Беше 1959 г., аз бях на 16 и по британската телевизия показаха документален филм за бийт поколението. Филмът беше заснет в Сан Франциско, в трептящо черно и бяло, и включваше интервюта с Лорънс Фърлингети, Алън Гинзбърг и други знаменитости от Норт Бийч. Британската телевизия беше различна от американската система, затова документалните филми отвъд океана идваха до нас с малко размазана картина, което само затвърждаваше усещането, че този далечен свят от поезия, свободна любов, изкуство и бохемство пристига от луната. Жадувах и аз да живея така.

През 1960 г. писах на Фърлингети - вече известен поет и собственик на книжарницата "Сити Лайтс" в Сан Франциско, за да искам разрешение да препечатам две негови стихотворения в едно малко списание, кръстено "Дърво", което издавах от арт колежа си в Челтнъм. Той ми изпрати дружеска картичка с разрешение. Така започна нашето познанство.

Фърлингети, повече от всеки друг бийт поет, олицетворява откритата, бохемска чувствителност на течението. Той обаче винаги е отхвърлял този етикет и предпочиташе да се представя като част от анархичната бохема. Културната му мая несъмнено се различава от тази на другите битници в литературата. Той единствен от тях има докторска степен, при това от Сорбоната. Като Керуак първо е говорел френски, а сетне английски. Роден е в Ню Йорк, но е само на около седмица, когато една негова леля го отнася във Франция. Там прекарва първите 6-7 години от живота си.

През 1986 г. ми каза, че често се е чувствал повече французин, отколкото американец. "Бях много далеч от бийт поколението, но ме свързаха с него, защото ги публикувах. Това беше ерата Макарти, нямаше такова нещо като алтернативен печат. Нямаше кой да ги публикува", обясни ми тогава той. В това отношение приносът на Фърлингети за американската литература е огромен, не само защото даде път на експерименталната литература и близо 70 години я промотира чрез "Сити Лайтс", но и защото легендарният процес срещу "Вой" (поемата на Алън Гинзбърг) положи основите за премахване на литературната цензура в САЩ.

Що се отнася до "Вой" (1956 г.), Фърлингети вече е решил да я публикува, още преди легендарното й първо четене в Шеста галерия в Сан Франциско. "Ръкописът беше у мен, бях и на четенето - разказа ми години по-късно. - Когато се прибрах у дома онази вечер - не ги познавах достатъчно добре, за да изляза с тях след четенето, изпратих телеграма на Алън до адреса му в Бъркли". Това е известната телеграма, в която Фърлингети цитира посланието на Емерсън към Уолт Уитмън:

"Приветствам те на прага на славна кариера",

само че от себе си добавя: "Кога ще ми върнеш ръкописа", защото Гинзбърг междувременно го е дал на някой друг. Книжката се появява от издателството "Сити Лайтс" на 1 ноември 1956 г.

На 25 март 1957 г. Честър Макфий, митничар от Сан Франциско, конфискува 520 копия от втория тираж на "Вой и други стихотворения", изпратен към Америка от печатницата на Джон Санки в Англия. Причината - текстът е непристоен. Седмица по-късно Американският съюз за граждански свободи решава да оспори мярката. През май Фърлингети отпечатва 2500 копия в САЩ, за да избегне митниците. На 29 май митниците се отказват да пледират по делото, но скоро след това полицаи под прикритие си купуват "Вой" от книжарницата "Сити Лайтс" и арестуват книжаря Шигейоши Мурао за продажба на непристойна литература. Полицията издава призовка за Фърлингети. Започва процесът срещу "Вой".

Обвинението срещу Шиг бързо е свалено, защото прокурорът не успява да докаже, че продавачът е чел книгата и следователно е знаел, че тя е скандална. На 5 септември деветима свидетели на защитата изтъкват литературните достойнства на "Вой". По това време Гинзбърг е в Танжер и сглобява с Уилям Бъроуз текста на "Голият обяд" (1959 г.). Години по-късно Гинзбърг ми разказа: "Май погледнах твърде лековато на този процес. Почти не бях въвлечен в него. Не ми се наложи. Имах безупречна литературна подкрепа".

Фърлингети има друга гледна точка към тези събития. "Можехме много лесно да се озовем в затвора. Алън беше в Мароко, Шигейоши беше задържан с мен. Алън после си измисли всякакви почтени деривации - откъде му е хрумнало, какви източници е ползвал. Само че не беше така, когато я написа. Тогава това беше истинска бомба", разказа ми той. Тъй или иначе, на 3 октомври 1957 г. съдия Хорн обявява Фърлингети и Шиг за невинни. Никой не се сеща да пише на Алън.

През 1965 г. Гинзбърг дойде в Лондон и ми се представи по препоръка на поета Ед Сандърс. Със Сандърс разменяхме книги - той ми пращаше списания от книжарницата си в Ню Йорк, аз му пращах стари издания на "Пенгуин" от моята книжарница и всичко, което успеех да докопам на тема дрога и контракултура в Англия. Убедих Алън да направи четене в моята книжарница и той скоро я превърна в свой офис, а следващите шест седмици живя с мен и жена ми Сю в апартамента ни във Фицровия. По едно време в Лондон пристигна и Фърлингети и естествено дойде да види Гинзбърг. Към онзи момент двамата се знаеха от десет години и

помежду им имаше небрежна, естествена близост

Говореше главно Гинзбърг - току-що го бяха депортирали от Куба и Чехословакия. Той засипваше Фърлингети с идеи да се публикува това и онова, и у другаря му започнах да усещам известна умора. През 50-те тези открития на Гинзбърг включваха Керуак, Бъроуз, Грегъри Корсо, Филип Уейлън и Гари Снайдър. С Фърлингети обаче постигаше частичен успех - "Сити Лайтс" беше твърде малко издателство, за да се занимава с романи, освен това собственикът му беше твърдо решен да издава това, което на него му харесва.

Същата година се състоя знаменитото четене на поезия в "Роял Албърт Хол", в което участваха Фърлингети, Гинзбърг, Корсо и дузина други поети. Тогава това беше най-голямата зала в Лондон - 7000 души дойдоха да слушат съвременна поезия, а 500 бяха върнати поради липса на места. Поезията на Фърлингети е предназначена да се чете на висок глас и неговото участие беше от най-добрите. Алън - нехарактерно за него, беше пиян и не се представи много сполучливо. В края на юни двамата заминаха за Париж, но Фърлингети отново се върна при нас. Тогава той беше голям човек - висок, но слаб, с римска осанка и пронизителни, искрящи сини очи. Беше приветлив, говореше бавно и в онези години имаше спретната брадичка и носеше кафевите джинси, които бяха униформа за американците из Монмартър и Монпарнас в началото на миналия век.

Докато Гинзбърг ни обстрелваше с въпроси за Лондон, Фърлингети рядко питаше за каквото и да било, макар че очевидно виждаше много повече от другите по време на ежедневните си скитания из града. Виждаше ми се внимателен, мълчалив наблюдател. Много по-късно разбрах, че това по-скоро се дължеше на срамежливост. Много от стиховете му са писани от гледната точка на наблюдателя, а не от първо лице.

Като американец, свикнал с всякакви съвременни удобства, Фърлингети бе шокиран, че едва от една година имаме прокарано електричество в нашия дом, въпреки че се намирахме на пет минути от Оксфорд Съркъс. Имахме вътрешна тоалетна, но като у милиони други британци,

ваната ни беше в кухнята,

а на кухненската мивка миехме и чиниите, и себе си. Все пак минаха няколко дни, преди той да събере смелост да попита къде е банята. Радвах се на компанията му и го разпитвах много за живота и пътешествията му. Казваше, че предпочита да пътува сам, но във всичките му истории усещах като подводно течение една самота и жадуване за приятелство.

Отново го видях чак през 1969 г., когато "Бийтълс" ме поканиха да правя експериментални звукозаписи на поезия. Те вече записваха през "Епъл Рекърдс", а Пол Макартни ми поръча да направя списък с хора, които искам да запишем. Избрах Фърлингети, Гинзбърг, Бъроуз, Олсън, Майкъл Маклуър, Ричард Бротиган и Чарлз Буковски. Резервирах студио в Сан Франциско и уговорих началото на записите, но междувременно Алън Клайн, новият шеф на "Епъл Рекърдс", убеди трима от групата, че губят пари, и звукозаписната фирма бе закрита за нула време. Предадох записите на изпълнителите им и на следващата година Фърлингети издаде част от неговите.

През 1971 г. подготвяхме да издадем компилация от най-добрите записи на Алън Гинзбърг. Заминахме за Сан Франциско и Фърлингети го настани в стаята за гости зад книжарницата си, докато ние с приятелката ми Ан отидохме в хотела "Сам Уонг", където обичаше да отсяда Керуак. Скоро обаче тримата с Гинзбърг се преместихме в една хипи комуна в Бъркли, където живяхме шест месеца.

Докато бяхме в Калифорния, Гинзбърг получаваше авторски права от "Сити Лайтс". Седеше в кафенето и пишеше чек след чек на всякакви безпарични приятели - на Корсо, авангардиста Хари Смит, на ъндърграунд вестници и всякакви политически и екологически сдружения. Почти нищо не оставяше за себе си. Същата седмица Фърлингети получи тлъст чек от публикации, с който купи земя в каньона Биксби в Биг Сур. Гинзбърг го заяждаше, че там вече има две бунгала, които стоят празни по цяла година. Фърлингети се защитаваше, че е изкарал честно парите с поезията си и купува земята, за да не построи някой къща до неговото бунгало. Бях на негова страна, особено когато видях въпросното бунгало.

В него

Керуак преживява алкохолния срив,

описан в "Биг Сур" (1962 г.) На стената на клозета още стоеше надпис от неговата ръка: "Безсмислен, безсмислен, тежкият дъжд се излива в морето". В нощта, когато пристигнахме, Фърлингети и Шиг спаха навън на терасата. Идилия! Беше интересно да наблюдавам Гинзбърг и Фърлингети заедно. Първият издигаше на пиедестал втория като поет и дълбоко го уважаваше за политическата му дейност. Фърлингети работеше неуморно с радикални еко и политически групи, докато ентусиазмите на Гинзбърг бяха внезапни и краткотрайни. Двамата спореха помежду си по въпроса могат ли поети и писатели да получават правителствени грантове. Гинзбърг смяташе, че системата трябва да се атакува отвътре, докато алтернативата не се превърне в статукво. Фърлингети имаше много по-чиста позиция:  "Смятах за абсолютно лицемерие да критикуваш правителството, а после да вземаш пари от него. Същото това правителство избиваше хора в чужбина и финансираше диктатори. Това е вина по съучастническа линия, както казва Камю".

Но неизбежно, държавните лаври го спохождаха и него. В "Биг Сур" Керуак го нарича "благ бизнесмен" - обида, която Гинзбърг не одобряваше. Но пък Фърлингети винаги стоеше встрани. "Не бях част от бандата. Когато Керуак умря, бях на четене в Хартфорд, Кънектикът. Можех да отида на погребението му, но никой не ми каза. Седях в този тъп хотел в Хартфорд и научих от вестника. А бях неговият основен редактор в продължение на 30 години. Но, както съм казвал много пъти, не бях от вътрешния му кръг приятели."

---------

Последните години не са благосклонни към Фърлингети - почти сляп, той прекарва повечето си дни в леглото, разчитайки на помощта на асистента си Мауро. Но въпреки че старостта е превзела тялото му, то умът му все така пламти. На 100 г. (на 24 март щеше да навърши 102) Лорънс Фърлингети все още чакаше революцията. Само дето Америка не е готова за революция. През 2019 г. Фърлингети издаде Little Boy - автобиографичен роман, наситен с литературни препратки и написан в свободен поток на съзнанието, който се усеща едновременно интимен и отчуждаващ.

Дори на тази възраст Фърлингети не е забравил френския и годините в Париж. В "Момче" разказва за среща със Сартър и Симон дьо Бовоар, но всъщност такава никога не е имало: "Шпионирах ги от отсрещното кафене, не смеех да ги заговоря. Представях си как Сартър ще щракне с пръсти на келнера и той ще ме изрита навън". Самият той до последно е съвсем достъпен за почитателите си. Докато все още може да ходи, почти всеки ден е в "Сити Лайтс" - я да смени някоя крушка, я да свърши друга дреболия - и винаги е готов да поведе разговор с посетителите.

Но да си идеалист като Фърлингети днес е особено трудно. Мечтата "поезия за всеки" трудно се издържа в днешния див, печалбарски свят. "Нямаме бестселъри и не издаваме бестселъри - трудно е да останем верни на тези идеали, но пък от друга страна това е най-важната ни задача", обяснява пред "Гардиън" Илейн Катценбъргър, настоящият шеф на издателството "Сити Лайтс".  Запитан гордее ли се с постиженията си, Фърлингети отговаря: "Не знам, тази дума - гордост, има толкова егоизъм в себе си". Ами може би е удовлетворен? "Никога не бих използвал тази дума". Тогава щастлив? "Да, щастлив е по-добре. Но само докато не се замислиш над това какво всъщност означава щастие." Фърлингети предпочита да говори за революцията. Какво й трябва на една революция? "Трябва едно цяло ново поколение, което да не е отдадено на прослава на капитализма. Поколение, което не е в капана на "аз, аз, аз".

И все пак, мечтателите не са сами. На 16 март 2020 г. книжарницата "Сити Лайтс" - вече литературна Мека - затвори заради пандемията. Катценбъргър обяви кампания за набиране на дарения в GoFundMe, в която обясни, че дори не могат да пренесат работата на книжарницата онлайн, а приоритет е с оскъдните средства да продължат да плащат пълни заплати на служителите си в този тежък момент. За броени дни кампанията събра близо 400 000 долара, за да може "Сити Лайтс" да продължи да пръска светлина в мрака, 67 години след своята поява.

----

Текстът е публикуван през 2019 г. преди 100-годишния юбилей на поета.