Медия без
политическа реклама

Мистериозната Долина на гърнетата в Лаос е опасна за живота

Милиони неизбухнали американски бомби правят загадъчния район смъртоносен за населението, учените и туристите

12 Авг. 2022
Площадка 1 е най-известната и най-добре проучената в Долината на гърнетата.

Едно от най-тайнствените места на планетата се намира в Югоизточна Азия, по-специално в Индокитай, а още по-точно - в Лаос. Там е Долината на гърнетата, която и до днес крие голяма част от своите тайни, а учените не спират да търсят отговори на многобройните загадки. Но всяко посещение на района крие смъртоносен риск заради милиони неизбухнали американски бомби. 

Представете си огромна площ, осеяна с хиляди огромни каменни делви. Човек може да влезе в тях почти до кръста, а в по-големите направо се скрива целия. Долината на гърнетата е огромен мегалитен археологически обект, по който са разположени хиляди каменни делви, разпръснати около планинските долини и долните подножия на централната равнина на платото Сиянкоанг. Гърнетата са на групи - от само едно до няколкостотин, върху повече от 90 площадки, намиращи се по билата на хълмчета. 

Според местните легенди някога

 

по тези земи живяла раса от великани.

 

Техният владетел се наричал Хун Чеунг и водел дълга и изтощителна война срещу нашественици, които накрая успял да победи. Хун наредил да бъдат направени гърнетата, за да се съхраняват в тях оризово вино и ориз, като според легендата за изработката са използвани смес от глина, пясък, захарна тръстика и кожи.

Друг мит пък разказва, че в района господствал жестокият владетел Чао Ангка. Народният герой Хун Джеуам обаче дошъл от Южен Китай, за да помогне на хората да се освободят. За да отпразнува победата, той наредил на местните  селяни да изработят огромните гърнета. В този мит също се казва, че те са били излети във форми от "цимент", направен от изсушена биволска кожа, пясък, вода и захарна тръстика, и изпечени в близката пещера.

Всъщност гърнетата са монолитни и варират на височина и са между 1 и 3 метра, като всички са изсечени от единични каменни късове гранит, пясъчник, конгломерат, варовик или брешия (най-голяма част са от пясъчник). Формата им е цилиндрична, като долната част винаги е по-широка от горната. По гърнетата няма никакви декорации, с изключение на едно-единствено, на което е изсечен "човек-жаба". Това кара учените да направят паралел с подобна скална рисунка в Хуашан, в китайската провинция Гуанси (там са изобразени хора с вдигнати ръце и свити колене, като барелефите са датирани между 500 г. пр.Хр. и 200 г. сл.Хр.

Тъй като повечето от гърнетата имат удебелени ръбове на отворите, се смята, че те са имали и капаци. Намерени са, макар и съвсем малко, такива капаци - отново каменни, по които са изсечени изображения на маймуни, тигри и жаби. Предположението е, че повечето похлупаци са били от нетрайни материали, като дърво, и с времето са се разградили. 

Изследователите са открили и каменни дискове, които се различават от капаците по това, че имат поне една съвсем плоска страна и са знаци, поставяни за покриване на гроб. Въпросните гробни дискове са намирани в непосредствена близост до площадките с гърнета. Подобна традиция е съществувала на север от Сиянкоанг и там е открита обширна мрежа от предимно необработени камъни, маркиращи сложни гробни ями, известни като "Стоящите камъни от Хуафан" (датирани са от бронзовата епоха).

 

Мистерия е как гърнетата са се озовали в Долината.

 

Изследователите вече са открили в района няколко кариери, откъдето са взимани камъните за изсичане на гърнетата. Най-близката до някоя от площадките с делви каменоломна е на 8 км и това повдига въпроса за начина на транспортиране. Но и до днес не е изяснено по какъв начин древните хора, които са изсекли тези гърнета, са ги транспортирали, след като някои от тях тежат по повече от 30 тона.

В непосредствена близост до най-известната група гърнета в Долината - т.нар. Площадка 1, е открит естествен "крематориум" - пещера с два отвора (комини) на свода. Френската геоложка и любител археолог Мадлен Колани е направила разкопки там в началото на 30-те години на ХХ век и открива материал в подкрепа на тази теория. След това тя организира разкопки на 12 места из Долината и после публикува два тома с откритията си, които водят до заключението, че местността е гробище от желязната епоха - около 500 г. пр.Хр. В самите гърнета Колани открива останки от човеши кости и зъби (с белези от изгаряния), както и фрагменти от керамика - железни и бронзови предмети, навеждащи на извод за погребални ритуали.

След тези проучвания обаче следва много дълга пауза заради гражданската война в Лаос (1959 - 1975 г.). В периода 1964 - 1969 г. Долината на гърнетата е тежко бомбардирана от Военновъздушните сили на САЩ, които воюват с комунистическите сили на Северен Виетнам и Лаоската народноосвободителна армия. Хвърлени са 262 млн. противопехотни касетъчни бомби, а приблизително 80 млн. от тях не са експлодирали и остават смъртоносна заплаха за местното население. До ден днешен стотици хора загиват годишно. 

Именно тези

 

милиони неексплодирали бомби 

 

силно ограничават свободното придвижване в района. Последствията от бомбардировките може да се видят и днес под формата на счупени или разместени гърнета и кратери от взривове. Разглеждането на Долината на гърнетата е безопасно само по разчистени и маркирани пътеки. Но това, за съжаление, прави почти невъзможно за съвременните археолози да проучат по-внимателно региона.

Все пак през 1994 г. е организирано първото по-сериозно съвременно археологическо изследване, когато професор Ейджи Нита от Университета в Кагошима (Яп) и лаоският археолог Тонгса Саявонгхамди проучват и картографират площадката с най-голямо струпване на каменни делви. След това Нита също излиза с "гробищната" теория, като твърди, че гърнетата са символични паметници, които отбелязват околните погребения. Няколко години по-късно Саявонгхамди се връща в района заедно с Питър Белууд от Австралийския национален университет и след проучването тяхната интерпретация е, че каменните делви са за основно погребение на важен човек, заобиколено от вторични погребения на членове на семейството му.

През 2001 г. се появи нова теория - от изследователите Р. Енгелхард и П. Роджърс. Те смятат, че каменните делви са служели като "съдове за дестилация", каквито са били традиционните кралски погребални практики в Югоизточна Азия. При тях трупът се поставя в урна за ранните етапи от ритуала, като се счита, че в този период душата на починалия претърпява постепенна трансформация от земния към духовния свят. След ритуалното разлагане в делвите се е провеждала кремация и вторично погребение.

В последните няколко години обаче екип от Университета в Мелбърн е провел радиовъглеродно датиране на доказателствата, събрани при проучването на различни по вид погребални практики на някои от тези места (включително цели човешки скелети, както и скупчени на едно място кости). То показва, че всичко това се е случвало между IX и XIII век сл. Хр. Следователно каменните гърнета в Долината са се появили много по-рано - поне с 1000 години.

Какво може да означава това? Според една от теориите гърнетата са били използвани многократно през вековете и са били от съществено значение за ритуалите на древните хора. Приспособяването им за нуждите на погребални ритуали е станало впоследствие. А точната датировка на погребенията дава хляб на друга теория. Тя е свързана с двете основни находища на желязна руда в Лаос, и двете - в Сиянкоанг. Гърнетата може да са служели както за складиране на руда, така и за добиване на метал в ранната желязна епоха. 

И докато учените се опитват да разгадаят мистерията около каменните делви, те привличат хиляди туристи от цял свят, независимо от смъртната опасност в района. Преди 15 години неправителствената организация Mines Advisory Group, в сътрудничество с ЮНЕСКО и с финансиране от правителството на Нова Зеландия, разчисти неексплодиралите бомби от трите най-посещавани места в Долината, а след още три години бяха обезопасени още четири площадки.

Така че туристите се увеличават, като най-много посещават района на град Фонсаван, където е Площадка 1. Останалите почистени от бомбите локации са известни като обекти 1, 2, 3 и 16 - близо до старата столица Сиен Коуанг, терен в околността на големия горещ извор в Муанг Кхам, в отдалечения район Фоу Коут, както и най-претрупаната с гърнета (общо 352) Площадка 52 край село Хмонг, която е достъпна само пеша.

На 6 юли 2019 г. мистериозната Долина на гърнетата бе включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

 

СНИМКИ: plos.org и Уикипедия