Quantcast
Назрява скандал с акредитацията на университетите | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Назрява скандал с акредитацията на университетите

Появяват се още трудности при регистрирането на новите съвместни програми
8 309
 Илияна Кирилова
На практика университетите оценяват сами себе си

Сериозно недоволство се трупа в университетските среди към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Критиките са по две линии - ректори са недоволни от оценките си, получени в резултат на новия начин на акредитация, а други се оплакват, че НАОА не акредитира съвместните им програми по големия европроект за модернизация на вузовете, поради което те не могат да ги започнат. По този повод предстои и изслушване на ръководството на агенцията пред депутатите от просветната парламентарна комисия.

 

ОЦЕНКИТЕ

Припомняме, че с промени в закона за висшето образование от 2020 г. акредитацията на университетите се осъществява по различен начин - освен, че се прави по облекчени процедури, тя вече се провежда едновременно за дадено професионално направление във всички университети, които го предлагат, вместо поотделно. Идеята е да се постигне по-ясна диференциация на качеството на обучение в отделните висши училища, защото, както е известно, оценката на всички вузове е приблизително еднаква - между 8, 9 и 10 по десетобалната система.

Изглежда обаче новостите не са отстранили досегашните дефицити, напротив - довели са до изкривявания, при които несвойствено за даден вуз направление се оказва доста по-добро от друго, предлагано в специализиран вуз с дългогодишен опит. Основният упрек и в момента е, че висшите училища продължават да бъдат оценявани от своите конкуренти. Експертните групи и постоянните комисии в НАОА, които реално правят оценките на вузовете, се състоят от представители на различните университети, като в тях преобладават тези на големите университети, докато малките остават непредставени и съответно ощетени. 

Сред тях е например Аграрният университет в Пловдив, който вече е завел дело в Административния съд в Пловдив за необоснован и немотивиран акт на НАОА, разказаха източници на "Сега". Става дума за това, че оценката на висшето училище в направление "растениевъдство" е намалена спрямо миналогодишната, въпреки че то е лидер в това направление, за разлика от други вузове - например последният в класацията ТУ-Варна, при който растениевъдството е получило по-висока оценка от последната акредитация.

Друг пример идва от Югозападния университет, който е получил по-висока акредитационна оценка в направление "обществено здраве", въпреки че има една единствена база - Благоевградската болница, отколкото чисто специализирани медицински вузове. От намалена оценка страда и Националният военен университет "Васил Левски" във Велико Търново и др.

"Енигма е как така един вуз с напредък от предходната акредитация и по-високи постижения в академичната дейност в последните години получава по-ниска оценка от НАОА. Всичко това се прави без никаква мотивация и обяснение", казва ректор, пожелал анонимност. Друг оспорва изобщо състава на експертните комисии, които са с представители на различните вузове, наричайки ги лобистки. "Няма как да е безпристрастна оценката от университет, който ти е пряка конкуренция. Оценяващите трябва да са независими", смята той. Друг негов колега пък се оплаква, че не може да внесе в Агенцията доклада си за акредитация, която предстои до седмици, тъй като оттам още не са готови с оценката от следакредитационния им контрол, която се прилага към доклада. 

 

СЪВМЕСТНИТЕ ПРОГРАМИ

Проблеми с НАОА има и по отношение на акредитирането на съвместни програми по големия европейски проект за модернизация на университетите, за който "Сега" писа. Въпреки че в края на предходния парламент депутатите успяха да приемат законови поправки (чл. 42а на закона за висшето образование - б.р.), уреждащи детайлно реда за създаване на съвместни програми между висшите училища, някои от тях все още не могат да стартират поради отказ на НАОА да акредитира отделни програми или цели професионални направления. Пример за това е медицината - някои вузове имат акредитация за тази специалност, но не и за професионално направление, каквато НАОА отказва да даде. Причината вероятно е по-строгата уредба в областта на медицината, която е регулирана професия. 

На въпроси на "Сега" от МОН отговориха, че към момента няма одобрени споразумения за съвместни програми на база на новите правила в закона - по въпросния чл. 42а, който изисква те да се подпишат от просветния министър.

Сключени споразумения обаче има по друга линия - по досегашния чл. 21 на закона, даващ възможност на вузовете да се сдружават с други висши училища по линия на академичното самоуправление. Този член не изисква министърът изрично да одобри въпросните съвместни програми. "Проектите на вузовете изискваха сключване на споразумение, което минаваше по линия на чл. 21, който е без много детайли. По чл. 42а обаче се изискват много детайли и затова някои университети предпочитат да минат по стария ред", казват запознати.

 

ПРОЕКТЪТ

По въпросния европроект бяха сключени 18 договора за общо  51 млн. лв., като срокът за изпълнение на съвместните програми, в които участват 61 институции-партньори - висши училища, работодателски организации, научни организации, е догодина. Предвидено е да бъдат разработени 99 съвместни учебни програми между партниращи български висши училища, 107 нови програми с дигитално образователно съдържание, вкл. за дистанционно обучение, и 30 съвместни учебни програми за обучение на чужд език с чуждестранни висши училища.

Първите програми са вече разработени и одобрени и през академичната 2022/23 г. е осъществен прием на студенти по някои от тях - например бакалавърска програма "Анализ на данни", разработена между СУ и ТУ-София  и медицинска физика на английски език (магистърска програма) между СУ и Пловдивския университет, казват от МОН. За някои магистърски съвместни програми ще бъде обявен прием през януари 2023 г., напр. за програма "Бизнес иновации и мениджмънт на английски език" (магистърска програма), разработена съвместно между УНСС и Стопанската академия - Свищов. "Всички проекти са в процес на изпълнение и не се очакват сериозни трудности по отношение на разработването и внедряването на съвместни учебни програми", казват от МОН.

 

ИЗСЛУШВАНЕ

Заради нарастващото недоволство сред университетите председателят на просветната парламентарна комисия Красимир Вълчев смята да покани ръководството на НАОА на изслушване идната сряда. "Ректорите твърдят, че проблемът е в НАОА, НАОА твърди, че той е в нормативната уредба. Затова искаме да изслушаме и двете страни", коментира за "Сега" Вълчев. По думите му НАОА следва да обясни и има ли нова методика за оценка с променена философия, наблягаща по-малко на документите и повече на оценка на ефективните политики на висшите училища.  

Очаква се на заседанието да стане ясно има ли ефект от друга промяна в акредитацията отпреди 2 г., която постанови, че при оценяването на даден университет член на академичния състав на основен трудов договор може да участва в акредитацията само на едно висше училище, а не на две. Прогнозите преди бяха, че доста вузове ще пострадат от новото изискване, но досега не се е чуло за вуз, изгубил акредитацията си по тази причина.

Още

70% от оценката на университетите ще зависи от количествени показатели
Защо да учим енергетика в Университет по хранителни технологии
Рейтинг 2022: Големите диспропорции между университетите остават

14.11.2022

Обновена

649