Под благовидния предлог да се ползва само български шрифт за кирилицата (а не руски, какъвто е днес в сайтовете на много институции), управляващото мнозинство готви куп безумия. Въпреки че вече съществуват над сто закона, които се занимават с опазването и използването на българския език, парламентът прие на първо четене още един, изготвен от "Възраждане".
"За" него гласуваха 121 депутати от "Прогресивна България", 11 от "Възраждане", 18 от ГЕРБ-СДС, един от "Демократична България" и двама от "Продължаваме промяната".
Законопроектът предвижда държавната администрация, училищата, болниците, публичните надписи, включително тези върху униформите на полицаите, а дори и електронните устройства на българския пазар да използват български книжовен език и българска кирилица.
Предложенията предвиждат за "устните и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица" да се използва български книжовен език. Според текстовете излиза, че от "Възраждане" искат от обществените сгради да се премахнат надписите на английски език. От партията посочват, че се допуска транслитерация на наименованието – например на сградата на Министерството на вътрешните работи вместо превода на английски език "Ministry of interior" ще може да пише "Ministerstvo na vatreshnite raboti". Шега или истина, в желанието си за езиков пуризъм Народното събрание практически узаконява т.нар. шльокавица - писане на български език на латиница, разпространено досега най-вече в неформалната реч в интернет.
Националистите се опитват да прокарат идеите си за опазването на кирилицата още от времето на кабинета Кирил Петков, но до днес не срещаха съмишленици. Според хората на Костадин Костадинов "целта на този закон е да уреди обществените отношения, свързани с използването на българския книжовен език, и да създаде условия за неговото утвърждаване в обществения живот и сред българските общности извън страната".
В проекта на закона е записано, че "държавата провежда целенасочена езикова политика за опазване, насърчаване и правилно използване на българския книжовен език в образованието, публичната комуникация и административната дейност".
В духа на предизборната кампания на президента Илияна Йотова от "Възраждане" са записали, че държавата трябва да предприеме необходими действия за утвърждаване на кирилицата като част от общоевропейското културно-историческо наследство. Така например се предвижда държавен стандарт за българска форма на кирилица. Създава се и национална програма за развитието на българската форма на кирилицата, която финансира и подкрепя развитието на наборни шрифтове, съобразени с установения държавен стандарт, и свободното им публично разпространение.
"Възраждане" искат още към Министерския съвет да се създаде Консултативен съвет за българския език. Той ще се оглави от директора на Института за български език при БАН и ще предлага препоръки относно правилата за ползване на книжовния български език; ще насърчава издаването на справочници, граматики и речници, включително електронни; ще участва със становища при изготвянето и изменението на държавния образователен стандарт за книжовен български език; ще дава становища относно учебните планове и учебници в обхвата на Закона за предучилищното и училищното образование; ще организира обществени дискусии по теми, свързани с езиковата култура и развитие.
В социалните мрежи веднага заваляха възмутени коментари.
"Законът за кирилицата е нелеп патриотарски патос, сходен по характер на своите създатели", пише историкът Александър Стоянов и отбелязва, че в него например се съдържа задължението "всички конференции у нас да се провеждат на книжовен български. Т.е. ликвидираме международните конференции, в които учените ползваха английски и ги заменяме с преводачи от всички майчини езици. Представете си научна конференция с учени от 30 държави, в която ангажирате 30+ преводачи от разни езици, вместо всички просто да ползват международен английски. Гениално", пише историкът. "Вместо Изход/Exit вече ще пише Изход/Izhod, което ще помогне безкрайно на чужденците у нас. Мъдър ход... Да се създаде и нова Комисия за защита на кирилицата към МС, от която да се крадат нови и нови държавни пари в полза на казионни учени и общественици. Густо! За пореден път туризмът, бизнесът и административната функционалност ще станат жертва на политическата импотентност на управляващите", заключава Стоянов. Коментарът му бе споделен и подкрепен и от проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии към СУ.
"Хайде вече да вземат решение кое ще пазим - кирилицата или българския език. Дали да пишем Ministerstvo na vytreshnite raboti по Костадин Костадинов или Министри ъв ди Интиъриър по Йотова?", пита реторично издателката Гергана Димитрова.
Журналистката Наталия Господинова пък изтъква безполезността на законопроекта: "В Конституцията отдавна е записано, че официалният език в България е българският. Имаме Закон за транслитерацията. Имаме правила за използването на българския език в администрацията и редица други сфери".
Адвокат Адела Каучанова от Българския хелзинкски комитет написа: В неделя избрахме новия президент на страната и няма как да подмина, че тандемът Йотова/Вълчев заложи на опазването на българския език, въпреки че никой не го застрашава. Три дни по-късно виждаме сериозна подкрепа на законопроект на опозиционната партия Възраждане - а това можем да разтълкуваме като благодарност за оказаната подкрепа на изборите. Да видим каква подкрепа ще получат от ДПС, защото там благодарността трябва да е по-голяма".
