Чаровната френска столица винаги е на мода. Храна, изкуство или просто удоволствие от живота – в Париж можете да потърсите много неща, да откриете още повече и с радост да се губите измежду изящните исторически фасади.
Преустройството на Париж, замислено и организирано през 19-ти век от префекта Жорж-Йожен Осман, още доминира в изгледа на града и дори само разходката между строго поддържаните сгради в централната част е удоволствие за сетивата. Впрочем, фамилията на Осман няма общо с Османската империя – той е роден в германско семейство, в оригинал тя се изписва Хаусман (Haussman), но се прознася така на френски.
За един турист, който има на разположение само няколко дни в Париж, е необходимо планиране, за да се наслади на основните забележителности, без да бърза и без да се пренасища. Запазвайте билетите си онлайн предварително, за да пропуснете реденето на опашки и да си гарантирате достъп до желаното място.
Да видите и да ви видят
Няма как разходка в Париж да мине без сърцето на града – прекрасния булевард “Шан-з-Елизе”. Тръгнете от Триумфалната арка и ще приключите надолу на площад “Конкорд” при древноегипетския обелиск, подарен на Франция през 1831 г. от управителя на Египет и Судан Мохамед Али паша. Дванадесетлентовото кръгово движение около арката на площад “Дьо Гол” в горната част е забележителност само по себе си и екстремно преживяване, тъй като там не важат други правила, освен едно - предимство има десностоящият. Всеки, който иска да влезе в кръговото кръстовище, трябва да бъде пропуснат от вече влезлите. Има случаи, когато кръстовището се пренасища с толкова много коли, че никой не може да влезе или да излезе. Само съобразителността и бързите реакции на шофьорите помагат да се отпушат такива "тапи", като полицията избягва да се намесва, за да не допринесе за бъркотията.
Изпод геометрично подстриганите дървета с корони във формата на куб са разположени магазини на множество световни марки и може би най-важното – сладкарницата с едни от най-хубавите макарони в Париж – Pierre Hermé.
Стигнете ли до площад “Конкорд”, вече сте пред градините “Тюйлери” и Лувъра. Наблизо е и музеят “Оранжери” с картините на множество импресионисти и постимпресионисти, който приютява колекцията от изображения на водни линии на Клод Моне. Ако времето е хубаво, чаша горещ шоколад от Angeline наблизо и разходка или сладки приказки на пейките в градините са любимо занимание на парижани.
Лувъра и неговите три дами
Огромната колекция на Лувъра е невъзможно да се разглежда за ден или два – там човек трябва да се връща отново и отново. За щастие аудиогидовете, които може да се вземат под наем, дават най-различни възможности човек да организира обиколка според интересите си. За начинаещи най-лесният вариант е да изберат 90-минутната разходка през основните колекции, в която се разказва за най-забележителните произведения на изкуството. Функцията за геолокация на гидовете следи къде се намирате и дава инструкции накъде да вървите.
Тя ще ви представи и на трите най-важни дами в Лувъра – Венера Милоска, Нике от Самотраки и Мона Лиза, разказвайки защо те са толкова знаменити.
Монмартър и църквата “Свято сърце”
Някога село, днес Монмартър е в центъра на града. През 19-ти и 20-ти век там са живели художници като Пабло Пикасо, Винсент ван Гог, Анти Марис, Едгар Дега, Клод Моне и Салвадор Дали. Макар днес да е пълен с туристи, а не с майстори на четката, кварталът е чаровен с ниските си сгради, бохемската атмосфера и площада на художниците.
Разходката по криволичещите улички ще ви отведе до базиликата “Сакре кьор”. Белият храм е изграден заради видение на монахинята Маргарита-Мария. Живялата през седемнадесети век монахиня вижда горящото Божие сърце, короновано с трънен венец и с открита рана и чува Бог да ѝ казва „Ето тук е сърцето, толкова обичано от хората, но голяма част от тях не показват нищо повече от неблагодарност, непочтителност и пренебрежение към това тайнство на любовта.“ Строежът на църквата обаче започва повече от два века по-късно и тя е осветена през 1919 г. Белият ѝ цвят се дължи на това, че специфичният вид камък, от който е построена, отделя калцит под влиянието на дъждовната вода.
Всъщност тя е построена като благодарност на парижани, че властта ги отървава от Парижката комуна през 1871 г. Над сто години по-късно те избират само десни кметове. Но от 2001 г. традицията е нарушена и оттогава соцалистите държат кметската управа
Версай и Селцето на кралицата
Разходката из Версай, дори в ограничения ѝ вариант, може да отнеме половин ден и да ви умори дотолкова, че след това да нямате сили за друго освен за храна и почивка. Идете в първия възможен час – около 9 сутринта – преди да са пристигнали автобусите с организирани туристически групи. Аудиогидовете и тук са добро решение. Стандартната обиколка преминава през множество бляскави помещения, замислени от Краля Слънце Луи Четиринадесети, който не е страдал от липса на самочувствие.
Великолепието и разточителството в двореца е толкова изтощително, че наследниците на Краля Слънце трудно търпят церемониите, особено тези при “събуждането” и “лягането” на монарха, на които понякога присъстват по стотина благородници, удостоени с висшата чест да получат покана.
По-късно Луи Шестнадесети и печално известната му съпруга Мария-Антоанета почти изцяло се оттеглят в близкия комплекс Трианон, който също може да бъде посетен. По-малкият от неговите два двореца е за тях далеч по-малък и простичък дом, където живеят близко до земята и се укриват от дворцовите интриги. Мария-Антоанета дори ръководи там изграждането на свое собствено “селце” с ферма, мандра и зеленчукови градини.
Комплексът Трианон се състои от два двореца – Големия и Малкия Трианон, както и Селцето на кралицата. Разположени във формата на полумесец около близкото езерце, сградите в селцето са простички и симпатични, в градините се отглеждат зеленчуци, а в двора на фермата – селскостопански животни.
Самите градини на Версай са огромни – могат да бъдат обходени с голф колички вместо пеша. Те са и отворени за посещение, така че не се учудвайте на хората, които бягат за здраве по алеите.
Каре: Поглед отвисоко
Да се качите на Айфеловата кула може да изглежда задължително, но ако искате да видите града като на длан, има един по-добър избор: кулата Монпарнас. Със своите 200 метра височина, това е най-високото място в Париж. Асансьорът ви качва на 56-тия етаж в рамките на 38 секунди (пригответе се за известен дискомфорт заради бързата смяна на налягането.) Панорамната тераса предлага великолепна гледка към целия град, особено по залез.
