Quantcast

Медия без
политическа реклама

Бизнес и синдикати вкупом поискаха спешни мерки заради PISA

Работодателите подкрепят повече автономност за училищата, но с поемане на отговорност за резултатите и обективна оценка на работата им

Илияна Димитрова
Предстои да видим дали и тези резултати на PISA ще са поредното чудо за три дни.

Слабите резултати на българските деветокласници на международното изследване PISA 2022 предизвикаха широк отзвук сред обществото. Синдикати и бизнес вкупом настояха за спешни мерки, които да подобрят качеството на образованието, заявявайки готовност за съдействие. Не е ясно обаче дали няма и това да заглъхне в следващите дни, както ставаше след всички издания на PISA досега.

Макар да се проваля в почти всички издания на PISA от 2006 г. насам, България така и не може да улучи работещите мерки (въпреки реформата от 2016 г. и новите учебни програми), които да подобрят не само представянето ни в проучването, но и като цяло качеството на образованието у нас. Изследването и през 2022 г. постави страната ни на дъното на ЕС, като се оказа, че над половината български ученици в 9 клас са функционално неграмотни по четене, математика и природни науки, като влиянието на социално-икономическия фактор у нас върху успеха на децата е изключително силно - разликата между най-богатите и най-бедните деца у нас вече е в рамките на близо 2.5-3 години изоставане. 

 

Автономност, но с поемане на отговорност 

За първи път 25 организации, представляващи бизнеса, се обединиха в подкрепа на "истинска реформа в българското училищно образование", заявявайки готовност за сътрудничество с всички политически партии, държавни и местни институции за "дълбоки и смели реформи". "Като работодатели ежедневно сме свидетели на скъсаната връзка между образованието и реалния бизнес и неговите нужди. Българските училища не подготвят младите хора за живота и неговите социални и икономически предизвикателства. Това има преки негативни ефекти върху бизнеса и икономиката на България. Сериозни проблеми с намирането на кадри имат 70% от работодателите", пишат в своя позиция Българската стопанска камара, Българската предприемаческа асоциация - BESCO, Българска асоциация по информационни технологии - БАИТ, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии - AIBEST, Американо-Българска бизнес асоциация - ABBA, Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост и много други.

Всички те настояват за повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите, за учебни програми с нова философия, ориентирана към компетентности, а не към наизустяване на предметно знание, както и за промяна на изпитите. Ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата според бизнеса са изключително належащи, за да се гарантира по-добро качество на обучението ни. Работодателите са за повече автономност на училищата, но и за поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците. Нужен е и по-взискателен и професионален подбор на учителите и директорите, както и обективна оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания, смятат още те. 

 

Санкции за несериозните родители

Част от предложените мерки се припокриват и с идеите на синдикатите. От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" също настояха за нови учебни програми, разтоварени от академични знания и оставящи време за формиране на умения, като заявиха, че "задължителните учебници" носят огромна вина за лошите резултати на PISA, затова следва или да бъдат променени, или по-добре да отстъпят място на образование без учебници. От синдиката също наблягат на създаването на индикатори за качество на образованието и промяна на философията на оценяване, което да измерва придобитите компетентности, за промяна в програмите за студенти по педагогика с утрояване на часовете им за практика, за упорита борба срещу образователната бумащина и синдрома на отчетност в системата, както и за подкрепа на младите учители.

Оттам обаче акцентират и върху родителите и нуждата те да мотивират децата си за учене. Според тях следва да се зададат отговорности на "незаитересованите родители" за партниране в процеса на възпитание, като им се вменят задължения, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник. От синдиката пак припомнят старата си идея за оценка за „дисциплина“, както и за въвеждане на финансови и административни санкции към непартниращи родители - все неща, които не се приемат еднозначно в гилдията. От "Образование" говорят дори за "преодоляване на синдрома, формиран от някои родители, че образователната система е да забавлява ученика и анимира интереса на подрастващите", защото, по думите им, "образованието не е социална развлекателна услуга, а право на достоен живот на децата и учениците, след като завършат".

 

Да борим неграмотността с неграмотност

Друга част от становището на синдиката също предизвика множество критики заради допусната грешка. В него се казва, че "българското образование, учебните програми, нашите учебниците са контрапункт на това, което оценя PISA". Сгрешеният глагол и липсата на правилната форма "оценявам" станаха причина за горчиви коментари. "И ако включим ученици от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си НВО, те разбираемо едва ли ще достигнат и тройка", казва още в позицията си синдикатът, срещу което пък учители и експерти опонираха, че е нерелевантно към философията на PISA. Освен това резултатите на учениците и на НВО са изключителни ниски, т.е. системата не се справя и спрямо собствените си изисквания.

 

Пари срещу резултати

Разминавания се очертаха и по темата колко още средства за нужни за качествено образование. От БСП за "България" настояха за 5% от БВП за образование (за 2024 г. са планирани 4.2% при 4.1% за 2023 г.). "Ако искаме друго бъдеще за нацията, образованието трябва да е първи национален, реален приоритет за всички партии - леви, десни, центристки. Ние сме длъжни да постигнем национален надпартиен консенсус за развитие на образованието ни и всички действия да се основават на разбирането, че това е изключителна държавна отговорност и не може дейности, подчинени на този приоритет, да се дават на каквито и да било организации. Ако не се справим с този проблем, няма да се справим с никой друг. Ако не го направим - значи не сме за тук, нито като парламент, нито като мнозинство, нито като изпълнителна власт", заяви Ирена Анастасова.

В позицията си 25-те организации също признават, че България все още отделя нисък процент от БВП за сектора, но посочват, че "няма доказателства за това, че инвестираните пари имат възвръщаемост". "Държавните и местните институции трябва да имат добре планирани индикатори за изпълнение на политиките си, а образователната система и обществото - да получават ясна картина за ефекта от вложените средства", смятат работодателите. За тях е ключово оценката на работата както на цялата образователна система, така и на учителите и директорите, да се извършва на базата на обективни и прозрачни критерии, които отчитат резултати, а не изготвени документи или други административни дейности. "Важен аспект е ефективното въвеждане на стандарт за качество в образованието, както и на системата на добавената стойност, така че да има прозрачна информация за напредъка на всяко училище", подчертават те.

"Съзнаваме, че реформата в образованието е дългосрочен ангажимент, който включва непопулярни мерки. Ако те не бъдат предприети обаче, обричаме още десетки поколения български деца и младежи да не получат възможност за щастлив живот и успешна професионална реализация", посочва още бизнеса, призовавайки също за надпартиен консенсус за сериозни образователни реформи.

 

Българското училище се проваля в образованието на учениците.  54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки.
България продължава да е сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда върху резултатите на учениците е по-силно от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Министерството на образованието и науката смята да предприеме извънредни мерки заради лошите резултати на учениците в началото на гимназиалното обучение, сред които въвеждане на входно равнище за деветокласниците, както и поетапни промени във формата на националните
Резултатите на PISA показват, че 20 години са преминали, без да оставят положителна следа в българското образование.

 

 

 

Ключови думи:

PISA 2022