Quantcast

Медия без
политическа реклама

Няма пари за всички проекти в плана за възстановяване

Страната ни може да получи максимум 12,3 млрд. лв., а проектите са за 13,6 млрд. лв.

07 Март 2022ТАНЯ ПЕТРОВА

Поредното преработване на Националния план за възстановяване и устойчивост доведе до раздуване на общите разходи по него над максималното финансиране. България може да разчита на 12,3 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от ЕС, а с новите проекти разходите достигат 13,6 млрд. лв. Не е ясно дали ще отпадат проекти, или ще се увеличи националното съфинансиране, за да може да се осигури липсващият ресурс.

Това показват сметките на база представената най-обща информация за преработването на плана при проведените във финансовото министерство обществени обсъждания на отделни секторни политики.

Според последните разчети на МФ общите разходи за сметка на ЕС по плана ще възлязат на: 5,6 млрд. лв. за приоритет "Зелена България", 3,6 млрд. лв. за "Иновативна България", 2,4 млрд. лв. за "Свързана България" и 2 млрд. лв. за "Справедлива България". Това прави 13,6 млрд. лв. разходи.

На въпрос на "Сега" защо се предвиждат проекти над максималното финансиране от МФ отговориха, че посочените суми са ориентировъчни и може да претърпят корекции. В тази връзка от финансовото министерство напомниха, че при варианта на плана "Пеканов" общата сума също е надхвърлила 12,3 млрд. лв. Справка във финансовата рамка показва, че плюсът при Пеканов все пак е бил по-малък - проектите за сметка на ЕС са на стойност 12,9 млрд. лв.

Заради различния таван и други размествания делът на разходите за отделни сектори в двата плана се различава сериозно. Така например делът на "Справедлива България" като приоритет е паднал от 17,7% при Пеканов на 14,8% при "Промяната", а с най-голям ръст е "Зелена България", където са енергийните проекти - от 38,1% при Пеканов на 41,1%.

Ръст има и в приоритета "Свързана България", където са проектите на железниците. От МФ уточниха, че по приоритета "Справедлива България" има отпаднали проекти в отделни компоненти, които са заменени с други и това ще се види при предстоящите нови осъждания.

Както "Сега" писа, България поиска трета поред едномесечна отсрочка за оценка на последния вариант на плана, пратен от правителството. Очаква се Европейската комисия да се произнесе по преработения вариант най-късно до 15 март, а до четири седмици след това трябва да има и решение на Съвета.

При този график България може да очаква одобрен план в момент, в който по него вече трябва да се отчита изпълнение. По регламент държавите членки следва да отчитат изпълнението на плановете два пъти годишно - до 30 април и до 15 октомври, като освен конкретни резултати следва да се докладва и изпълнението на 14 общи за целия съюз показатели.

 

НА ОПАШКАТА

Данните за изпълнението на механизма на ниво ЕК показват, че към моментна шест държави не са получили пари по него. Одобрение на плановете си чакат Полша, Швеция и Унгария, а Ирландия вече има зелена светлина, но не е взела аванс. Нидерландия изобщо не е внесла плана си.

Други 21 държави вече са получили плащания, като най-напреднала с изпълнението е Испания. Освен аванс от €9 млрд. по плана Испания вече получи и първо плащане след отчетено изпълнение в размер на други €10 млрд. Дотук ЕС е превел на тези държави членки общо €46,64 млрд. безвъзмездно финансиране и €19,91 млрд. заеми за страните, пожелали да получат и кредит.

Още по темата