"Имаме нужда от друга държава, но няма да стане с тази конституция", заяви мажоритарният собственик на "Овергаз" АД и издател на "Сега" Сашо Дончев в предаването на "Дарик" "Стълбището". 

"Известно е, че съм либертарианец и съм против всякаква намеса на държавата в икономиката. С конституцията създаваме фикция, наречена държава, и ѝ вдъхваме живот, като отчуждаваме права. Имаме нужда от друга държава, но няма да стане с тази конституция. Съдебната състема е гнила и съм скептичен, че ще се поправи с промените, които ще гласуват сега. През 90-те години на миналия век трябваше да се деконструира тоталитарната държава. Трябваше да се даде максимална свобода на общините. Защото ние живеем в общините и проблемите трябва да се решават там, където възникват. Ако това не се случи, нищо сериозно няма да се промени. Тази деконструкция щеше да роди много местни политически проекти. Видяхме го и сега на местните избори. Не мога да кажа, че това са мечтаните политици, най-малкото защото не ги познавам. Но процесът е интересен", продължи Дончев и се аргументира, че "колкото повече държава, толкова повече изключени хора от активния живот. Няма как държавата да е важният фактор за развитието на икономиката и технологиите".

Дончев не спести критика на политиците, че онова, което липсва в речите им, е, че не говорят за етика, в парламента се държат като сражаващи се банди. А са такива, "защото на масата на преразпределящата държава няма храна за всички". "Популизмът, съчетан с етитазма, е път към фашизма и социализма", обобщи той. "Начинът, по който говорят политиците, е обиден за всички нас. Бях много приятно изненадан, когато Йордан Цонев си позволи да направи забележка на представители на "Възраждане"в парламента, че "това е институция на държавата България, в която този тон е невъзможен", отбеляза Дончев.  

Що се отнася до управляващото мнозинство, бизнесменът не е съгласен, че панацеята за неговото управление е коалиционното споразумение, което се пише в момента. "Коалиционното споразумение и желязното мнозинство от 121 гласа според мен означават задкулисие. Достатъчно беше да обявят преди 6 месеца 5-6 главни точки, по които са се споразумели, а всички останали договорки трябваше да се случват публично".

"Да се вярва, че държавата може да стане по-съпричастна, по-солидарна, е глупаво. Това не е нейна роля, а на обществото. Солидарност е имало, дори когато е нямало българска държава, зад високите дувари по време на турското робство. Защо министърът на финансите не предложи на онези, които плащат данъци, да плащат директно образованието на едно дете и това да се признава за платен данък? Същото може и да е в здравеопазването. По този начин връзката с онзи, на когото се помага, със сигурност заздравява. А когато се намеси държавата, тази връзка отслабва", обясни Дончев.

Той разви тезата, че държавната намеса в образованието трябва да изчезне. Така, както е например в Нидерландия, и почти напълно в САЩ. "Не игнорирам помощта на държавата за социално слабите, но не бива да ми нарежда да правя с моите пари неща, които противоречат на моите разбирания", каза бизнесменът, чиято фондация "Дончев" е собственик на училището "Българско школо".

Продължавайки темата за вредната роля на държавата, той обясни, че парламентът няма място в предстоящата продажба на частния "ЛУКойл-Нефтохим".

"Държавата има златна акция там, може да изисква информация и може да я предоставя на обществото. Но не е работа на парламента със 160 гласа да одобрява или отхвърля продажбата. Задача на държавата е да осигурява конкуренция чрез Комисията за защита на конкуренцията, но точно това не прави. Това е най-глухата и сляпа комисия.", заяви Дончев. 

За паметника на съветската армия той каза, че са се изприказвали много лъжи: "А той стоеше, за да показва на управляващите десетилетия наред кой ги е сложил на власт. И естествено, че трябва да бъде махнат. За съжаление, разговорът за най-близката българска история не беше доведен докрай."

Темата на днешния епизод на "Стълбището" е думата на годината. Според Дончев думата е война: "Войната е навсякъде. Разбира се, в най-трагичното си измерение е в Украйна и в Израел със сблъсъка с "Хамас". Но войната е и между институциите, войната е в отношенията между нас".