Ако има световен шампион по трансфери, той безспорно е "Порто". Само за последните 15 години португалският клуб е продал футболисти за над 1 млрд. евро - сума, която никой друг не е успял да доближи.

През лятото на 2012 г. във Фейсбук се появи група "Искаме Роналдиньо в "Порто" и през следващите няколко години събра над 8000 последователи. Там бе регистрирана активност всеки път, когато бразилският ветеран ставаше свободен агент. Но въпреки всички призиви шефовете на "Порто" не се заинтересуваха от носителя на "Златната топка" за 2005 г. Те просто имат друга политика и тя не включва безплатния Роналдиньо - влагане в перспективни млади играчи и препродажбата им след това на голяма печалба.

250 скаути и приятелства с агенти

В една икономика като португалската, която не е от водещите в Европа, няма други варианти да се задържиш в европейския елит освен именно чрез неголеми вложения в играчи, развиването им и следващ техен крупен трансфер. По тази схема "Порто" работи още от началото на 80-те години на ХХ век. И по-точно от 1982 г., когато президент на клуба става Жорже Нуно Пинта да Коща, който и до момента е начело, макар и на 81 години. Първият голям удар е Руи Барош, който през 1987 г. е привлечен от втородивизионния "Варзим", а година по-късно е продаден на "Ювентус" за рекордните тогава за Португалия 5 млн. евро.

"Постоянно наблюдаваме пазара на млади играчи. Благодарение на това "Порто" запазва конкурентоспособност, въпреки че бюджетът ни е към 20 пъти по-малък от топ клубовете в Европа. Всяка година продаваме завършени футболисти и продължаваме да налагаме нови попълнения с потенциал", разказва Пинто да Коща.

За клуба работят към 250 скаути от всяка "футболна" точка на света, като на избора на държави влияе не само потенциалът на местните играчи, но и икономическата ситуация. Например почти не се отделя внимание на Русия заради високите заплати на играчите там. Приоритет са страните от Южна Америка, най-вече Бразилия, където като бонус футболистите са португалоговорещи.

Скаути гледат даден младеж на няколко нива, а при заключителния етап, когато се решава съдбата на трансфера, биват изпращани няколко емисари независимо един от друг. Така "Порто" минимизира риска и осигурява максимално обективна оценка. За тази система на работа годишно се изразходват около 3 млн. евро.

Естествено, "драконите" от Порто не са първият и единствен клуб, който работи с подобна мащабна мрежа. Развитото скаутско звено не гарантира успех. Има и друго - докато скаутите създават база за привличането на обещаващи таланти, клубните шефове активно осигуряват връзки с "кукловодите" на пазара. "Порто" овладява отлично тънкостите на системата TPO (придобиване на правата на играчите чрез странично от клуба финансиране), която иначе не се харесва от повечето европейски клубове, а през 2008 г. е забранена изобщо от английската Висша лига. Но пък "Порто" се свързва с базирания в Малта гигант Doyen Sports и чрез него осъществява доста добри сделки.

Така през август 2015 г. португалският клуб търси нов отбор за Роландо, чийто контракт скоро трябва да изтече. Той бе купен през 2008 г. от "Беленензеш" за 950 000 евро и реално си изби трансфера след последователни преотстъпвания в "Наполи", "Интер" и "Андерлехт" общо за 2 млн. евро. Въпреки това "драконите" не бяха съгласни да го изпуснат като свободен агент. Той успя да премине в "Олимпик" (М) часове преди затварянето на летния трансферен период. Как? Босът на Doyen - Нелио Лукас, отива във Франция с Роландо, подготвен договор и компаньонка. На следващия ден "Порто" получава 1.5 млн. евро.

През 2015 г. ФИФА забранява TPO, но веднага се намират други вратички за португалския гранд - сложни схеми със странични заеми, изкупуване на акции от клуба. "Порто" продължава да действа на ръба на позволеното и понякога си пати от това - през февруари 2019 г. ФИФА глоби клуба с 44 000 евро. Това не попречи на "драконите" да продължават да работят с различни схеми и фондове за външно финансиране. И в момента не е съвсем ясно как точно оперират, но подобни сътрудничества носят милиони. Макар че цената е висока - например за Хълк "Зенит" плаща 60 млн. евро, от които до "Порто" достигат само 40 млн.

Друг важен момент е връзката с агентите и най-вече с най-влиятелния португалски мениджър Жорде Мендеш. Той си партнира с Пинто да Коща от 2003 г., като негови клиенти стават най-добрите футболисти на "Порто", а клубът получава приоритетно право върху останалите му играчи. Така клиентите на Мендеш носят на "Порто" над 300 млн. евро.

С другите топ агенти пък действа вече бившият вицепрезидент на "Порто" Антеро Енрике, който стана спортен директор на "Пари Сен Жермен" през 2017 г. Той започва работа в португалския клуб в началото на 90-те години на ХХ век и за две десетилетия се издига от обикновен администратор, отговарящ за абонаментните карти, до втория човек в клуба и "краля на сенчестите преговори". Енрике владее френски, испански, английски и италиански, но успява не с лингвистичните си знания. Пред изданието Paris United анонимен източник обяснява, че португалецът е известен със своите мръсни похвати. Той е обвиняван в шантажи, заплашвания, натиск върху играчите чрез ултраси, шуробаджанащина (назначава братовчед си за скаут на ПСЖ). Дори е бил подсъдим - в процеса "Феникс", по обвинение за ползване на неофициални телохранители, които са работили за мафията, но в крайна сметка Антеро Енрике е оправдан.

Работата на "Порто" с агентите стана публично достояние след разкритията на "Футбол лийкс". През януари 2012 г. клубът иска да привлече португалския национал Едер, чийто договор с "Академика" (Коимбра) изтича през лятото на същата година. Затова "Порто" се надява да го придобие като свободен агент. Проблемът бил, че "Академика" вече има договорка с "Уест Хем" да продаде играча през въпросния трансферен период. Тогава "Порто" влиза във връзка с агента Мохамед Азфал (който представлява и треньора Леонардо Жардим). В края на януари 2012 г. Едер пристига на преговори в Лондон с шефовете на "Уест Хем". По средата на срещата му звъни телефонът и той повече не се връща в стаята. Не може и да бъде открит - нито в сградата, нито по телефона. Полицията дори обявява футболиста за издирване. Той се появява чак на 1 февруари, ден след затварянето на зимния трансферен период, като през това време Азфал е задържал играча в Лисабон. Така "Порто" успява да провали трансфера, но пък месеци по-късно сам се отказва да привлече футболиста.

Трансферите на "Порто"

В "Порто", разбира се, не са безгрешни в търсенето на обещаващи млади играчи. "Драконите" купуват десетки таланти. Всички, които са показали малко или много умения пред скаутите. А след това ги дават под наем с очакването някой от тях да изпъкне. Внимателно се преценяват относително скъпите покупки. Но и тогава има несполуки. Така испанецът Адриан Лопес е купен през 2014 г. за 11 млн. евро от "Атлетико" (М), но не се адаптира, след което по принуда е преотстъпван на "Виляреал" и "Депортиво" (Ла Коруня). За мексиканския национал Ектор Ерера също са платени 11 млн., на "Пачука" през 2013 г., но сега е пуснат да си ходи като свободен агент. Колумбиецът Хуан Кинтеро идва срещу 10 млн. през лятото на 2013 г., но по-късно се приема, че е силно надценен и е пратен на "Ривър Плейт". Там обаче се разиграва и подписва за постоянно с клуба, а сега самият той признава, че интерес към него има дори от "Манчестър С".

Никой клуб не е застрахован от подобни грешки. Но "Порто" е на такъв плюс, понеже неуспехите са много по-малко от големите удари.

Академията не е от най-силните

Почти всички клубове, които реализират подобни приходи, имат силни собствени академии, в които тренират много юноши. Но успехът на "Порто" е базиран на препродажбата - най-вече на африкански и южноамерикански таланти, както и на доминация на вътрешния трансферен пазар в Португалия. "Драконите" на практика придобиват всичко най-добро от португалския футбол, включително и сред подрастващите.

В резултат клубът печели почти 100 млн. евро от трансферите на Андре Силва, Рикардо Карвальо и Бруно Алвеш, без нито един от тях да е продукт на школата на клуба. Просто са вземани от други академии година-две преди да влязат в мъжкия футбол. И тук не липсват грешки - например новата звезда на португалския футбол Жоао Фелиш е от школата на "Порто", но заради слабата си физика почти не играе и 15-годишен се мести при отколешния съперник "Бенфика".

Това не значи, че в академията на "Порто" не се работи добре. Напротив - има си силна академия, единна система за подготовка, както и качествени играчи (от школата последно са продали Рубен Невеш - в "Уулвърхемптън" и Диого Далот - в "Манчестър Юн" за 19 млн. паунда през 2018-а). "Порто" работи с деца от 7-годишна възраст, които започват да изпълняват упражнения, аналогични с тези в мъжкия тим, но с по-малка сложност. Акцентите в школата на португалския гранд са индивидуалното развитие и работата с топка. Затова и 11 срещу 11 играят единствено при най-големите от школата. Най-малките играят трима срещу трима, а при навършване на 10 или 11 години преминават към игра 7 срещу 7. С всяка от възрастовите групи работи отделен екип - треньор, помощници, физиотерапевти и специалисти по индивидуална подготовка.

"Порто" развива юноши за бъдеща продажба и затова не се нуждае от единна схема на игра и общи тактически принципи, както в академията на "Барселона" например. Всичките детски отбори на португалския гранд играят по схема 4-3-3 само защото тя помага да се осигури максимален индивидуален прогрес. В клуба считат, че ярките футболни качества се търсят повече от отборните и затова малко работят върху играта с много пасове. За сметка на това младите се учат на постоянна доминация над противника - на висока преса, поощрява се инициативността, търсенето на нестандартни решения, дори и да са във вреда на отборната схема. Изискват се и постоянни победи, за да могат играчите от малки да свикват с високите изисквания и напрежението. Много важен елемент от работата с младите е франчайзинговата система Dragon Force (анг. - драконова сила). Тя включва 20-ина школи в Португалия, академии във Валенсия (Исп) и Богота (Кол). Тези школи не струват на "Порто" нищо - там работят местни треньори, а клубът получава правото да прибира най-ярките кадри от тях. В тези школи нямат развити отбори - там приемат всеки, стига родителите да са съгласни да платят за обучението му. Затова и нивото им не е високо. Като цяло това е чисто търговска мрежа под марката на един топ клуб.

Всички брънки на цялата схема обаче дават резултат. През това лято Едер Милитао ще премине в "Реал" (М) за 50 млн. евро. Алекс Телес и Муса Марега пък могат да донесат още 60 млн. Тяхната продажба обаче няма да отслаби "драконите". Сякаш в този клуб са открили формулата как да няма отражение върху резултатите заради трансферите: Ние още не знаем името му, но в Южна Америка вече е харесан някой талантлив централен защитник, който скоро ще заеме успешно мястото на Милитао със синьо-белия екип и ще привлече вниманието на половината от големите европейски клубове.