Quantcast
Създателят на "Таласъмчето" продава ненаписани книги | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Създателят на "Таласъмчето" продава ненаписани книги

Нито сивите, нито компютърните мишки са заплаха за моите творби, обяснява писателят Никола Райков
751
 Снимки: Личен архив
Никола Райков

„Къде ми са детските книжки, кажи ми, мой прашен сандък”, се пее в прочутата песен на Миряна Башева и Кирил Цибулка от филма „Войната на таралежите”. В нея порасналото дете, вече родител, с любов и носталгия наблюдава щуротиите на своя наследник. С рефрена и филма отрасна поколението на 80-те години. Днес нещата са кардинално различни – няма сандъци, липсва носталгия, „сивите мишки” не закусват с книжки. Самите книжки се променят, а новите родители, малчуганите от 80-те, ги четат сами. Дори ги купуват „на зелено”.

Точно такъв е случаят с творчеството на Никола Райков, един от най-обичаните наши детски писатели. Новото му произведение „Сказание” се разпродаде още преди да е направено. Купувачи са и хора, отдавна пораснали. Всъщност „Сказание” е настолна игра, а в добавка към нея има книжка. Но е част от твърде авангардната концепция на автора. Райков прави книги игри или игри книги, следвайки възрастовото израстване на аудиторията си. Още по-интересното е, че не разчита на книжарници. Продава сам, а успоредно цялото му творчеството е

 

качено за свободно теглене в интернет -

 

не само сивите, но и компютърните мишки не ядат детски книжки!

Биографията на 40-годишния Райков е твърде поучителна. Тя показва как някои неща наистина се променят, а други – доброто в човека, например, остават неизменни.

До около 2012 г. малко неща предполагат, че роденият в Стара Загора мъж ще се превърне в детски автор, и то иновативен. Като юноша пише разкази, но завършва математика, после следва информационни технологии в САЩ. При завръщането си основава фирма за уебдизайн. През 2009 г. се ражда синът му Румен, в един момент почват заедно да разлистват детски книжки. Следва шокът -  таткото е удивен колко са скучни. И решава, че ще опита да сътвори нещо далеч по-интересно.

Фантазията му ражда книга, в която детето само избира опции за продължение на сюжета – просто се прехвърля на различни страници съобразно решението си. Вариантите са десетки, малкият читател може постоянно да се връща и да се втурва към нови сцени и събития. Книгата се казва “Голямото приключение на малкото таласъмче”, а целият първи тираж се продава за 6 месеца. Има търсене, поръчки, добавят се още 11 000 екземпляра... За година се продава това, което обикновено става за три. Следва продължение: „Още по-голямото приключение на...”.

 

Таласъмчето вече е легенда

 

Появяват се и други интерактивни книги, а също и игри с карти, зарове, „вълшебства"... Децата се привързват, родителите ги купуват, впечатлени от сюжетите. Правят се и аудиоварианти, превеждат се на чужди езици. За 8 години Райков издава 4 книги и 4 настолни игри, продавайки десетки хиляди екземпляри. Това му носи няколко награди и го превръща в един от най-успешните български детски писатели днес.

Книгите игри не са новост. Но обикновено са предназначени за по-зряла публика. А първото „Таласъмче” на Райков е за най-малките читатели (3 +), като всички следващи заглавия като трудност и интереси са съобразени с порастването на децата (реално със сина му Румен, който винаги е първият читател и коректив). По-важното е, че така във времето

 

се задържа една и съща аудитория

 

А и творбите непрекъснато се усъвършенстват идейно и с дизайн. Славата им стига чак до Китай, където наскоро Райков сключи договор за авторските права.

Старозагорецът живее най-обикновен живот – със съпругата Любомира отглеждат Румен в близко до областния град селце. Но като личност е доста нестандартен – изключително свободолюбив и хуманен. Именно затова "прескача" книжарниците, а и дава свободен достъп до всяка игра и книга на сайта си.

 

„Детските писатели не бива да бъдат алчни!”,

 

казва той. Преди две години отказва примамлива оферта на наше издателство, защото то няма да му позволи да ги разпространява и свободно. Почти целият производствен цикъл е затворен в дома му – написване, складиране, разпращане по куриерските фирми след телефонни или онлайн заявки... Любомира помага дейно. И в крайна сметка се получава не просто семеен бизнес, но и нещо много повече – оказва се, че безплатната възможност не пречи на печалбата, виртуалната слободия не погубва качествените неща в реалния живот. Просто книгите и игрите под формата на предмети носят полезност (за подарък, усамотение, почивка чрез тях...), каквато интернет не предоставя.

Така след като е направил доста за децата, преди два месеца Райков решава да предизвика себе си и публиката. И се ражда „Сказание”, предназначена за възрастовия диапазон

 

„10 – няколко пъти по 10”

 

Играе се с карти и зарче на базата на автентичната българска митология - воюват сили на реда и хаоса, състезават се самодиви, караконджули, кравесмърт, стопан и други такива същества. И отново чрез различни сценарии на действие. Придружена е с информационна книжка, чрез която човек може да се образова за митовете. Тъй като начинанието в началото е рисково, писателят прави допитване в социалните мрежи дали игра, предназначена и за големи хора, ще се купува. Ефектът е поразителен: към 2400 поръчани бройки, над 80% от които платени в аванс.

„Тематиката - фентъзи с български мотиви – почти липсва на пазара, грабваща е. Освен това трейлърът и артелементите при рекламната кампания бяха изпипани, хората виждат, че се създава нещо качествено. А и очевидно се изгражда гейм култура в България, не е странно да се играят настолни игри”, обяснява отклика Райков. Още нещо интересно: ако досега майките са преобладавали като клиенти – купувайки за децата си, сега е голям делът на татковците. Просто геймъри са предимно мъжете.

„Сказание” всеки момент ще излезе на пазара. А у дома нещата продължават да текат обичайно. Румен вече е на 12, а децата, известно е, още от тази възраст почват да разсъждават като големи - одобрява и поощрява.

Още

Сказание за борбата на блажния Каракочан със Змея
Безплатни книги носят пазарен успех на писател... чак в Китай

22.05.2020

ДИЯН ИВАНОВ

1060
Мишката не яде книжката, напротив - прави я по-богата