За първи път в историята си Международният съд на ООН постанови, че държава е извършила геноцид. Решението осъжда Мианмар за кампанията срещу рохингите през 2017 г. С девет срещу шест гласа съдиите в Хага установиха, че мианмарските въоръжени сили са действали с намерението да унищожат значителна част от мюсюлманската етническата общност. Те отхвърлиха аргументите на Мианмар, че военната операция е била законна борба срещу въоръжени бунтовници. В рамките на делото бяха изслушани при закрити врата десетки бежанци от лагерите в Бангладеш.
През 2016–2017 г. армията на Мианмар предприе мащабна кампания в щата Ракхине, придружена от масови убийства, изнасилвания и опожаряване на цели села. По данни, цитирани от съда, са убити над 10 000 рохинги, а повече от 700 000 са принудени да избягат в съседен Бангладеш.
Делото беше заведено през 2019 г. от Гамбия, която внесе иска от името на рохингите. В него африканската държава обвини Мианмар в нарушаване на Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. Съдебната процедура продължи седем години.
Международният съд постанови Мианмар да разследва престъпленията, да накаже виновните и да осигури обезщетения на пострадалите. Страната трябва да създаде условия за безопасно и доброволно завръщане на бежанците, възстановяване на собствеността им и събиране на разделените семейства. Размерът на обезщетенията ще бъде определен на следващ етап от производството.
В момента около 1,2 млн. рохинги живеят в бежански лагери в Бангладеш, предимно в района на Кокс Базар, който е и най-големият бежански лагер в света. По-малко от 600 000 са останали в Мианмар.
Решението беше проследено на живо в бежанските лагери в Бангладеш и посрещнато с аплодисменти и празненства. „Днес най-после бяхме чути и това е огромно облекчение“, заяви Юсуф Али, оцелял от преследванията, който пристигна в Хага за произнасянето на присъдата. По думите му решението дава надежда на следващите поколения, но борбата на рохингите далеч не е приключила.
Цял свят следи под лупа аргументите на съда в Хага, тъй като от тях може да се съди и какъв успех би имало делото, което Южна Африка заведе срещу Израел заради случващото се в Газа. Особено важно е, че съдът отхвърли претенциите на Мианмар, че е водила законна битка срещу бунтовници, тъй като Израел също отхвърля обвиненията в геноцид и твърди, че военните му действия са насочени срещу "Хамас".
В отговор на решението британският външен министър Ед Милибанд обяви, че Лондон ще експулсира военния аташе на Мианмар и ще поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Макар решенията на Международния съд да са окончателни и задължителни, той не разполага със собствени механизми за принудителното им изпълнение. Затова практическите последици от присъдата ще зависят до голяма степен от действията на международната общност.
През февруари 2007 г. Сърбия почти стигна до присъда за геноцид заради Сребреница. Избиването на над 8000 босненски мюсюлмани от силите на ген. Ратко Младич да бе обявено за геноцид от съда, но той постанови, че държавата Сърбия не е пряко отговорна за извършването му, въпреки че е нарушила Конвенцията, като не го е предотвратила и не е сътрудничила за предаването на извършителите.
Международният съд на ООН е създаден през 1945 г. и разглежда правни спорове между държави. За разлика от него, Международният наказателен съд, който също се намира в Хага, води дела срещу физически лица, обвинени в геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и др.













