Quantcast
Семейство Филаретови помага за напредъка на просветата ни | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Семейство Филаретови помага за напредъка на просветата ни

Съдбата на обществениците обаче е белязана от семейни трагедии, надживени само от съпругата Йорданка
296
 архив
Йорданка Филаретова (вляво) със сина си в Петербург.

Сред личностите, които заемат достойно място в българския обществен и образователен живот в навечерието на Освобождението през 1878 г. и в първите години от съществуването на Княжество България, се открояват имената на Сава и Йорданка Филаретови.

Сава Вълчев Филаретов (29. Х. 1825 - 13.ХІ.1863) е роден в село Жеравна. Учи в килийното училище в родното си село и в Котел при Сава Доброплодни. Професионалната си кариера започва през 1846 г. като учител в Шумен. Там две години преподава за първи път на български език и урежда класно школо. Решава обаче да продължи образованието си и завършва гимназия в Одеса. След това като стипендиант на Иван Денкоглу се дипломира по специалността славянска филология в Московския университет. Той е един от учредителите на просветното дружество на българските студенти в Москва. Съгласно условията на стипендията от 1858 до 1861 г. Сава е главен учител в учреденото от Денкоглу училище в София, чиято сграда се намира в двора на църквата "Свети Крал" (днес "Света Неделя"). Изработва "Главни правила" на учебното заведение, които стават модел и за много други педагогически структури. Сътрудничи на руския печат, изпраща дописки до "Цариградски вестник" и до вестник "Дунавски лебед". По-късно е редактор на списание "Български книжици". Събира и издава народни песни. Прави всичко възможно да държи в течение руското обществено мнение за положението в поробена България. Създава приятелски или книжовни връзки с мнозина изтъкнати представители на българската мисъл - Г.С. Раковски, Найден Геров, Тодор Бурмов, Драган Цанков и др.
Авторитетът на Сава и влиянието му сред софиянци са огромни. Показателен в това отношение е броят на неговите ученици, който достига до 350. Той урежда взаимно училище с тригодишен курс на обучение и класно училище с петгодишен курс. Филаретов

 

установява институциите главен учител и училищно настоятелство

 

Въвежда редовни публични годишни изпити. Свързва училището със семейството, като определя родителските задължения и глоба за неизвинени отсъствия. През 1858 г. Филаретов провежда публично изпитите в присъствието на валията, висши турски чиновници и австрийския консул. Всички остават възхитени от отговорите на възпитаниците и от песните, които изпълняват. Като награда е отпусната значителна парична сума, с която се подпомага учебното дело.
Филаретов се заема с трудната задача да промени разбиранията на софиянци относно образованието на жената. През 1858 г., подпомогнат от Димитър Трайкович, открива първото девическо училище в столицата. Още през първата учебна година в него се записват 150 момичета. Тук се запознава с Йорданка Хаджикоцева (19.ІІІ.1843 – 25. ІV.1915) - дъщеря на виден софийски търговец. Нейните качества и интелект впечатляват Филаретов. През 1860 г. те се венчават в църквата "Свети Крал".   
Увлечен в борбата за черковна независимост, Сава трябва да отстоява българските искания срещу гръцкия владика в София. Изправен пред сериозни опасности, митрополитът предприема интриги и атаки против училищния деятел пред турските власти. В резултат е издадено везирско ираде, което решава неговата по-нататъшна съдба. Заради противоимперска дейност

 

Филаретов е принуден през март 1861 г. да напусне София

 

Само след пет месеца се ражда Владимир, неговият първороден и единствен син.
Сава Филаретов заминава за Москва и приема руско поданство. Явява се на изпит и е назначен на дипломатическа служба. Работи в руското консулство в Одрин и в руското посолство в Цариград. В Турция се събира със семейството си. Но скоро Сава се разболява от туберкулоза. Заминава на ново назначение и лечение в Кайро, но там умира на 38-годишна възраст, като оставя 20-годишна вдовица и двегодишно сираче. Неговите тленни останки са пренесени от съпругата му в София през 1896 г.
След ранната смърт на своя съпруг "Госпожата", както уважително столичани наричат Йорданка, продължава делото му. През 1869 г. окончателно се установява в София. Активно се включва в обществения и духовния живот на града. Централно място в нейната дейност заема дарителството. По нейна инициатива се образува Женското благотворително дружество "Майка", а години наред тя е негов председател. Публикува материали за състоянието на женското съсловие и на девическото образование в България. Включва се и в революционното движение. Според някои данни съхранява архива на местния революционен комитет и укрива Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878) и на Сръбско-българската война (1885) е милосърдна сестра. Предоставя къщата си за болница, където заедно с нейната приятелка от Цариград Лейди Странгфорд се грижи за лекуването на ранени войници. Тя е

 

първата жена, наградена със знака на Българския червен кръст

 

Йорданка Филаретова е сред основателките и активни членове на настоятелството на образуваното през 1879 г. благотворително дружество "Милосърдие".
Но в съдбата й отново настъпва трагичен момент. Йорданка изпраща своя син Владимир да учи в Русия. Подобно на баща си обаче, и той се разболява от туберкулоза. Умира на път за България. В памет на своя син Филаретова дарява всички средства, заделени за образованието му, за строежа на Девическо стопанско училище на дружество "Майка". Години по-късно отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя завещание, според което оставя на църквата "Свети Крал" всичките си недвижими имоти и финансови средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на Сава и Владимир Филаретови. През 1909 г. основава благотворителното дружество "Всех скорбящих радость". През 1914 г. дружеството открива официално в тържествена обстановка приют за възрастни хора. Той се намира в близост до Руския паметник и дарителката се премества да живее в него. Приютът се обитава от между 25 и 40 стари мъже и жени. През следващите десетилетия дружеството "Всех скорбящих радость" се превръща в една от най-големите нестопански организации в България, работещи в сферата на социалното подпомагане. Към 1942 г. недвижимото й имуществото се оценява на над 20 млн. лева.

Йорданка Филаретова умира няколко месеца преди България да се включи в Първата световна война. Тленните й останки са положени в двора на църквата "Покров Богородичен" в София, построена през 1929 г. с нейни дарения.

Ключови думи:

история

Още

Крепост Родостица - все още достъпна за малцина

17.06.2022

942
Матей Геров представя България в две важни мисии
Златната орда и Трофейното дело в центрофугата на Историята

12.05.2022

Г-н БАЛЕВ

5400