Преди самата статия на Дядо Тихон - няколко встъпителни думи от българския редактор. 
На руския сайт Православие.Ру митрополитът на Крим Тихон, известен като "духовника на Путин" (духовник = личен свещеник, изповедник), написа статия, посветена на приноса на покойния Чарли Кърк в християнството. 
Чарли Кърк беше американски консервативен младежки лидер, ярка медийна личност и поддръжник на Доналд Тръмп. Смята се, че има огромен принос за привличане на млади хора към вота за Тръмп. Той бе застрелян по време на публично събитие, след което в САЩ започна подкрепена от Доналд Тръмп медийна и професионална чистка срещу хора, които най-общо казано не спазват траурно приличие по отношение на Кърк. 
Статията на Духовника на Путин се явява като още едно "танго на плаца" между Тръмп и Путин - това похвално слово като за християнски мъченик е политически знак на особено горещи чувства, сантиментално копче "право в емоциите" на американския президент. 
Следва статията на митрополит Тихон. 

"Ако ме отстраните, други ще се издигнат и ще заговорят още по-силно"
За Чарли Кърк и неговите изказвания

Преди седмица името на Чарли Кърк беше практически неизвестно в Русия. Той нахлу в нашето информационно пространство като взрив на свръхнова, пораждайки вълна от негодувание и възхищение. Едни видяха в него въплъщение на неприемливите ценности и реагираха с нескрита ненавист и възмущение: "Как е възможно американец (американец!) да бъде такъв?!"
Други с изумление и болка, че вече не е между живите, откриха за себе си неочакван съмишленик. Смъртта му, без съмнение, стана и главна негова проповед, и най-високият връх в служението на Чарлс Кърк. Тя освети неговия завършен образ, пълен с вяра, решителност и християнска любов, опровергавайки клеветата на тези, които четат Евангелието със затворени духовни очи и не разбират, че убеденото отстояване на евангелската правда, това именно е любовта в действие.  
Убиецът и всички стоящи зад него са безсилни да поставят точка в битието на човека, който вярва в Христа. А в милионите сърца на неговите съмишленици и приятели мъченическата смърт на Чарли вдъхна нов, многократно умножен живот в служба на техните цели, мисли, убеждения. 
В епохата на постистината, релативизма и войнстващия либерализъм, когато реалността се конструира от средствата за масова информация и социалните мрежи, а конформизмът е станал норма, истината потъва в морето на политическата коректност. Чарли Кърк се осмели да тръгне против течението. Той не признаваше полутоновете, компромисите и сделките със съвестта. Беше му напълно безразлично за това какво е модерно, какво е общоприето, какво диктува тълпата. Той си позволяваше недостъпния в наше време разкош - да нарича нещата с истинските им имена, даже ако това означава, че за своя царствен избор без съмнение ще дойде час да плати скъпо и прескъпо, ако трябва и най-страшната цена. 
Това, което буди особено възхищение във фигурата на Чарли Кърк - то е неговата готовност да върви напред със словото за Царството Небесно, за традиционните ценности, за консервативните принципи - в може би най-неподходящите места, обитателите на които в мнозинството си не желаят да слушат нищо подобно! Той избра за своя "мисионерска земя" може би най-важното, но както видяхме съвсем небезопасно място, все едно да иде да проповядва сред племе на човекоядци. Студентските кампуси, младежката среда на поколенията Z и Y. Но Чарли Кърк и сред тези, толкова християнски обичани от него агресивни индивиди, във всеки от които той виждаше образа и подобието Божие, не се боеше да изглежда като черна овца, не се боеше да се движи срещу течението, не се боеше да казва истината - и то така, както я разбираше, ако ще всичко и всичко да се обърнат срещу него с гняв и отхвърляне. 
Примерът на Чарли е урок за нас. 
Ето какво пише за него Джордан Петерсън:
"Чарли се появи от нищото преди 10 години и създаде най-влиятелната в света организация на млади консерватори. При това той започна от нулата. Той направи това, посещавайки университетите практически сам, подреждайки масите за игра на карти с покана да се дискутират и обсъждат всички тези въпроси, които не се обсъждаха и не се дискутираха в тия места, създадени именно с такава цел; той създаде консервативни клубове в кампусите навред в Съединени щати, създавайки местни организации, учейки се да води дебати, макар че самият той не беше учил в колеж".
Не бива да остава неоценен великият труд на множеството руски мисионери за последните десетилетия. Но няма да разкрия тайна, ако напомня, че у нас съвсем още не е преодоляна великата хронична немощ - влечението към подражание на Запада, което в своите крайни проявления стигаше до нещо противоположно на проповедта. Някои православни мисионери, водени безусловно от най-благи намерения, нагледали се на западни модернистични проповедници, се опитват да се харесат на всички и като се нагаждат към младежките вкусове, пилеят силите си с пошли шегички и заигравки с "мисионерски чалъми". 
Чарли Кърк уж дойде от същата тази западна култура, но имаше съвършено различен подход, а примерът и успехите му ни карат да се замислим - кое е това нещо, което се явява истински ефективно в мисионерството? Чарли имаше достатъчно ум и такт да уважава интелекта на своите млади събеседници, затова говореше с тях сериозно, без да се принизява до клоунадата.
Чарли Кърк говореше на първо място това, в което вярваше. Неговата искрена страст, принципни позиции, убеденост - това покоряваше младежите, караше ги да се замислят. Именно за това го обикнаха и възневидяха - и никой не остана равнодушен. 
Животът и смъртта на Чарли Кърк, делото на неговия живот не могат да не предизвикат най-дълбоко уважение. Неговото противопоставяне на отстъпничеството от вярата - това, което нашият православен старец отец Йоан (Крестянкин) наричаше "шествието на разрушителя" - независимо от конфесионалната разлика, това негово постоянство в истината се оказа удивително съзвучно за много от нас
***
По нататък в статията на Дядо Тихон следват цитати от изказвания и статии на самия Чарли Кърк, много от които с източник - забранени в Руската федерация социални мрежи и медийни платформи. 
Но очевидно на Дядо Поп му е позволено да чете забранени сайтове - щом е за правата вяра и традиционните ценности!
***
Оригината публикация - тук: