Медия без
политическа реклама

Бюджетът излезе на голям излишък през февруари след счетоводен трик

През втория месец от годината са усвоени авансово отпуснатите 1,2 млрд. лв. за общински проекти

03 Апр. 2024ТАНЯ ПЕТРОВА
EPA/БГНЕС
Асен Василев

Интересни окончателни данни за изпълнението на държавния бюджет през февруари месец публикува финансовото министерство. Числата потвърждават информации, които вече се появиха – че бюджетът през февруари излиза на голям излишък благодарение на счетоводен трик. Именно през февруари по бюджета са усвоени отпуснатите авансово през 2023 г. 1,2 млрд. лв. за общински проекти. Така хазната излиза на чувствителен излишък, а ефектът от осчетоводяването на тази сума ще се чувства и в следващите месеци. 

За тази счетоводна технология пръв писа журналистът Стефан Антонов за „Гласове“, а сега окончателните числа за изпълнението на бюджета онагледяват ефекта от авансово отпусната сума. От подробните данни за февруари става ясно, че по националния бюджет за февруари има натрупани общо 9,3716 млрд. лв. разходи извън капиталовите. В тази сметка попадат 2,7 млрд. лв. за персонал, 872 млн. лв. за издръжка, 164,1 млн. лв. за лихви, 5,2 млрд. лв. за социални разходи, 423 млн. лв. за субсидии и други – 2,8 млн. лв. Тези близо 9,4 млрд. лв. разходи са намалени с усвоения аванс от 1 млрд. лв. за капиталови разходи на общините (авансовата сума е намаляла от 1,2 млрд. лв. на 1 млрд. лв. заради отчетено вече извършено строителство). Така разходите падат на 8,5 млрд. лв. и при 9,6 млрд. лв. приходи националният бюджет излиза на сериозен плюс от близо милиард (отчетена е и вноската в бюджета на ЕС от 161 млн. лв.). 

Ефектът от този аванс ще се усеща докато реалните разходи не надхвърлят отпуснатата сума по него, коментират експерти. Дотогава капиталовите разходи ще фигурират чисто счетоводно като минусова величина и ще влияят благоприятно на бюджетното салдо. 

Авансовата сума е улеснение за финансовото министерство, защото програмата за изпълнение на общински проекти е доста тежка – предвижда споразумения с общините, и няма да се реализира ритмично. Тя обаче вероятно ще се отрази на дефицита на начислена основа – при който се отчита не кога е отпусната сумата, а кога реално е поето задължението. Именно този дефицит се отчита и за кандидатстването на България за еврозоната. 

Подробни данни за март месец още няма, но предварителните показват, че хазната излиза на излишък по консолидираната фискална програма и през март. Излишъкът в бюджета към края на първото тримесечие е 0,4 млрд. лв., като влияние оказват и по-добрите спрямо 2023 г. постъпления от ЕС. 2023 г. бе последна за разплащане по стария програмен период и сега ЕС възстановява ударно разходи.

Ключови думи:

капиталови разходи