е напълно безопасно, защото нещастия се случват и извън Русия. Но доста по-сложно е да се опълчиш на място срещу власт, безскрупулна и безогледна в репресиите срещу "предателите и чуждестранните агенти". 
***
Друг нееднозначник - 47-годишният Антон Красовски от телевизия Раша Тудей, нашумя напоследък с призива "да се давят и горят украинските деца". В свое предаване журналистът директно призова да се убиват украинските деца, защото те така или иначе са отровени от киевската пропаганда. Събеседникът му в предаването се постресна и опита да смекчи - "руската традиция е по скоро да се ползват тояги". "Не, не - възрази Красовски. - Това са вашите там интелектуалщини. Директно трябва да се давят и горят". 
Красовски пресоли манджата дори по кремълските стандарти и бе уволнен, въпреки че записа сълзливо извинение, в което се покая, каза, че никога няма да си прости грешката и т.н. Всъщност това са крокодилски сълзи, защото той от много време бълва огън и жупел срещу Украйна, срещу опозицията, срещу либералите, срещу всички извън Кремъл - и все така кръвожадно: "...Благодарете се, че във властта е интелигентен и благороден човек като Путин. Ако беше някой (нецензурно) като мен, отдавна щяхте да висите по стълбовете и кладите..."
Но ако проследим развитието на Красовски - и при него нещата не са тъй прости. 
През годините той е бил блестящ културен журналист със сериозен интелектуален багаж и образование, след това опозиционен политически стратег и други такива роли, в които над десетилетие се е придържал към принципи, съвсем различни от сегашното му амплоа. Напуска една от телевизиите със скандал, защото била по думите му "прокремълска". (След което отива в Раша Тудей, която е по-кремълска от Кремъл.)
Същият този човек (преди да се кремълизира) бурно се противопоставя на анти-ЛГБТ законите и дори прави свое публично "разкриване" - признава, че е гей, при това "съвсем нормален човек, не по-лош от президента или който и да било". Той е също носител на ХИВ вируса, работи дълго време с организация, която подкрепа болните от СПИН в Русия - но вече и колегите му от тази организация са се дистанцирали от него заради кръвожадните му изцепки по Раша Тудей. В битността си на пропагандист Красовски обръща палачинката и по този въпрос - почва да бичува ЛГБТ и развратния Запад, който иска да унищожи традиционните ценности на руското семейство. 
Само на 47, той вече няма много пространство за маневри - покрил и изчерпал е целия морален и етичен спектър. 
***
Това изложение би могло да се допълни с извънредно любопитни исторически примери, но засега се ограничаваме с тези малки скици по темата, взети от натура по текущата действителност.

Красовски и бившата му шефка Маргарита Симонян. Тя го уволни с възмущение три дни след извержението за украинските деца. Дълго време тя не забеляза нищо нередно в кръвожадните му и откровено фашистки изказвания. 
***

В миналото Красовски и Собчак имат краткотрайно и проблемно сътрудничество, но това е друга тема...