Въпреки че вече има над сто закона, които се занимават с опазването и използването на българския език, парламентът прие на първо четене още един, изготвен от "Възраждане".
"За" гласуваха 121 депутати от "Прогресивна България", 11 от "Възраждане", 18 от ГЕРБ-СДС, един от "Демократична България" и двама от "Продължаваме промяната".
Националистите се опитват да прокарат идеите си за опазването на кирилицата още от времето на кабинета на Кирил Петков, но до днес не срещаха съмишленици. Според хората на партийния лидер Костадин Костадинов "целта на този закон е да уреди обществените отношения, свързани с използването на българския книжовен език, и да създаде условия за неговото утвърждаване в обществения живот и сред българските общности извън страната". Те изтъкват, че проектът е изготвен с оглед на добрите практики в Европейския съюз. Законодателства с аналогичен характер съществуват в държави като Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша.
В проекта на закон е записано, че "държавата провежда целенасочена езикова политика за опазване, насърчаване и правилно използване на българския книжовен език в образованието, публичната комуникация и административната дейност". Какво точно представлява тази политика и какви мерки ще бъдат взети предстои да бъде уточнено до окончателното гласуване на закона.
В духа на предизборната кампания на президента Илияна Йотова от "Възраждане" са записали, че държавата трябва да предприеме необходими действия за утвърждаване на кирилицата като част от общоевропейското културно-историческо наследство. Така например се предвижда държавен стандарт за българска форма на кирилица. Създава се и национална програма за развитието на българската форма на кирилицата, която финансира и подкрепя развитието на наборни шрифтове, съобразени с установения държавен стандарт, и свободното им публично разпространение.
Впечатление прави, че "Възраждане" искат към Министерския съвет да се създаде Консултативен съвет за българския език. Той ще се оглави от директора на Института за български език при БАН. Той ще предлага препоръки относно правилата за ползване на книжовния български език; ще насърчава издаването на справочници, граматики и речници, включително електронни; ще участва със становища при изготвянето и изменението на държавния образователен стандарт за книжовен български език; ще дава становища относно учебните планове и учебници в обхвата на Закона за предучилищното и училищното образование; ще организира обществени дискусии по теми, свързани с езиковата култура и развитие.
