Професионалното образование често е по-склонно да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. То все още продължава да се отличава с раздут прием за професии от сферата на селското стопанство, които са остарели и не се търсят много, както и на хотелиерството и ресторантьорството, които са с ниски разходи за обучение, за сметка на нисък прием в професии, от които индустрията се нуждае. Това констатират за поредна година от Института за пазарна икономика в свой анализ.

Създаденият от тях Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. За 2026 г. Индексът общо за страната е 54,4 точки (от максимум 100 т.), или с 2 т. по-добре от м.г.

Въпреки това той показва, че при около 50% от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Изследването обхваща випуск от над 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите 5 г. в професии от шест сектора. Резултатите показват, че вероятно над 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили.

Разминавания

Анализът констатира сериозни разминавания по 6-те основни изследвани от ИПИ сектора, обхващащи около 60% от изучаваните професии в гимназиите.

Приемът в професии, свързани със селското и горското стопанство например е 7%, докато заетите в тази сфера от всички заети лица с придобита професионална квалификация в икономиката са едва 4%. Това означава, че разширеният прием на специалисти в този сектор вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната.

В преработващата промишленост пък е обратно - заетите с професионална квалификация тук са най-много - 34%, но приемът в професиите в тази сфера е само 13% от целия план-прием в страната.

Високо търсене - 8% заети, но нисък прием - 4%, се наблюдава и в строителството, както и при транспорта - в това направление са заети 12%, докато приемът е едва под 3%.

В хотелиерството и ресторантьорството пък имаме свръхприем - от 15%, и доста  по-малка заетост - 8%.

Запазва се и тенденцията за голям прием в информационните и комуникационни технологии (ИКТ) - приемът в това направление е цели 18%, докато заетите с професионална квалификация в тази област, работещи като програмисти, мобилни разработчици и др., са едва 3%.

Значителни са различията и между областите. На едната крайност се нареждат Разград - с Индекс от 68,2 т., Добрич - 64,8 т. и Русе - 63,8 т., все области в Добруджа, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика. На другия полюс са Габрово и Смолян - съответно с Индекс 30,1 т. и 28,3 т., където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията

София е на осмо място - при нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите - в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.

Препоръки

Бизнесът препоръчва по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии. Според работодателите е нужно развитие на дуалното обучение, по-широко отраслово образование, развиващо езикови, математически и технологични умения, вместо силно специализирани паралелки, както и адекватно професионално ориентиране.