Медия без
политическа реклама

Дори само за допускане за осиновяване има определени в закона условия

На какви условия трябва да се отговаря, за да има осиновяване?

Ф.К., София

------------------------

Правилата за осиновяване са изредени в действащия Семеен кодекс (СК). Някои от тези правила са по-известни - като например това, че може да се осиновява само лице, което не е навършило 18 години, или че може да осиновява само човек, който не е лишен от родителски права.

Изрично е посочено, че осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Направено е и още едно изключение - когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Сред основните правила е, че не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Тук е важно да се отбележи, че съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. Ако има искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия, тогава съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

СК разпорежда и че никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те не са съпрузи. Никой не може и да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.

Осиновяването може да е пълно и непълно. При първото между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Издава се нов акт за раждане. При второто, при непълното възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Изрично е посочено, че и в този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя.

И тук се стига до условията, за да се стигне изобщо до допускане на осиновяването. Първото сред тях е съгласието. Така за извършване на осиновяването е необходимо съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания, на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания и на осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. 

Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането. При пълно осиновяване дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата, които трябва да дадат съгласие, последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.

Лицата представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.

Важно е да се знае, че съгласието или мнението могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо. Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.

Законът позволява родител да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до подаване на молба за осиновяване. 

Още по темата