Депутати от четирите партии в управляващата комисия предложиха промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с които да се стигне до намаляване на законната лихва за забава. Става дума за лихвата, която се начислява  при просрочени задължения на граждани и фирми -  данъци, такси, такси и други парични задължения към държавата. Законната лихва се използва и при закъснели плащания на сметките за комунални услуги - ток, парно, вода и др.

"Наказанието" за просрочия е равно на основния лихвен процент, обявяван от БНБ, плюс 10%. Тъй като в последните години ОЛП е 0%, на практика законовата лихва за забава е 10 на сто. Сега депутати от управляващата коалиция предлагат тя да се намали - защото живеем в трудни времена и често домакинствата и бизнесът ипадат в невъзможост да си плащат навреме задълженията.

Идеята е сега въпросната лихва да се свали до 8% за бизнеса и до 4% за гражданите.  Това е залегнало в предложението за промяна на ЗЗД, която гласи: „Размерът на законната лихва не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, и съответно основния лихвен процент на БНБ банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице“.

Промяната, ако бъде приета, ще има действие занапред и няма да се прилага за "заварени" просрочия. 

В мотивите си към проекта вносителите отбелязват, че в България законната лихва "е уредена като общо, универсално задължение при всяко забавено парично задължение, от всеки длъжник, независимо дати е физическо или юридическо лице, търговец или нетърговец. И подчертават, че в момента у нас нейният размер е най-висок в сравнение с други държави членки на ЕС, където варира между 4 и 8% и често е диференциран според качеството на длъжника – търговец или не.

Според депутатите от четирите управляващи партии настоящата икономическа обстановка е трансформирала функцията на лихвата за забава от обезщетителна в силно санкционна. „Последното е особено валидно предвид факта, че у нас няма диференциран размер на законната лихва според вида на правния субект или неговото качество. Това означава, че заплашеният от изпадане в крайна бедност и недохранване български гражданин, от гледна точка на задължението за законна лихва по негови просрочени парични задължения, е поставен от закона наравно с голямото предприятие с многомилионни годишни обороти от търговска дейност", твърдят те.

От подобна законова ,,равнопоставеност са застрашени най-уязвимите групи, каквито са гражданите с ниски доходи и социален статус, които често игнорират водените срещу тях производства за неплатени сметки за ток, вода или отопление и микропредприятията, които са най-често семейни фирми, които поради високия размер на законната лихва могат да бъдат изправени пред невъзможността да погасят своите задължения, многократно надвишаващи основният им дълг“, заявяват вносителите.