Quantcast

Медия без
политическа реклама

И PISA не може да извади образованието ни от инерцията

Лошите резултати трябва да са стимул за пълно преобръщане на системата, а не за заравяне на главите в пясъка

Илияна Кирилова
PISA 2022 е категорична: 1/2 от българските деветокласници са функционално неграмотни. А последиците в икономически план за страната ни изглеждат стряскащи.

Час по география (но може да е всеки друг час). Учителят е пред дъската, "говори си нещо", както казват учениците. Малцина могат да го чуят, защото в класната стая цари невъобразим шум. Но и слушащите бързо губят интерес - учителят просто си разказва урока. Затова почти всички са забили нос в телефона. Някои си пишат домашните за частната школа. Други си говорят. Учителят не поставя задачи, не пише и забележки - защо да си създава проблеми няколко години преди пенсия, а и нали това няма да се отрази на заплатата му. Родителите няма как да разберат, че детето им не знае нищо по география - накрая почти всички получават шестици.

Струва ви се прекалено и безобразно? Прекалено и безобразно е, но е реалност, и то в училище в центъра на София. Не всички учители и училища са такива, разбира се, има къде къде по-добри примери. Но има и по-лоши - където учениците въобще не ходят на училище, защото родителите им не ги е грижа, а учителите прикриват отсъствията им. Ако не беше така, нямаше и тази година да се вайкаме от трагичните резултати на българските деветокласници на PISA 2022. А те са такива, защото в клас тийнейджърите зубрят формули, изчисляват проценти, пресмятат корен квадратен, решават уравнения и са готови във всеки момент да ги зарежат, защото са убедени, че няма да им потрябват никога повече.

Може ли да има коренна промяна на всичко това? Образователното министерство смята, че трябва да продължим да следваме пътя към компетентностния подход, по който сме поели, но малко по-целенасочено - просто ще увеличим практическите задачи на учениците, ще обучим уж повече учители как да преподават по-интересно и насочено към уменията, ще направим и учебните програми по-рамкови - някога. 54% функционално неграмотни ученици? О, образователната ни система се справя добре. "Трябва само още малко да я калибрираме към умения". Колко малко? "Понякога и десетилетия", отговарят от МОН.

 

Ах, тези учебни програми!

За много учители всичко започва в учебните програми. "На теория програмите са разписани така, че да развиват ключови компетентности, но аз трябва да проява изключителна изобретателност, за да ги пренеса в класната стая. За да им обясня не само основните неща - например защо се сменят сезоните, а да ги поставя в реална ситуация, в която да приложат знанията си, ми трябва повече време, което нямам", казва Иглика Атанасова, учител по природни науки в 97 СУ "Братя Миладинови" в София и възпитаник на програма "Нов път в преподаването" на "Заедно в час". "Програмата е толкова натоварена, че за да я следвам, почти всеки час трябва да преподавам нов урок. В горните класове става все по-трудно да се поддържа това темпо, защо сложността и терминологията се увеличават. Получава се голяма пропаст между тези, които се справят добре, и тези, които не могат да догонят останалите", казва и учителят по математика Данаил Райков от 75 СУ "Т. Каблешков" в София, минал през същата програма.

Тези коментари идват седем години след началото на голямата реформа в образованието и въвеждането на нови, по-олекотени учебни програми. Преди няколко месеца в тях бяха предложени нови промени, които да освободят повече време за упражнения. "В МОН си представят, че часът почва от първата секунда и 40 минути учениците са перфектни. Реално обаче време за упражнения не остава", отговаря Райков. Той дава пример за облекчение, което не помага с нищо - отпадането на признака за делимост на 9 от програмата за пети клас.

"Досега се правят само козметични промени. Трябва тотална промяна - програмите да бъдат рамкови, тематични и вместо да избираме между Робинзон Крузо и Гъливер, да можем сами да изберем собствените си задачи и творбите, с които ще научим учениците си да мислят", казва Маргарита Илчева, преподавател по български език и литература в Професионалната гимназия по дизайн в София. Според нея в случая трябва да се работи повече с учителите, отколкото с децата, защото повечето от тях "си искат учебника".

Едва ли е нужно време, за да си признаем, че още подобни "промени" в учебните програми са безсмислени. Ще се осмели ли МОН да направи качествени рамкови програми, за каквито се говори отдавна и които да дадат свобода на учителя? Надеждите не са особено големи, тъй като все повече експерти изразяват съмнения дали същите екипи на МОН, които досега са изготвяли програмите и изпитите, могат да се справят с тази задача. Неясно е и дали обществото е готово да приеме махането на свещените Ботев, Вазов и т.н., по подобие например на Германия, където учениците може и да не знаят кой е Гьоте, но четат и разсъждават повече от нас.

 

Кой ще обучи учителите?

Свободата на учителя не означава нищо, ако той не е подготвен да я използва. За съжаление, камъните тук са в градината на висшето образование, което не успява да подготви качествено бъдещите учители, колкото и да се говори за обновяване на програмите по педагогика. "Подготовката в университетите не е адекватна на реалната среда", казва Райков, според когото критериите за влизане в системата са занижени и всеки може да стане учител. "Не може да се учи само теория и с изключително малко практика. По света студентите практикуват, докато учат тази професия", казва и Маргарита Илчева.

"Студентите - бъдещи учители не различават глагол от сказуемо, не знаят кога се пише слято отрицателната частица "не"", възкликна учителят по български език в НПМГ Борис Илиев в предаването "Референдум" по БНТ. Илиев е базов учител и работи именно с бъдещите преподаватели. Завършването на университет от хора с подобни дефицити означава, че много професори и доценти са си затваряли очите за неграмотността, както това се е случвало и в средното образование. Означава и друго - че докато не се хвърли камък в блатото, удобно скрито под мантрата за академичната автономия, промяна не може да очакваме.

Нищо не се чу за тези проблеми на пресконференцията, на която бяха обявени на пожар мерки за повишаване на резултатите на учениците, сякаш те са проблем само на децата, а не и на техните преподаватели. В успешните образователни системи например учители стават само отличните студенти, а не тези от опашката, за които никъде друго не е останало място и които нямат никаква мотивация да преподават. За промяна в подбора на тези специалности обаче никой не говори.

Разбира се, у нас текат какви ли не инициативи по квалификация на учителите. За нея се прахосват поне по 75 млн. лв. всяка година, но усилията само я направиха синоним на уикендите по спа хотели у нас и по света. "Забравих на колко обучения съм ходила през последните години. Толкова са разнопосочни - има за социално-емоционални умения, за медийна грамотност, за дигитализация и т.н. Освен това, за да приложиш наученото, ти трябва подкрепа в клас", казва Иглика Атанасова. В момента у нас има близо 300 регистрирани обучителни организации и броят им расте, а предлаганите програми са 5224. Не се е чуло някоя от тях да е проверена какво точно прави, както се канеше МОН.

Образователни експерти смятат, че можем да започнем от ударно обучение на хората, които обучават учителите. Ако не за всички учители, за тях поне би имало капацитет. Стига да не завъртим и тези обучения в машината за безсмислени хотелски воаяжи.


За PISA с повече задачи тип PISA

Спорът за това кое трябва да се промени първо - учебните програми или изпитите, е като яйцето и кокошката. Някои смятат, че изпитите са основното, което движи учениците и затова ако се променят форматите, ще се промени начинът, по който те се готвят за тях, а оттам и учителите ще се нагодят да преподават по този начин. Други са категорични, че не бива да си правим експерименти с децата и ако ще ги изпитваме по нов начин, то трябва и да започнем да ги обучаваме по нов начин по посока на формиране на умения.

Който и вариант да се избере, трябва да се подходи не на парче, а с мисъл за генерална промяна, която ще бъде съпътствана и от други новости. Добавянето просто на практически задачи тип PISA в тестовете, както обеща просветният министър проф. Галин Цоков, няма да бъде нито уместно, нито достатъчно. Не ни трябват тренировки за решаване на PISA тестове, а формиране на умения у децата да се концентрират, да отсеят маловажното, да си поставят приоритети, да планират, да разсъждават, да се учат от грешките си и т.н. Тогава резултатите на PISA ще дойдат сами. Отделен въпрос е и дали МОН има капацитета да разработи и оценява задачи от типа на PISA. "Хoрата, които са специалисти в тази сфера, са много малко", скептична е Маргарита Илчева, която е оценител в изследването.

Съобщението, че МОН ще окаже по-голяма подкрепа на училищата, които участват на PISA, "в годината на тяхното участие", също смути мнозина, колкото от министерството да уточняваха, че подкрепа ще има за всички. В същата посока се възприе и анонсът за въвеждане на национално входно равнище за 9-класниците (само за тях - не за останалите ученици), в което ще има повече практически задачи за установяване на уменията им да се справят с такива. Логиката на МОН е, че с различните тестове, с които всега всеки учител мери входното ниво на учениците си в началото на всяка година, не може да се види общата картина. Но нали общата картина е кристално ясна - PISA 2022 ще ни избоде очите. А целта на входните нива е да се набележат конкретни мерки за конкретни ученици. Сега, като установим проблем с процентите в национален мащаб, и в СМГ ли ще трябва да ги учат повече?

 

Контрол тук всякакъв забравете!

Контролът в средното образование изглежда като някакво табу. А като няма отчетност, няма и професионална отговорност за постигнатите резултати, ако използваме думите на Траян Траянов от "Заедно в час". Вече никой не помни колко години минаха от обявяването на идеята за методика за добавената стойност, която да измерва качеството на образование във всяко училище по широк набор от критерии. Въвеждането на такава система, или стандарт за качество, за който министър Цоков говори от лятото, е един начин нещо да помръдне в системата. Защото целта му е да покаже къде какви проблеми има, да се поощрят тези, които се справят, и да се помогне на тези със затруднения. Вместо това ние дори вече не говорим за атестацията на учителите и инспектирането на училищата.

 

Две Българии

България остава сред страните, в които резултатите на учениците зависят в много голяма степен от социално-икономическата среда. Образователните неравенства се задълбочават сериозно - учениците от най-бедните и уязвими групи изкарват 108 точки по-малко от връстниците си, които са икономически по-облагодетелствани и с родители с отношение към образованието.

"PISА потвърди, че двете Българии не само съществуват, но и все повече се раздалечават. Ножицата в постиженията между най-заможните и най-непривилегированите групи от децата в България зее широко отворена и е вече еквивалентна на около три учебни години според изследването PISA. Двете групи подхождат с недоверие и предубеждение една към друга и не съвпадат никъде нито във въжделенията си, нито в икономическата или гражданската си активност. Това дърпа цялото общество назад - казват, че флотилията е толкова бърза, колкото е най-бавната лодка в нея", казва Траян Траянов.

"България е една от само 10 държави в цялото изследване, в които най-малко 50% от разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата. Трябва да отбележим, че успехът на учениците от профилираните гимназии често се дължи не на учителите им от училище, а на тези от частните им уроци. Тази ножица се доказва всяка година и от националните ни изпити, но България не полага никакви усилия за затварянето ѝ", добавя и колежката му Люба Йорданова. 

Този проблем не е по силите на едно министерство. Може би, както каза Добромир Иванов от Асоциацията на българските предприемачи (BESCO), промяна ще има тогава, когато образованието бъде издигнато като национален приоритет, както Шенген и еврозоната, но не само на думи. Образователните резултати на учениците са пряко свързано с темповете на икономическо развитие на една страна. Спред изследване, цитирано от Асенка Христова от Института за изследвания в образованието, повишаването само с 25 точки на резултатите на нашите ученици спрямо 2015 г. би донесло икономическа полза в размер на 85 млрд. евро до 2060 г. и 535 млрд. евро до 2100 г. "Вместо да се подобряват с 25 точки, резултатите на българските ученици се влошават с 25 точки по природни науки и с 24 точки по математика спрямо нивата от 2015 г. Относително лесно може да се прецени за какъв риск от загуба на благосъстояние става въпрос", казва тя.

Христова посочва и друго изследване, според което делът на учениците с най-добри постижения на PISA е 5 пъти по-силно свързан с икономическия растеж, отколкото на тези с базови резултати. "В България делът на учениците с високи резултати, които могат да имат значим принос за растежа и богатството, е смущаващо незначителен - 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки. И това е много опасно за бъдещото развитие на България", казва тя.

В други държави е известно понятието "PISA шок". Появява се в Германия след слабите резултати през 2001 г., когато този шок не приключва с няколко дни медийно говорене, а става двигател на цялостна реформа на германските училища, чийто резултати се виждат девет години по-късно. "Макар България да се проваля във вече осем издания на международното изследване, страната ни продължава да не изживява своя PISA шок. Нито институциите, нито образователната система, нито обществото ни се стряскат и не признаваме, че имаме огромен проблем - проваляме повече от половината от учениците, а с това и страната си", казва Люба Йорданова. Истинските реформи ще бъдат болезнени, но трябва да ги понесем, убедена е тя. Не за да се изкачим напред в някаква класация, а в името на бъдещето на българските деца.

Ключови думи:

PISA 2022