На Велика събота в навечерието на Великден Благодатният огън слезе в църквата "Гроб Господен" в Йерусалим, предадоха световните медии, цитирани от БГНЕС.

Благодатният огън слезе в Кувуклия - параклис в центъра на църквата „Възкресение Христово”, в която се намира пещерата на Гроба Господен.

Благодатният огън символизира чудотворната светлина на Възкресението на Христос, за която говори още апостол Петър, и се смята за светиня от вярващите. Появата му в навечерието на православния Великден чрез молитвите на православния патриарх, духовенството и хилядите поклонници, се нарича „чудото на слизането на Благодатния огън“.

НЕБЛАГОПРИЯТНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Тази година за пръв път от много години Благодатният огън няма да бъде пренесен до България. Решението църковна делегация да не пътува до Йерусалим на Велика Събота бе взето от Св. Синод на Българската православна църква. Вместо това църковни служители получиха Благодатния огън, който се съхранява от миналата година, в синодалния параклис „Св. равноапостолен и благоверен цар Борис-Михаил Покръстител“.

Премиерът Кирил Петков беше предложил да предостави правителствения самолет, за да бъде донесен огънят от Йерусалим. Това се случи на 14 април, а подготовката за пътуването до Йерусалим изисква повече време. От Светия Синод заявиха само, че причина огънят да не бъде донесен тази година са „неблагоприятни обстоятелства”.

ПРАЗНИЧНО ПОСЛАНИЕ

Българският патриарх Неофит излезе с послание към вярващите на Велика Събота. Ето и пълния му текст:

„Обични в Господа чеда на светата ни църква,

Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

Христос Возкресе!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

След Възкресението на Христа Спасителя възкресението от мъртвите стана и наше основание за живот вечен, за който се подготвяме още тук, в този живот, който ни е даруван от Твореца. Защото „както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта… се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа“, и този е Божият дар – „живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 5:21; 6:23). „Аз дойдох – свидетелства Спасителят, – за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан. 10:10). И ето че Неговите думи се изпълняват и намират своето потвърждение във всепобедното Му Възкресение от мъртвите, което е залогът и начатъкът за възкресението на всекиго от нас – вярващите в Него като път, истина и живот (срв. Йоан. 14:6).

Живеем и се спасяваме във времето между Възкресението на Христа и Всеобщото възкресение от мъртвите. Не ни е дадено да знаем „времената или годините, които Отец е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Епохата на Новия Завет е време на любовта, която е съвършено „изпълнение на закона“ (Рим. 13:10) и ни е завещана от нашия Господ като основна нравствена ценност, чието изпълнение става възможно в пълнота още тук на земята, в деятелност към Бога и човеците. Сам „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан. 4:16), понеже „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5). От любов към човека Сам Бог се въплъти, живя сред човеците и като човек пострада заради нас, за да победи врага на нашето спасение, възкръсвайки от мъртвите. Затова и пътят към възкресението за живот е този на любовта, в подражание на завещания ни от Христа Иисуса вечен и неизменен образец. И затова е толкова трудно, когато и днес ставаме свидетели на отсъствието на тази любов. Когато виждаме враждата и омразата между хората, желанието за превъзходство и надмощие над другия да продължават да обсебват човешкия ум, да помрачават Божия образ в човека и да ни отдалечават от Небесния Отец. Трудно ни е да се примирим с това и отказваме да го сторим, и отново свидетелстваме за това колко благ, търпелив и многомилостив е Господ, Който не иска и не търси „смъртта на грешника“, но желае „да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Иез. 33:11).

Нашият Бог, Господ Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите, е всесилен и всеблаг. Той има властта да покрие и очисти всеки грях, да изтрие всяка сълза от очите ни и да претвори всяко зло в добро. Бог е абсолютното добро и неизмеримата благост и милост, и човеколюбие. Той „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ – свидетелства светият апостол и евангелист, и тайнозрител Йоан (1 Йоан. 1:5). Тъмнината властва само в този свят, но с Христовото Възкресение вече е победена, защото „тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети“ (1 Йоан. 2:8). Ослепителната светлина на Възкресението преобразява всичко и всекиго и огрява пътя ни към вечния живот, независимо от цялото зло около нас.

След утрото на Възкресението злото е преодоляно и обречено, защото бе унищожено най-силното му оръжие – смъртта, чрез която то властва в света (вж. Евр. 2:14). Нека радостта, която Възкресението на Спасителя ни носи, да бъде винаги с нас и тази радост бъде пълна! Да живеем с Възкресението и да осъзнаваме дълбоко в сърцата си необратимата промяна, която е настъпила в нашия свят в утрото на Пасха, когато мракът завинаги отстъпи пред Светлината, която той не можеше да обземе (Йоан. 1:5). Врагът на човешкото спасение беше надвит и посрамен. На мястото на отчаянието дойдоха вярата и надеждата и Животът се възцари. Нека следваме Светлината, огряваща пътя ни към вечния живот и Царството Божие, и да работим усърдно за своето спасение. Да не бъдем равнодушни наблюдатели на злото и неправдата, които ни заобикалят, а дейни Господни съработници във всекидневната борба за живота – добротворци и миротворци, достойни за името Христово.

Силата ни е в нашата вяра, защото е вяра във Възкръсналия от мъртвите Син Божи и Син Човешки – Господ и Спасител, и вечен наш Учител Иисус Христос. Него изповядваме, Нему едничък възлагаме надеждите си за спасение и живот вечен, на Него единствено се доверяваме, помнейки, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).

Отечески поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и благопожелаваме духовен мир и преизобилна пасхална радост! Благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!”