По дефиниция учените не знаят какво да очакват от междузвездния обект 3I/ATLAS – едва третият, засечен в човешката история, идващ отвъд пределите на Слънчевата система, пише БГНЕС, като се позовава на Фючъризм.
Но изненадите не спират. Мистериозното тяло, забелязано за първи път в началото на юли, когато се е устремило към Слънцето от далечен космос, оттогава привлича вниманието на световната научна общност.
Най-мощните телескопи – „Хъбъл“, SPHEREx, космическият телескоп за транзитни екзопланети (TESS) и „Джеймс Уеб“ – вече са насочили поглед към обекта. Макар сред астрономите да има общо съгласие, че става дума за комета – малко ледено тяло, което отделя газове при преминаването си край Слънцето – данните разкриват далеч по-сложна картина и поставят 3I/ATLAS сред най-загадъчните обекти, наблюдавани досега.
SPHEREx и „Джеймс Уеб“ установяват, че комата – обширната газово-прахова обвивка около ядрото на кометата – съдържа необичайно високи нива на въглероден диоксид. Всъщност съотношението CO₂ към вода е най-високото, регистрирано някога при комета. Архивните наблюдения на TESS показват, че обектът е бил ярък и активен още при разстояние от шест астрономически единици от Слънцето – далеч отвъд орбитата на Юпитер, където обикновено кометите са неактивни.
„Хъбъл“ разкрива „сълзовидна обвивка от прах, която се отделя от твърдото ледено ядро“, но без характерната за кометите ясно изразена опашка. Това накара астронома от Харвард Ави Льоб да подхвърли дори хипотезата, че обектът може да е изпратен от извънземна цивилизация.
Произходът му остава неясен. В предварителна публикация международен екип учени предполага, че 3I/ATLAS може да съдържа ледове, изложени на по-високи нива радиация в сравнение с тези в Слънчевата система, или да е формиран близо до „линията на CO₂ лед“ в родния си протопланетен диск.
Докато преминава през вътрешната част на Слънчевата система, обектът ще направи сравнително близки прелитания край Венера, Марс и Юпитер. Льоб предлага орбиталният апарат Mars Reconnaissance Orbiter да се възползва от преминаването му на по-малко от два милиона мили от Червената планета, а няколко месеца по-късно космическата сонда „Джуно“ би могла да го прихване при наближаването му към Юпитер. Това може да предостави ценни данни за необичайната му природа, преди 3I/ATLAS да изчезне обратно в дълбините на космоса.
