Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия настояват за съкращаване на предложената от Европейската комисия финансова рамка за следващия седемгодишен бюджет с „няколкостотин милиарда евро“. Шестте държави искат повече средства за отбрана, конкурентоспособност и иновации и по-малко за традиционните пера като земеделие и регионално развитие. Без съществено намаляване на разходите те заплашват да не подкрепят бюджета.
Лидерите на шестте страни са изпратили съвместно писмо, в което настояват предложената финансова рамка за периода 2028–2034 г. да бъде съществено намалена, съобщи Financial Times.
Европейската комисия предложи през юли 2025 г. следващата многогодишна финансова рамка на ЕС да бъде на стойност почти 2 трилиона евро за седемгодишния период 2028–2034 г. Това представлява приблизително 1,26% от брутния национален доход на ЕС за периода. Комисията аргументира по-голямата рамка с необходимостта Европа да финансира едновременно сигурността и отбраната, конкурентоспособността, енергетиката, иновациите, миграцията, климатичната устойчивост и традиционните политики като земеделието и икономическото и регионалното сближаване.
Предложението обаче предизвика спор още от началото на преговорите.
Още през юни 2026 г. кипърското председателство на Съвета на ЕС представи ревизирана преговорна рамка за около 1,73 трилиона евро. Тогава обаче Германия, Нидерландия и Австрия продължаваха да настояват за по-сериозни съкращения на традиционните разходи.
Основното искане на шестте е бюджетът да бъде „фундаментално реформиран“ и да се направи по-ясен избор между различните приоритети.
Германия и съюзниците ѝ настояват за: намаляване на общия размер на бюджета с няколкостотин милиарда евро; увеличаване на средствата за европейската отбрана и сигурност; повече инвестиции в иновации, технологии и конкурентоспособност; ограничаване на традиционните разходи за земеделие; ограничаване на част от средствата за по-бедните региони и политиката на сближаване.
Приемането на многогодишната финансова рамка е особено сложно, защото тя изисква единодушното съгласие на всички 27 държави членки - всяка държава може да откаже да даде съгласието си.
Германия и петте ѝ партньори обаче не са единствената група в преговорите. Други държави, сред които Испания и Италия, настояват за запазване или дори увеличаване на финансирането за земеделие и регионално развитие. Според Financial Times общо 17 държави защитават позиция, според която средствата за традиционните политики трябва да останат значителни, а някои от тях настояват общият бюджет дори да надхвърли предложените от Комисията 2 трилиона евро.
За България спорът е особено важен заради традиционно значимата роля на европейското финансиране за селското стопанство, регионалното развитие и инфраструктурните проекти.
Друг голям спор е свързан с начина, по който ЕС ще финансира бъдещия бюджет. Европейската комисия предложи нови европейски източници на приходи, които според Financial Times могат да осигурят около 60 млрд. евро годишно. Сред обсъжданите варианти са: увеличаване на приходите от европейската система за търговия с емисии; механизъм, свързан с въглеродните емисии при внос; такса върху нерециклирани електронни отпадъци; промени в акцизите върху тютюневите изделия; допълнителни вноски от големи компании.
Предложенията срещат съпротива от държави, които не желаят да прехвърлят допълнителни данъчни правомощия на европейско равнище. Франция например предложи на 29 септември друг подход — приходите от многомилиардните глоби, налагани на големи технологични компании като Google, да бъдат използвани за намаляване на вноските на държавите членки в бюджета на ЕС.
