Quantcast

Медия без
политическа реклама

Законът позволява прихващане на насрещни вземания и задължения

Какви задължения може да се прихващат? Каква е процедурата, по която става това? Възможно ли е всичко да се прихваща?
М.И., София

Българският закон позволява прихващането на насрещни вземания, но заедно с това поставя няколко условия, за да се случи това, описва някои изключения, а накрая и изрично определя процедурата.

Според чл.103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Тук има няколко изисквания, без които изобщо не може да има прихващане.

Първото от тях е, че двете страни трябва да си дължат взаимно. Тук законът не прави разлика за основанието, поради което е възникнало задължението, както и за неговия характер. На следващо място вземането трябва да е изискуемо и ликвидно. Това пък означава, че вземането поне на този, който тръгва да прави прихващането, трябва да е безспорно. А пък ликвидно в случая е, че то е изпълняемо, т.е. това, с което се прихваща, е налично и може да бъде взето. Тук трябва да се отбележи, че понякога прихващането се употребява и в смисъл на компенсация, на своеобразно принудително изпълнение, когато някоя страна отказва да изпълни задължение, а пък самата тя има вземане към съответния кредитор. 

Прихващане може да има и само, ако се дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. За парите е ясно. Способът на прихващането се използва основно при тях. Еднородни и заместими вещи пък означава да се дължат примерно едни и същи стоки - жито, стомана, яйца или други подобни. При всички положения обаче прихващането по ЗЗД не е възможно, ако дължимото не са заместими, еднородни вещи или пари.

Законът определя и че прихващането се допуска дори след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Т.е. трябва да са били налице всички досега изредени условия към момента на изтичане на давността - да е налично, да е безспорно, да е изискуемо, да е ликвидно.

Важно е да се отбележи, че ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, то той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

На следващо място ЗЗД определя, че прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Това означава, че прихващането, компенсацията не се извършва автоматично. Тя трябва да бъде поискана поне от една от страните.

Прихващането не може да бъде направено и под срок или под условие. Единственото изключение е, ако условието е, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Иначе двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Друго, което трябва да се отбележи, е, че не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.

Вземанията, свързани с принудителното изпълнение, са тези т.нар. несеквестируеми вещи, срещу които не може да се изпълнява по закон. Те са определени в Гражданския процесуален кодекс и в акт на Министерския съвет. Тук прихващане не може да има.

Не може да има прихващане и при вземания, когато са свързани с вземания от деликти. Например, ако има признато обезщетение за увреждания.

Не може да има прихващане по ЗЗД и при данъците. Тук трябва да се отбележи, че прихващането е позволено и при тях, но това става по силата на законодателството, свързано със събирането на държавните вземания, включително и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Още по темата