6 неудобни въпроса за атаката с дронове срещу Кремъл
Откъде се появиха дроновете, които атакуваха Кремъл? Как успяха да заобиколят противовъздушната отбрана? Дали нещо е заплашвало Путин? "Медуза" отговаря на ключови въпроси за ударите по резиденцията на руския президент.
През нощта на 3 май два безпилотни летателни апарата (БПЛА) атакуваха Московския Кремъл, работната резиденция на руския президент. Руските власти официално потвърдиха това едва в средата на деня, като обвиниха за инцидента украинските специални служби. Администрацията на Владимир Путин заяви, че безпилотните летателни апарати са били унищожени, но не обясни как точно са достигнали до центъра на Москва.
Какво точно се случи в нощта на 3 май в небето над Москва?
Възстановихме хронологията на нападението.
Първият дрон
Дронът долетя откъм Замоскворечието (т.е. южно от Кремъл) и се взриви над купола на Сенатския дворец. На един от публикуваните записи се виждат искри и дим няколко секунди по-късно - вятърът го отнася към Спаската кула на Кремъл. Часовникът на кулата показва 2:27 ч.
Първото видео, показващо дим, който се издига над Кремъл, се появи в Telegram канала "Съседи. Якиманка-Замоскворечие" в 2:37 ч. (московско време) на 3 май. Видеото, заснето от високия етаж на сградата на "Набережная" (ул. "Серафимович" 2), показва как димът се издига зад големия кремълски дворец.:
YouTubeЖивущи в сградата на "Набережная" съобщават за силно пукане и дим в центъра около 2:30 ч. сутринта. Минути по-късно трясъкът се повтаря.
В 15:01 ч. украинската информационна агенция УНИАН публикува 14-секунден запис с воден знак от канала на Владислав Поздняков в Telegram (Медуза не успя да открие първоизточника на видеото). На него се вижда как гори малка част от купола на Сенатския дворец. Този кадър вероятно е заснет от хотел "Балчуг Кемпински".
На този кадър най-вероятно са заснети последиците от първата атака с дрон: по-късно московският телевизионен канал TVC (собственост на кметството на Москва) съобщи, че след удара с дрон е имало пожар на покрива на Сенатския дворец.
В 15:41 ч. на уебсайта на TVC се появиха кадри, на които обектите уверено се геолокират в източния край на хотел "Балчуг Кемпински". На видеото се вижда как дрон се движи откъм Замосковоречие (т.е. от юг) към Кремъл и се взривява над купола на Сенатския дворец.
Втори дрон
Вторият безпилотен самолет се взривява почти на същото място в 02:43 ч., т.е. 16 минути по-късно. По това време осветлението близо до Кремъл е било изключено - не са били включени дори светлините, които обикновено осветяват Кремълския бряг. Светят само червените звезди по върховете на кулите.
Този път безпилотният летателен апарат стига до Кремъл от страната на Китай-город (т.е. от изток), прелетява покрай купола на Сенатския дворец, на който е поставен президентският герб, и подобно на първия дрон се взривява точно над мачтата. Знамето върху купола не се запалва.
На един от видеозаписите се вижда как двама души се изкачват към мачтата по стълбите на купола. Възможно е да са инспектирали последиците от пожара, възникнал по време на атаката на първия дрон - но не може да се каже със сигурност.
В 3:16 ч. в "Телеграм" канала "Съседи. Якиманка-Замоскворечие" се появяват още два клипа.
Звукът е със сила, подобна на търкаляща се гръмотевица, пишат живущите от улица "Серафимович". Те са видели искри в небето и хора с фенери близо до стената на Кремъл след тътена. Осветлението на Кремъл на "Набережная" вече е изключено.
Около 15:00 ч. в социалните мрежи се разпространяват още кадри от камерите, разположени на Червения площад. Съдейки по разположението на различни обекти, видеото е заснето от югозападната част на универсалния магазин ГУМ.
"Медуза" успя да установи, че една от най-ранните публикации на този запис (в 15:05 ч.) е пусната в Телеграм канала "Отворена Украйна" | Open Ukraine (тази публикация вече е редактирана, може би видеото е добавено по-късно, но няма потвърждение за това). В коментара, с който видеото се появи в канала, не се съобщаваше нищо конкретно.
На кадрите се вижда обект, подобен на безпилотен летателен апарат, който лети към Кремъл. Изглежда, че дронът се снижава, но това може да е илюзия поради перспективата на кадрите. Именно в това видео се появяват хора, които се изкачват по стълбите към купола на Сенатския дворец. В долния десен ъгъл се вижда и тъмна фигура на мъж, който вероятно тича през Червения площад (в първите секунди на кадрите не се вижда целият). В момента на експлозията той спира и поглежда към купола.
Видеоклипът, публикуван от "Отворена Украйна", може да е компютърно генериран. Има някакъв фонов шум, но звукът не се променя в момента на експлозията. При по-внимателно разглеждане на видеото се вижда, че в горния десен ъгъл върху кадрите от Червения площад е наложено изображение на коркова дъска с прикрепени към нея листове хартия А4, а в централната лява част се вижда компютърният монитор. До корковата дъска стои мъж, който държи мобилен телефон, а към края на видеото фигурата започва да се движи. По-късно видеото се появява в Телеграм канала на ТАСС.
В прессъобщението си Кремъл обяви, че безпилотните самолети са били "нокаутирани", т.е. свалени от руската ПВО. Но това вероятно се опровергава от факта, че и двата дрона са се взривили близо до купола на Сенатския дворец, в непосредствена близост един до друг. Прессъобщение беше публикувано чак половин час след 12:00 ч.
ВЛАСТИТЕ СА СЪОБЩИЛИ ЗА АТАКАТА СРЕЩУ КРЕМЪЛ ПОЛОВИН ДЕН ПО-КЪСНО?
Да, и то в доста странен ред. Първо в 14:27 ч. телеграм каналът на ТАСС публикува съобщение, в което се казва, че кметството е забранило полетите на дронове над Москва; минута по-късно РИА Новости публикува новина за същото с позоваване на кмета Собянин (като ограниченията за полетите на дронове са в сила още от май 2022 г.). Не беше посочена причина за решението.
Няколко минути по-късно, в 14:35 ч., на уебсайта на Кремъл се появи съобщение от пресслужбата на президента - преди това не се знаеше нищо за атаката. В прессъобщението се казваше, че "киевският режим" е извършил "опит за удар с безпилотен самолет" срещу президентската резиденция в Кремъл. Самият Путин не е пострадал.
Две минути преди прессъобщението да се появи на уебсайта, първият абзац от него вече е в канала на РИА Новости в Telegram, а минута по-късно няколко цитата от прессъобщението бяха публикувани в канала на ТАСС в Telegram.
Въпреки че Кремъл съобщи, че "няма материални щети" от нападението, вечерта на 3 май се появи снимка, на която ясно се вижда, че пожарът е повредил покритието на купола на Сенатския дворец.
Пресслужбата на Кремъл също така заяви, че смята нападението за "планирана терористична акция и покушение срещу президента", и подчерта, че изборът на датата не е случаен: скоро на Червения площад ще се проведат тържествата по случай Деня на победата и парадът на 9 май, "на които се очаква да присъстват и чуждестранни гости". Руските власти също така заплашиха, че "руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки, когато и където сметне за необходимо.
КАКВИ БЕЗПИЛОТНИ САМОЛЕТИ СА УДАРИЛИ КРЕМЪЛ?
Не е известно точно. Украинските власти отричат каквото и да е участие в нападението и заявяват, че "не атакуват Путин или Москва". Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария, твърди, че тези събития са част от подготовката на Русия за "мащабна терористична провокация през следващите дни".
Ако се приеме версията, че нападението е организирано от украинските служби за сигурност или проукраински партизани в Русия, тогава те са имали два начина да доставят дрон с експлозиви в Кремъл.
Първият е бил атака от Украйна с дрон с голям обсег. ВСУ няколко пъти е нанасяла удари с модернизирани реактивни дронове "Стриж" от съветската епоха. Основното им предимство е високата им скорост (до 1100 км/ч); смята се, че модернизацията им е позволила да летят до целта на малка височина; всичко това затруднява свалянето им от ПВО.
Съдейки по видеото от удара по Кремъл обаче, в този случай е използван много по-бавен БПЛА. Анализът на два видеоклипа, заснети от страната на ГУМ и от страната на хотел "Балчуг Кемпински", разкрива скоростта на втория дрон - тя е между 30 и 35 метра в секунда (108-126 километра в час).
Украйна разполага с такива дронове собствено производство. Например, въздушният безпилотен летателен апарат UJ-22 на компанията Ukrjet беше представен още през 2021 г. Той е способен да преодолее разстояние от 800 километра (от Кремъл до украинската граница са по-малко от 500). Вярно е, че досега не е съобщавано Украйна да е оборудвала такива безпилотни летателни апарати с бойна глава.
Основният недостатък на такъв дрон е добрата му радарна видимост. Освен това шумът от двигателя на такъв дрон (винаги става дума за двигател с вътрешно горене, тъй като електрическият изисква тежка батерия за летене на такива разстояния, което чувствително увеличава размерите на дрона) обикновено се чува отдалеч. Това е един от основните недостатъци на иранския аналог - дрона "Шахид", който Русия използва за поразяване на цели в Украйна. За да е гарантирано преодоляването на ПВО по целия маршрут от украинската граница до Москва, дронът трябва да лети много ниско. Това изисква доста сложна технология - например вградена система, която проверява маршрута спрямо точна карта на терена.
Друг проблем е, че такива дронове трябва да бъдат коригирани с GPS за част от маршрута (но не през цялото време). Същият Шахид се управлява от инерционна система, която отчита позицията на дрона в пространството. Но подобна система неизбежно натрупва грешки при полети на дълги разстояния, така че е необходима периодична корекция чрез сателитна координатна система.
От друга страна, Русия разполага с голям брой системи, които ефективно заглушават или "подменят" сигнала на GPS. Например в американските документи, изтекли през април, подробно се обсъжда фактът, че украинските бомби с американски JDAM невинаги поразяват целите си поради контрамерките на руските системи за електронна война (EW). Техните навигатори често са съобщавали, че не са на Кремълския бряг, а например на летище Внуково.
Ако безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие като "Шахид" са били използвани за нанасяне на удари по Кремъл, нападателят трябва да е знаел времето, когато ПВО системата в центъра на столицата е била изключена, както и маршрута (включително височината), по който БПЛА могат да бъдат невидими за радарите.
Втората възможност е безпилотен самолет, изстрелян от Москва. Напоследък във войната в Украйна се използват безпилотни летателни апарати, които нямат недостатъците на безпилотните летателни апарати с GPS-корекция. Става дума за т.нар. безпилотни летателни апарати FPV, които, за разлика от повечето търговски БПЛА, просто нямат GPS приемник. Освен това те (също за разлика от търговските дронове) нямат фиксирана и публично известна честота на комуникационния канал, което ги прави по-трудни за заглушаване, прихващане и дори откриване от системите за обезвреждане на боеприпаси. Основният им недостатък е малкият им обсег (няколко километра) и трудността за управление. Тези недостатъци обаче не са от решаващо значение за нападение срещу Кремъл, ако такъв дрон е бил изстрелян от Москва от опитен оператор.
Видеозаписът на нощната атака говори срещу тази версия: той показва, че за нападението е използван доста голям дрон (с дължина и ширина няколко метра). Малко вероятно е такава машина да е била изстреляна незабелязано от центъра на Москва.
Ако за удара все пак са били използвани FPV дронове, можем да говорим за грешки на руското контраразузнаване, но ако са с голям обсег, то тогава Русия явно има грешки в организацията на ПВО в най-важното направление - Кремъл. В последния случай единственото, което може да утеши руските власти, е малката мощност на бойните глави на избухналите дронове. За сравнение, същите ирански дронове носят няколко десетки килограма експлозиви, които биха могли да нанесат много по-големи щети на Кремъл.
Струва си да повторим, че украинските власти настояват, че нямат нищо общо с нападението и че то е планирана провокация. Ако това е вярно, вариантите, по които е извършено нападението, могат да бъдат най-различни.
ИЗПРАВЕН ЛИ Е ПУТИН ПРЕД РЕАЛНА ЗАПЛАХА?
ДАЛИ ТОЙ ИЗОБЩО ПРЕБИВАВА НОЩЕМ В КРЕМЪЛ?
Работният кабинет на президента наистина се намира в Сенатския дворец. Съвсем наскоро, в края на март 2023 г., руският президент заяви, че има и апартамент в Кремъл, където "напоследък прекарва много време, работи и често спи там. Според двама събеседници, близки до президентската администрация, обаче това не отговаря на действителността: Путин много рядко посещава Кремъл - предимно по "официални поводи" и през деня. "Още от времето, когато е в правителството [Путин беше министър-председател от 2008 до 2012 г.], той предпочита [дори през деня] да работи в резиденции (Ново Огарьово, Сочи) - да не остава в Москва през нощта", уверява един от тях.
Според официалните съобщения Владимир Путин е бил в Санкт Петербург на 2 май, където се е срещнал с губернатора Александър Беглов и лично е поздравил директора на Мариинския театър Валерий Гергиев за 70-ия му рожден ден. Наред с други неща Беглов докладвал на Путин за "възстановяването" на Мариупол (Санкт Петербург пое "патронаж" над работата в разрушения от руската армия град) - заедно двамата открили трамвайното движение там чрез видеовръзка.
Освен това на 2 май Путин проведе видеоконферентна връзка с двама губернатори - Александър Гусев, ръководител на Воронежка област, и Виктор Томенко, ръководител на Алтайския край.
На 3 май на уебсайта на Кремъл беше публикувана новина за срещата на Путин с губернатора на Нижни Новгород Глеб Никитин на четири очи. В новината се посочваше, че тя се е състояла в президентската резиденция в Ново Огарьово. Но според един от събеседниците на "Медуза", близък до Кремъл, тази среща може да се е състояла и по-рано. Източникът посочва, че Никитин се е срещнал с организаторите на филмовия фестивал "Горький fest" - актьора Михаил Пореченков и продуцента Оксана Михеева - на 27 април, а официалните лица все още трябва да изтърпят поне едноседмична карантина, преди да се срещнат лично с президента.
КАКВО КАЗВАТ РУСКИТЕ, УКРАИНСКИТЕ И ЗАПАДНИТЕ ПОЛИТИЦИ?
Кремъл твърди, че украински безпилотни самолети са атакували резиденцията на Путин в Москва. Според руските власти става въпрос за "терористична атака и покушение срещу президента". "Ние не атакуваме Путин или Москва", заяви Зеленски
Защо руските власти веднага нарекоха нападението "покушение срещу президента"? Очевидно е, че те преследват пропагандни и вероятно дипломатически цели.
Според конвенция на ООН държавният глава на всяка държава се ползва с международна защита. Това означава, че всички държави, които са ратифицирали конвенцията (сред които са Русия и Украйна), трябва да:
Да предотвратяват престъпления срещу лице, което се ползва с международна закрила, включително опити за убийства и нападения срещу официални или жилищни помещения, в които се намира това лице.
Да добавят наказания за съответните престъпления в законодателството си.
Да се опитат да изправят заподозрян пред съда, ако има основание да се смята, че извършителят е гражданин на тази държава.
Въпреки че Международният наказателен съд (МНС) в Хага е издал заповед за арест на Владимир Путин, той остава действащ държавен глава и лице под международна закрила, заяви пред "Медуза" адвокат, специализиран в областта на международното право. Затова Русия може да поиска Съветът за сигурност на ООН да се събере и да приеме резолюция, осъждаща нападението срещу Кремъл.
Освен това Европейската конвенция за борба с тероризма, която Русия и Украйна са ратифицирали, позволява екстрадирането на лице, което е извършило престъпление срещу лице под международна закрила. Тя също така задължава държавата, ако не желае да екстрадира престъпник, да го преследва в съответствие със своето законодателство.
Междувременно канцеларията на украинския президент категорично отрича да е замесена в нападението, а постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (в който влизат Франция, Обединеното кралство и САЩ) имат право на вето при гласуването - и вероятно ще го използват.
От своя страна, заместникът на Путин в руския Съвет за сигурност, Дмитрий Медведев, след удара с дрон поиска "физическото унищожаване" на Зеленски и неговата "клика" - това на практика е открит призив за нарушаване на същите международни конвенции. Нещо повече, според The Times, през март 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, руските сили за сигурност вече са се опитали да убият украинския президент.
можете да направите дарение през PayPal
