През месец май вечно гладното любопитство на читателите бе често позасищано с гатанки за къщата на барселонската улица "Франциско Рибалта " 8. Така и не се разбра дали тя е собственост на един банкянски пожарникар, на негова случайна учинайка или на клуба на анонимните алкохолици от Карнобат. Заговори се, че притежателка на къщата може да е знойна танцьорка на фламенко, родом от Провадия, която е показвала своите умения дори пред Франциск - папа римски. „Трудно е да дириш истината, особено ако тя не е нужна никому!“, е казал Конфуций пред петия конгрес на Китайската комунистическа партия. В шумотевицата около собствеността на къщата лекомислено бе пренебрегната нейната причудлива история. Тя сякаш е тъкана по образеца на мита за евреина Ахасфер. Той не позволил на подкарания към Голгота Спасител да приседне в сянката на дома му. Безсърдечието и неверието на Ахасфер му донесли вечно скиталчество. Така и къщата на Гауди-Овчаров обикаля безспирно света, без дори да знае причината за своето наказание. 

Първите сведения за нея са открити в библиотеката на Барселонския университет. Оставил ги е доц. Мануел Валера Фернандес от факултета по физика - артистична натура, многократно изпълнявала  ролята на свободен електрон в каталунските театри. Доц. Фернандес е записал, че през 1923 г. при архитект Антонио Гауди се явява маркиз Поза – аристократ, баритон (според Джузепе Верди) и наследник по бащина линия на Великия инквизитор Торквемада. Маркизът желае да зарадва своята нова любовница доня Консепсия с двуетажна хасиенда и настоява Гауди да я проектира и построи. Основното му изискване – дискретна фасада в минималистичен средиземноморски стил. Къщата не трябва да привлича любопитни погледи. За предпочитане е те да бъдат възпирани отдалеч - жив плет от китайски рози и метална ограда, по която заплашително пълзят ластуни на тикви цигулки. Гауди приема поръчката, но поради голямата си заетост с градежа на Саграда Фамилия я прехвърля на своя български колега архитект Овчаров. През ноември 1924 г. къщата е построена в парцел на ул. "Хуан Лопес де Падиля". Съседи и минувачи са очаровани от пищните форми на нейната обитателка доня Консепсия и сигнално оранжевите тикви, обгърнали металната ограда. Къщата получава странното прозвище „барака за марокански въглища“. А през 1926 г. тя внезапно изчезва – на нейно място е построено вариете „Фугас“, в което концертират френски петомани виртуози. Тук записките на доц. Фернандес прекъсват. А къщата внезапно се появява година по-късно. Сега тя се е настанила на крайбрежна улица в Конакри. Нейни снимки са публикувани в дневника на руския професор Иля Иванов. Той я наема по време на експедицията си в Гвинея. Там ученият извършва първия успешен опит за създаване на хибрид между човек и примат. Родители стават френската арфистка Жаклин дьо Анжерер и 18-годишното шимпанзе Корнелиус. Техният син се ражда в къщата на Гауди-Овчаров на 7 ноември 1928 г. Вместо да проплаче, младенецът изговаря първите си думи:

От вика като под лък на виола / затрептяха / далечните струни на вятъра. /      Ах!*

По-късно хибридът на проф. Иванов става дядо на сегашния френски президент Макрон. А къщата продължава своето скиталчество. Има точни данни, че през 1938 г. тя е забелязана на крайбрежния бул. "Мохамед VI" в Танжер. Първоначално я обитават арабски контрабандисти на оръжие. После става аптекарски склад, под чието прикритие работят агенти на адмирал Канарис, снабдяващи със сведения за охраната на Гибралтар преминаващите през протока немски подводници. Къщата се прибира в Испания след края на гражданската война. Забелязана е във Валенсия, където приютява публичен дом. В него работят само виолистки с музикално образование. В дома има и денонощен салон за пушене на опиум, чиито стени са декорирани от Андре Дерен.

Сведенията за къщата от годините на Втората световна война са оскъдни. Стари варненци твърдят, че са я виждали през 1942 г. около Евксиноград. Била е дом на търговеца на дървени въглища Юмер Давулай. Там е извършено ужасяващо злодеяние. Ревнивият Давулай убива и осаламява своя любовник - Флориан, чобанин от с. Шума, Годечко. Престъпникът се спасява с бягство на гръцкия остров Лесбос. Години по-късно в родата на жертвата Флориан се ражда виден партиен дюлгерин.

Днес къщата живее на улица "Франциско Рибалта" в Барселона. Рибалта е испански художник от 16-и век. Негова картина краси една от стаите на къщата. Изобразява затлъстял  пожарникар, гасящ пламнал  свинарник. Платното е пренаситено с образи на ужасени прасета с опърлена козина и безумен поглед. То е вдъхновило Гоя за капричиото му  "Сънят на разума ражда чудовища".

--------------- 
*- от Федерико Гарсия Лорка