Правителството не се само не се отказва от данък "свръхпечалба" за определени икономически сектори, но дори разширява обхвата на фирмите, които ще попаднат под новата данъчна тежест.
Това става ясно от прессъобщенията за одобрените в сряда от кабинета промени в данъчните закони за 2027 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание за гласуване.
Както е известно кабинетът на Румен Радев смята да обложи еднократно с 33% свръхпечалбата, реализирана в периода 2020-2025 г., на банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, търговски вериги, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
Сега от правителственото прессъобщение излиза, че не само големите международни търговски вериги ще бъдат обложени с данък "свръхпечалба", а и всички търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро.
Този праг е доста нисък и ще обхване почти всички регионални търговски вериги с 3-5 супермаркета, както и по-големи единични хранителни магазини в средно голям български град. Той е значително по-нисък и от прага, посочен в Закона за защита на потребителите, с който търговци се задължават всеки ден да докладват пред КЗП цени на основни хранителни стоки - там прагът е 25 млн. евро.
Донякъде правителството е смекчило първоначалните си намерения за допълнително облагане на шестте сектора, като позволява 30% от определения данък "свръхпечалба" да се преотстъпи, ако се реинвестира или внесе за формиране на резерви. В същото време новият данък не променя режима на корпоративното подоходно облагане и марката не засяга облагането на стандартната печалба с 10%.
Регистрация по ДДС
Прагът за регистрация по ДДС ще се увеличава поетапно в следващите три години, става ясно от промените в Закона за ДСС. От сегашните 51 130 евро той ще бъде увеличен до 60 000 евро през 2027 г., след това до 70 000 евро през 2028 г. и до 75 000 евро през 2029 г.
Първоначално кабинетът на Румен Радев обяви, че ще завиши прага за регистрация по ДДС на 75 000 евро още от 1 януари 2027 г. След това се отказа, като обясни, че Еврокомисията и МВФ са изразили резерви към рязкото повишение. Отстъплението бе посрещнато с критики от бизнеса, който отдавна призовава за по-висок таван, за да бъдат облекчени много малки и средни фирми от бюрокрацията по администрирането на данъка.
Сега става ясно, че кабинетът предлага тригодишен график за нарастване на прага за регистрация по ДДС, което "дава предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността". Запазва се възможността малките фирми доброволно да прилагат общия режим за ДДС, дори и оборотите им да са под прага за регистрация.
В същото време от догодина се въвежда задължителна регистрация по ДДС преди първата продажба на нови сгради или части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти (УПИ). Целта на тази мярка е елиминиране на сивия сектор при бързи разпоредителни сделки със земя и сгради, извършвани в кратък период непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред.
Друга, важна за бизнеса промяна в Закона за ДДС, е въвеждането на задължително електронно фактуриране на всички доставки, което на практика ще започне да се прилага от 2028 г. Още отсега обаче се установяват правилата за задължително издаване на структурирани електронни фактури за местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи. От 2028 г. фирмите, които не прилагат електронно фактуриране, няма да имат право да ползват данъчен кредит.
По-малко бюрокрация
Промени в Закона за счетоводството намаляват бюрократични тежести за по-малките фирми. Само предприятия, които имат едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала 1000 души, ще са задължени да изготвят отчети за устойчивостта. Те бяха въведени преди две години, по силата на специална евродиректива, която изисква предприятията да докладват всяка година пред обществеността информация за въздействието на своята дейност върху околната среда, обществото и качеството на корпоративното си управление.
В момента отчети за устойчивостта задължително изготвят предприятия, които са с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и 500 души персонал. У нас това са около 650 големи предприятия. С вдигането на прага ще останат около 40 предприятия.
