След мощната критика към изцяло новия Закон за потребителския кредит, внесен от правителството на Румен Радев в Народното събрание, от управляващата партия "Прогресивна България" обявиха днес, че той ще бъде сериозно преработен.
На икономическа комисия мнозинството гласува на първо четене законопроекта със заявката да коригира почти всички спорни текстове в закона, които още по-силно удрят по-бедните и уязвими социални групи, които прибягват до бързи кредити, в това число и хазартно зависимите.
Например, ще бъде възстановен отпадналият в проекта таван на лихвата при просрочие, обещаха от ПБ. В сега действащия закон тази наказателна лихва не може да бъде по-голяма от законната лихва, която е основната лихва на ЕЦБ плюс 8 пр. пункта - 10.4% в момента. Това ограничение обаче мистериозно беше премахнато в новия закон, което означава, че фирмите за бързи кредити може да начислят каквато лихва си искат на нередовните длъжници.
Ще бъде преразгледан и друг скандален текст, който допуска изключения от тавана на оскъпяването на бързите кредити, а именно годишният размер на разходите (ГПР) да не надвишава петкратния размер на законната лихва, т.е. не повече от 52% годишно. Новият таван предвиждаше за малки заеми до три минимални заплати да няма ограничение на ГПР, а нов показател, наречен "общ разход по кредита", който да варира в зависимост от срока на връщане на кредита. Предвиждаше се за малки заеми, които се връщат за по-дълъг срок от три месеца, лихвата да достига 100% от главницата.
Автор на законопроекта е Министерството на икономиката. За спорните и недомислени текстове заместник-министър Красимир Якимов се оправда с нуждата законопроектът спешно да бъде внесен за приемане в Народното събрание. В противен случай срещу България ще бъда задействана наказателна процедура от Брюксел заради забавяне с една година на транспонирането на новата евродиректива за потребителския кредит, която иначе дава повече защита и достъп до информация за потребителите. Законопроектът бил готов още по време на правителството на Росен Желязков, но не е внесен в Народното събрание. Междувременно при новото правителство на Радев от икономическото министерство отразили някои от забележките и претенциите на засегнатите страни, които наблюдатели определиха като твърде лобистки в полза на фирмите за бързи кредити.
Ще направим "бетон-закон", обяви депутатът от ПБ Константин Проданов.
От управляващата партия обявиха още, че ще въведат при второто четене на закона сериозно увеличение на капитала на фирмите, които се занимават с предоставяне на бързи кредити. Така ще бъдат отсяти "гаражните" кредитори. Освен това ще се забрани моделът на франчайз. Ще се забрани също осъждани лица да бъдат част от екипите на фирмите за бързи кредити и фирмите за събиране на вземанията.
Ще се въведе минимален праг, под който да бъде забранено изискването на попечители и солидарни длъжници. Ще се забрани подписването на записи на заповед за определени суми, с които сега кредиторите злоупотребяват, за да образуват бързо изпълнително дело в съда.
От ПБ вече обявиха, че ще внесат законова поправка, която да ограничи донякъде порочната връзка между бързите кредити и хазарта - ще се забрани отпускането на заеми онлайн през нощта. Освен това ще се изиска от НАП да даде достъп на фирмите за бързи кредити до регистъра на хазартно-зависимите, което да се вземе предвид, когато се оценява кредитоспособността на клиента.
Стефан Белчев от ПБ дори обяви, че на второ четене ще бъде внесена разпоредба за създаване на нов електронен регистър, в който граждани сами ще се самоограничават от взимане на бързи кредити. В този регистър хората сами ще си налагат забрана да им бъдат отпускани кредити за срок от 3 или 5 години, а кредитор, който наруши забраната, ще бъде сериозно санкциониран.
От опозицията също обявиха, че ще внесат промени при второто четене на закона. От ГЕРБ поискаха изрично да бъде записано, че не може лицензирана фирма да преотдава лиценза си на друг кредитор. От "Демократична България" настояват представители на БНБ да предоставят подробна разбивка за бързите кредити и какъв е делът на тези с размер до три минимални заплати - дали наистина са 90% от бързите кредити, както твърдят някои граждански организации.
От Асоциацията за отговорно кредитиране, където членуват повечето големи фирми за бързи кредити, поискаха да имат достъп до регистъра на НАП за доходите и осигурителните вноски, за да може да правят по-добра оценка на кредитоспособността на кандидатите за заеми. "Ако вдигнем сериозно капитала и отсеем гаражните кредитори, може да помислим и за тази следваща стъпка", обеща Константин Проданов.
