Последната версия на плана за управление на природен парк “Витоша”, която се очаква буквално от десетилетие, пожъна остри критики. Планът се оказа пълен със стари и неадекватни данни. Освен остарялата статистика той предлага спорно зониране на територията, което е ключова тема за управлението на парка. Не е ясно на фона на сериозните критики каква ще е съдбата на документа и дали той няма да поеме към поредно преработване.
Това става ясно от публикувани становища по плана от Столична община и от Съюза на архитектите в България. И екипът на кмета Васил Терзиев, и САБ недоумяват от решенията, предложени за развитието на туризма и рекреацията.
Актуализираният вариант на плана бе публикуван за обществено обсъждане на 2 декември, като срокът за изразяване на становища по документа, дълъг над 500 страници, бе до 5 януари. “Каква е причината да се определи краен срок 5 януари - първият работен ден след дълги празници ?!”, питат в становището си от Съюза на архитектите в България. Оттам недоумяват и защо актуализираният план продължава да се представя като план за управление на Витоша за периода 2015-2024 г. “Има ли изобщо планът прогнозен срок на бъдещо действие и това план за бъдеще ли е, или е някаква снимка на несъщественото минало”, питат от съюза.
Също толкова неактуални са и основни статистики, послужили като база на анализите в документа. “Данните за населението на прилежащите към парка общини са от 2014 г., статистиката за дърводобива и дивеча - също. Ключов за опазването на природата и предписанията в плана въпрос - за насажденията с увреждания в парка, се базира на статистика от 2008 г. Туристическият поток също е анализиран на база данни от 2013-2014 г., когато все още работеха Симеоновският и Драгалевският лифт. Към онзи момент се сочат 210 000 автомобили за година, интересно какви биха били данните сега при неработещи лифтове”, се изтъква в позицията. Старите данни вероятно се дължат на възложено задание документът да се актуализира само частично.
Едни от най--сериозните проблеми продължават да са в зонирането, което определя функционалното предназначение на териториите, изтъкват от САБ. Паркът предвижда 5 зони - резерватна, зона с висока консервационна стойност, зона за устойчиво ползване, зона за туризъм и зона на сградите и съоръженията.
Зоната за туризъм е неадекватно малка - обхваща 1 хектар площ или 0.004% от цялата територия на парка. Определена така, зоната е крайно ограничена и не отговаря на реалното натоварване и интерес към планината, считат от екипа на кмета Васил Терзиев. От САБ изтъкват, че такава зона на практика не е обособена териториално, а само са посочени отделни обекти. Ските и сноубордът са изчерпани с общи приказки в една трета от страница в материала, изтъкват архитектите.
Неадекватно размити според САБ са и двете най-големи зони - зона с висока консервационна стойност (38.9 хектара) и зона за устойчиво ползване (53.3 хектара). Според архитектите в тези зони са включени прекалено нееднородни територии и това ще направи невъзможно управлението им. Зоната на сградите и съоръженията пък обединява по абсурден според архитектите начин терени със застрояване с територии, предназначени за писти, влекове и лифтове. “Това на практика ще доведе до невъзможност за устройство и управление на процесите в тях”, изтъкват от САБ. Оттам считат, че въведените забрани за строителство в парка с посочени изключения за модернизация на съоръжения, нови въжени линии и ски писти са ключови за развитието на спорта в планината, но прекалено декларативни. И Столична община, и САБ настояват материалът да се доработи.
