Медия без
политическа реклама

Правителството отпуска приема в медицинските университети

"Ядрена химия" и "подземно строителство" стават защитени специалности във висшите училища

Илияна Кирилова
Целта на промяната е да се преодолее недостигът на лекари.

Министърът на образованието да може да предлага повече места за студенти по медицина, но в рамките на получените заявки от университетите. Това предвижда проект на МОН за промени в постановлението за условията и реда, по които се утвърждава броят на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища. Целта му е да се преодолее недостигът на лекари в болниците в страната. Приемът зависи от капацитета на университета, а с подобни изключения това ограничение може да се заобикаля.

Към момента МОН може да предлага по-голям брой студенти в няколко направления - "военно дело", "национална сигурност" (за военните университети и за Академията на МВР), както и за специалностите от регулираните професии "здравни грижи" и "обществено здраве". От министерството посочват, че в последните години получават редица писма от здравното ведомство, висшите училища, болници и др. с молба за увеличаване на броя на отпусканите места за обучение и в специалност "медицина".

Те се мотивират с регионални диспропорции по отношение на осигуреността на населението с лекари в страната - концентрация на джипита в големите градове и недостиг на лекари в селата, както и нуждата от повече специалисти по спешна медицина, вътрешни болести, инфекциозни болести, клинична микробиология, пневмология и фтизиатрия - все специалности, които са с по-ниско заплащане, по-лоши условия на труд и по-нисък престиж. Затова и идеята на МОН е просветният министър да може да предлага повече бройки за "медицина" (вместо за здравни грижи и обществено здраве) - след съгласуване с министъра на здравеопазването, както и в рамките на получените заявки на висшите училища, които следва да бъдат съгласувани с нуждите на пазара на труда.

"По този начин ще бъдат предприети стъпки в посока намаляване на недостига на лекари в здравните заведения в страната", посочват от МОН. И допълват, че предложената промяна ще засегне единствено висшите училища, провеждащи обучение по специалност от регулираните професии "медицина", като ще даде възможност на здравното министерство да бъде по-гъвкаво при провеждането на политиките в областта на здравеопазването.

Същото уточнение - че министърът може да предлага повече бройки, "но в рамките на получените заявки" от университетите, се прави и за другите две изключения, които остават в постановлението - "национална сигурност" и "военно дело", за които досега нямаше такова ограничение. Проектът предвижда и министърът да може да предлага повече места за студенти и в приоритетните професионални направления и защитените специалности - след мотивирано предложение на отрасловия министър въз основа на оценка от експертна комисия за необходимостта от такива специалисти на пазара на труда в съответствие със секторните политики и с Националната карта на висшето образование в България.

"По този начин при определянето на план-приема ще може да бъдат отчетени отрасловите политики и стратегии съобразно провежданите анализи и прогнози за пазара на труда", надяват се от МОН. Направление "здравни грижи" е приоритетно, т. е. за него също остава възможността министърът да предлага повече бройки, уточняват оттам.

 

ЗАЩИТЕНИ

И още една планирана промяна - добавят се две нови защитени специалности, с които те стават общо 29. Към момента "защитеният списък" включва 27 специалности, от които 13 са в областта на филологиите, две са в областта на природоматематическите науки, а останалите 12 са инженерни. Занапред в него ще се включат специалността "Подземно строителство" (бакалавър), предложена от ректора на Минно-геоложкия университет "Иван Рилски", и специалността "Ядрена химия" (бакалвър), предложена от Софийския университет.

"Подземно строителство" се предлага само в МГУ, като за последните 3 г. средният брой на записаните първокурсници в тази специалност е едва трима души. Подготовката на студентите е ориентирана към прилагане на иновативни решения в областта на подземното строителство, строителството на подземни съоръжения, метрополитени, комплекси от минерално-суровинния отрасъл, преработката на рудни и нерудни суровини, добива и транспорта на нефт и газ, опазването на околната среда и др. Обучението е ключово за обезпечаването с кадри за съответния сектор, както и за националната сигурност, а потребността от специалисти в тази област е несъмнена не само за минерално-суровинната индустрия, но ще става и все по-значима заради зачестилите природни бедствия като наводнения, свлачища и срутища вследствие на глобалното затопляне, мотивират се от МОН.

Относно "Ядрена химия" оттам отбелязват, че специалността е уникална по място на провеждане на обучението, има изразена специфика на учебното съдържание и също е ключова за обезпечаването с кадри за сектора на ядрените технологии и ядрената енергетика, както и за националната сигурност. В двете нови защитени специалности се очаква през 2023/24 г. да се обучават общо 46 студенти в редовна и задочна форма, като за целта ще нужни 75 000 лв., осигурени в рамките на утвърдения разходен таван за държавните висши училища за 2024 г.

 

Министерството на образованието да може да предлага по-голям брой студенти по професионално направление "национална сигурност" за Академията на МВР и за висшите военни училища.

 

Още по темата