Медия без
политическа реклама

Задава ли се нова криза?

Икономистите предупреждават, че идват нови сериозни проблеми, а финансовите пазари и бизнес лидерите не вярват

05 Авг. 2019Atlantico.fr
ЕПА/БГНЕС
Духът на войната витае из цялата планета, а президентът на САЩ Доналд Тръмп е сред подстрекателите на конфликтите.

Всичко е лошо: факти, цифри, финансови пропорции – всички показатели са в състояние на бойна готовност. Въпреки това финансовите пазари, които са добри индикатори за прогнозиране на бъдещето, продължават да вървят нагоре, а икономическите и финансовите показатели значително надминават рекордите, поставени в навечерието на кризата от 2008-2009 г.

Трябва да признаем, че в политически план навсякъде из планетата витае духът на войната. Америка, управлявана от Доналд Тръмп, се скара с китайците и иранците. Не се обича с Европа, нито пък със страните в Южна Америка. В Европа нов министър-председател обещава да направи след няколко месеца това, което не успя Тереза Мей. Борис Джонсън вероятно притежава способностите на Супермен, като обещава твърд Брекзит, който няма да нанесе щети. Това ще бъде или политическо предателство, или невероятна възможност. И в двата случая обаче е малко вероятно резултатите да бъдат положителни. В Русия Владимир Путин, подобно на Доналд Тръмп, е готов да обяви война на всеки, който се изпречи на пътя му.

Ситуацията с петрола също не е ясна. Никой не разбира какво се случва в Саудитска Арабия, освен че част от Арабския свят иска да се увеличи добивът на черно злато, за да защитят доходите си, но както всички останали, не знаят как да го направят. Старите демократични държави в ЕС

 

търсят начин да задържат социалното недоволство

 

Но не успяват да го намерят, тъй като не знаят какво точно искат "жълтите жилетки". Икономиката преживява небивала технологична революция, която води до безработица и загуба на клиенти. Проблемът с безработицата си остава нерешен.

На този фон глобалният икономически ръст, който промени планетата за 20 години, намаля, тъй като китайският и индийският икономически ръст рязко се забавиха; в западния свят съществува риск от протекционизъм и следователно се забавя глобалната активност. В последната прогноза на МВФ подробно е описано до какво ще доведе това забавяне. Икономическият ръст в Европа също изостава. Въпреки мрачните показатели финансовите пазари и бизнес лидерите са оптимистично настроени. Повечето смятат, че сме на прага на много дълъг период, базиран на новите технологии, напомнящ много на края на ХІХ век, когато започна втората индустриална революция.

Какви са причините за противоречията между тези, които цитират факти и цифри, и това, което е в съзнанието на трейдъри, анализатори и бизнесмени? Има три обяснения.

На първо място са действията на централните банки, които продължават да наливат пари в различни области на икономиката. Държавите възприемат това като начин да вземат заеми при ниски лихви. Защо да не вземете заем при нулев лихвен процент, ако имате такава възможност? Защо да въвеждате допълнителни данъци на хората, които не искат да плащат повече? Така че трябва да признаем - парите от държавния дълг понякога служат за всеобщо моментно благо.

На второ място бизнес средите, управляващата класа, експерти, инженери и анализаторите са убедени, че светът не може да се върне към икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват (автаркия). Можем да забавим развитието на глобалната дейност, но не можем да я спрем, защото производствените процеси са разделени. Повече от половината компоненти, необходими за производството на автомобил например, пристигат от десетки различни държави. Как да си върнем обратно частите от този индустриален пъзел и най-важното - защо да го правим? Доналд Тръмп няма да може да затвори американските граници, защото  затварянето на границите не е управляемо. Човек може само да се съгласи да промени начина на живот, който никой не иска.

Третата причина е съвсем обикновена

 

Не съществува вече алтернатива на модела, който се разпространи по целия свят –

 

пазарна конкуренция, частен капитализъм, който дава реални възможности на инвеститори, клиенти и служители. Противниците на международната капиталистическа система повече не могат да разчитат на марксисткия комунизъм или на основата на социалдемокрацията. Това беше възможно през ХХ век, тъй като противниците на капиталистическата система мечтаеха за социалистически модели. Когато социалистическите модели рухнаха навсякъде, с изключение на Северна Корея, се появи нов фактор, използван от противниците на капиталистическата система, глобалисти и противници на производствените дейности. Това е екологията, чиято основна задача е да се спре глобалното затопляне. Тя се използва от всички противници на глобализацията, конкуренцията, капитализма и дори техническия прогрес за дестабилизация на системата. Затова еколозите събират покрай себе си всички бивши привърженици на социализма срещу промишлеността, изкопаемите горива и дори ядрената енергия. Целта им е да се борят срещу капиталистическата производствена система.

 

В името на екологията ни е необходим нов свят

 

Заради екологията трябва да произвеждаме по-малко, да използваме по-малко енергия, да управляваме потреблението, да ограничим пътуванията и др. Заради екологията строителството на пътища и автомагистрали трябва да бъде спряно. Очевидно заради екологията човек трябва да консумира по-малко, да пътува по-малко, да пести електроенергия и по-рядко да ходи на лекар, освен ако не използва природни средства за лечение. Без съмнение заради екологията е необходимо да се откажем от ядрената енергия.

Друго много странно изискване е, че заради екологията трябва да бъдат анулирани основни международни споразумения, СЕТА, МЕРКОСУР и всичко, което е свързано със системата на многостранните отношения. Как изпълнението на международните споразумения може да допринесе за влошаване на околната среда? Защо да пречим на развиващите се страни да подписват международни споразумения? Бизнес лидерите и пазарите не са много притеснени за екологията. Те смятат, че екологията, основана на правила или контрол, ще има неприемливи последици за избирателите. Истинската цел, която обаче те никога не могат да постигнат, е в крайна сметка да се унищожи икономическата система, в която живеем. Тя може да предизвика критика и гняв, но не и да детронира системата.

Пазарите и компаниите разполагат с достатъчно средства, за да насочат държавата към решения срещу тази екология. При тези условия глобализираната капиталистическа система е изложена на много по-малък риск, отколкото по времето, когато все още съществуваше алтернативна марксистка система, която можеше да подхранва политическите тенденции с идеологията. Днес бизнес лидерите, инвеститорите и синдикатите имат решения, но не за еколозите, а за клиенти, потребители и акционери. И те са много по-ефективни от решенията на държавите, затънали в дългове и под натиска на избирателите.

Ключови думи:

икономика, криза

Още по темата