На 20 април (стар стил) 1876 г. избухва Априлското въстание. По този повод се връщаме към текст от поредицата на Иван Петрински "Истинската история".

----------------------------------------

Във великите дни на Априлското въстание се раждат българските институции, символ на българската независимост, на възродената българска държавност. От първото официално честване на 25-ата годишнина на въстанието, та до днес, на този факт не се набляга особено, освен с умиление.

На 20 април/ 2 май 1876 г. започва почти двегодишната борба за възстановяване на българската държава. Няма съвременник, наш или чужд, който да не твърди, че през 70-те години на ХIХ в. българите са вече готови за свободата си. Една мисъл има в главата на всеки, една идея витае във всяко българско село или град - "Туркия ке падне", време е да се отхвърли игото, време е за свободна България, това даже е "неизбежно нужно" според протокола на заседанието на Българския революционен централен комитет в Букурещ от 12 август 1875 г.

Ако внимателно разгледаме събитията от това време, ще видим вероятно, че може оръжието да не стига, че няма пари и време за подготовката на въстанието, че изглежда всъщност обречено противоборството с цяла една империя, но идеите за общественото устройство на бъдеща свободна България занимават често идеолозите на национално-освободителното ни движение.

Точно те най-често виждат свободна България винаги под "народно управление", като "демократска" или "чиста и свята република" не само заради модните повеи на времето си, а и поучени от историческото развитие на народа ни. В цялата трескава и наистина всенародна дейност по подготовката на въстанието мили и наивни може да ни се сторят и черешовите топчета - 12 в Панагюрище и 8 в Клисура, и кремъклийките, и медните топове, отливани от казаните за варене на ракия в Стрелча, Копривщица и Старо ново село (днешното Старосел), и дори излятото от бронз самоделно оръдие в Батак. Вълнуващо трябва да е било сред всеобщото въодушевление ушиването на униформи и знамена за въстаниците като на една същинска войска, отливане на отличителни знаци - лъвчета и кръстове за калпаците, дори печенето на сухарите. А идеите за общественото развитие на бъдещата ни свободна държава и днес си звучат напълно съвременно, за жалост и пожелателно.

В съвсем тясна връзка с тези всъщност всеобщи обществени нагласи се появяват, наистина все още в зародиш, и първите предтечи на истинските държавни институции.

Какво, ако не правителство в изгнание са Българският революционен комитет в Букурещ (докъм октомври 1875 г.) и Гюргевският комитет (от 11 ноември)?! Макар членовете на Гюргевския комитет категорично да не се възприемат като "комитет на комитетите". Избирани демократично, членовете на отвъддунавските революционни комитети взимат решенията си в съответствие с демократичните принципи, които всички ние днес твърдим, че горещо защитаваме. Впрочем, ако определим Гюргевския комитет като правителство в изгнание с председател Стефан Стамболов, то това правителство всъщност заседава на практика непрекъснато, и денем, и нощем. И редовните му членове, и допусканите само на някои от официалните заседания като Г. Бенковски, Г. Обретенов и Г. Измирлиев, обитават една къща в покрайнините на Гюргево, която ласкаво наричат "казармата".

Какво, ако не истински народно е събранието в м. Оборище до с. Мечка (днешното с. Оборище)?! Всеки от около 65-те депутати (броят им остава не докрай изяснен, различните източници съобщават различни данни) е трябвало да носи със себе си съответни упълномощителни писма, които Г. Бенковски внимателно изучавал. Много от пристигналите били връщани поради нередовност на документите си.

Наред с многобройните въпроси, които предизвикали шумни разисквания, в Оборище е поставен и въпросът за пълномощията на апостолите на въстанието. Пламенната реч на П. Волов убедила делегатите, че по време на въстанието единоначалието е от особена важност, а апостолите получили пълномощия да назначават войводите, да отдават разпоредби, да създават структурата на въстаническите отряди, стига тази структура да се основава на десетичната система, приета като основна още на заседание на Гюргевския комитет за цялата въстаническа войска, да назначават десетниците, петдесетниците, стотниците. Избраният в Оборище главен военен съвет трябвало да бъде най-важен военен орган на въстанието и на новоосвободените земи.

За жалост турската власт бързо разбира в подробности за решенията на събранието в Оборище. Подробно за това й докладва делегатът Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдьово, вербуван от по-рано. Нека да предвардя въпросите - един предател от 350 присъствали на събранието в Оборище делегати, охрана и секретари не е отчайващо много, но стига.

Какво, ако не първо българско правителство е Военният съвет, съставен в Панагюрище веднага след принудителното избухване на Априлското въстание на 20 април/ 2 май?! Настанен в голямата къща на Хаджилукови, съветът нарекъл себе си "Българско привременно правителство в Средна гора". За председател на това правителство, което действа до 30 април/ 11 май, е избран хилядникът на въстаническата войска в Панагюрския революционен окръг Павел Бобеков.

Какво, ако не символ на възродената ни държавност е знамето, шито, везано и носено от Райна княгиня?! Побито на портата на Правителствения дом, то е пазено денонощно от двама въстаници.

Какво, като всичко това - въстаническите комитети, събранието в Оборище, въстаническата войска с лъвчетата на калпаците, Българското привременно правителство, продължава толкова кратко, нали сега е завинаги.

---------
"Братя българи!

Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османската насилническа власт. Всеки от нас очакваше това с нетърпение. На . . . [оставено е празно място за допълнително вписване на датата] настъпва денят на народното въстание на всички българи от България [Мизия], Тракия и Македония. Всеки честен българин, в чиито жили тече чиста българска кръв, тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време - Крум, Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да зашеметим врага.

Нашите юнаци българи не трябва ни най-малко да се боят от смъртта. Те не трябва да се страхуват от прогнилата от само себе си турска власт, която отдавна чака своята разруха. Напред, братя! Грабнете оръжие в ръце и с него всички дружно да се бием храбро против нея, за да защитим по този начин свободата си и родината си.

О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си! Въставайки днес, спечели свободата си с бой и със собствената си кръв! Нека се строши хомотът, що реже врата ти като трион!

Ти, който търсиш чест и правото на свобода, защити честта, правото и свободата на оня, който ще потърси закрила от теб! Бъди смел и храбър, бий се безстрашно срещу врага, но не отказвай великодушието си към падналите в плен.

От днес от името на нашия народ ние обявяваме пред целия цивилизован свят: пълна свобода или смърт.

Напред, братя, бог е с нас!



15-17 април 1876 г. Подпис. Издадено от българските

апостоли в Тракия"



Възвание към българския народ при обявяване на Априлското въстание. Съставено от избрана на Оборище комисия - Г. Бенковски, П. Волов, Г. Икономов, И. Мачев, Ив. Соколов, Г. Нейчев, Н. п. Стоянов, Н. Караджов, д-р В. Соколски, В. Петлешков, Хр. Търнев, поп Грую и Н. Гугов; Национална библиотека "Кирил и Методий", Български исторически архив, IIА, 9143; оригиналният препис е на турски език