Кристиан Дростен ръководи института по вирусология в болница "Шарите", Берлин. Един от учените, които идентифицират вируса на ТОРС през 2003 г. Като шеф на референтната лаборатория за коронавируса на германския Институт по обществено здраве, той е експертът, до който се допитва правителството по всички въпроси на пандемията.

В екслузивно интервю за "Гардиън" Дростен признава, че се страхува от втора вълна на вируса. Той обяснява защо Ангела Меркел има предимство пред останалите световни лидери и защо "парадоксът на превенцията" прави нощите му безсънни.

------

- От понеделник (27 април) Германия започна постепенно да отменя ограниченията. Какво ще стане оттук нататък?

- В момента интензивните ни отделения са наполовина празни. Това е благодарение на ранната и повсеместна диагностика, която спря епидемията, т.е. сведохме основното число на възпроизводство под едно (това е ключов показател за разпространението на вируса, който показва колко души инфектира един индивид, т.е. дали една инфекциозна болест може да се поддържа непрекъснато без повторното й внасяне отвън - б.р.). Сега обаче се появи парадоксът на превенцията, както го наричам аз. Хората смятат, че сме прекалили с мерките и има политически и икономически натиск за нормализиране на ситуацията. Федералният план е да се отменят постепенно ограниченията, но тъй като провинциите имат право да определят собствени правила, се притеснявам, че ще видим доста творчески прочит на този план. Боя се, че разпространението на вируса отново ще се увеличи и ще има втора вълна.

- Може ли заразата да бъде изкоренена, ако запазим ограниченията?

- Група учени в Германия работи над различни прогностични модели, които показват, че ако оставим ограниченията в сила още няколко седмици, можем значително да намалим разпространението на вируса - до число на възпроизводство от 0.2. Аз по-скоро клоня към тяхната препоръка, въпреки че още не съм си изградил категорично мнение. В крайна сметка числото на въпроизводство е усреднена стойност, просто индикатор. То не дава информация за огнищата на заразата като старчески домове например, където е необходимо много повече време за неутрализирането й и откъдето тя може много бързо да се възроди дори при строги ограничения.

- Може ли един такъв повторен взрив да бъде ограничен?

- Да, но не можем да го ограничим само чрез проследяване на контактните лица. Вече е известно, че при почти половината от случаите инфектирането е станало преди появата на симптом - хората са заразни два дни преди да развият симптоматика. Това означава, че специалистите, които проследяват контактите на пациентите, са в надпревара с времето. Необходимо е те да установят всички потенциално изложени на вируса възможно най-бързо и за целта трябва да може тези контакти да се проследяват електронно.

- Колко близо сме до постигане на стаден имунитет?

- За стаден имунитет е необходимо 60-70% от населението да има антитела. Тестовете за антитела показват, че в Европа и САЩ все още сме на много ниски, едноцифрени нива, но тестовете не са надеждни - всички те показват проблеми с фалшиви положителни резултати (оставяйки погрешно впечатление, че човек е прекарал вече болестта и е имунизиран - б.р.). Освен това стадният имунитет е само едно парче от пъзела. Той предполага повсеместно излагане на населението на вируса, но по ред причини - донякъде свързани с начина, по който хората формират социални мрежи - една инфекция не може да обхване цялото население едновременно. Тези мрежи от контакти се променят и вирусът достига до нови хора. Подобни процеси могат да предизвикат нови вълни на заразата.

- Трябва ли да се тества цялото населението?

- Не съм сигурен. Дори в Германия, с нашите огромни възможности за масово тестване, повечето насочени към изследване на хора с някаква симптоматика, не сме успели да надхвърлим 8% положителни резултати. Затова смятам, че най-добре е да има целево тестване за хора, които са изложени на повишен риск от заразяване - медицински персонал, служители на старчески домове, например. Дори в Германия не го правим навсякъде, макар че се движим в тази посока. Другата цел би следвало да са пациентите в първата седмица от появата на симптоми, особено възрастните хора, които в момента отлагат до последно посещението на болница - идват, когато вече устните им са посинели и имат нужда от интубация. Трябва ни и система за наблюдение, така че регулярно да се тестват извадки от населението и да се проследява разпространението на вируса.

- Има ли сезонен характер вирусът?

- Не особено. Харвардският екип, който работи под ръководството на Марк Липсич, смята, че през лятото предаването на вируса може да се забави, но в малка степен. Не разполагаме с други по-надеждни данни.

- Можем ли със сигурност да твърдим, че пандемията тръгва от Китай?

- Мисля, че да. От друга страна, не смятам, че тръгва от пазара в Ухан. По-скоро източникът е там, където животното междинен приемник е било отглеждано.

- Какво знаем за този приемник - дали това е злочестият панголин, за който толкова се говори?

- Не виждам причина да смятаме, че вирусът е минал през панголини по пътя си към човека. Има нещо любопитно в старите доклади за ТОРС. Вирусът на ТОРС е открит у цивети, но също и при енотовидни кучета - нещо, което се пропуска от медиите. Енотовидните кучета са огромна индустрия в Китай, отглеждат ги във ферми, ловят ги заради кожата им. Така че, ако някой ми даде няколко хиляди долара и свободен достъп до Китай да търся източника на вируса, първо ще проверя местата, където се отглежда това животно.

- Има ли смисъл да търсим нулевия пациент?

- Не. Почти сигурно е, че нулевият пациент е придобил вирус, който е много подобен на някои от първите щамове, т.е. няма да ни помогне да разрешим настоящия проблем. Даже не смятам, че ще ни помогне да предотвратим бъдещи пандемии от коронавирус, защото човечеството ще има имунитет само за следващия коронавирус от типа на ТОРС (какъвто е и COVID-19). Но има и други коронавируси - например този, който причинява близкоизточния респираторен синдром (MERS). За да разгадаем опасността от него, трябва да изследваме как тези вируси са се развили у камили в Близкия изток.

- Човешката дейност ли е виновна за прехвърлянето на коронавирусите от животните към хората?

- Коронавирусите сменят приемника си, когато им се отвори такава възможност. Ние им предоставяме такива възможности с неестествената среда, в която отглеждаме животни. Тези животни имат контакт с диви животни, отглеждат се в огромни групи, в които вирусът бързо се размножава, а човекът е в тесен контакт с тях - чрез консумацията на месо, така че това е една възможна траектория за появата на нови коронавируси.

- Винаги се е смятало, че най-големият пандемичен риск е грипът. Продължава ли да е така?

- Разбира се, но не можем да изключим вероятността за нова пандемия от коронавирус. След първата епидемия от ебола през 1976 г. хората смятаха, че тя никога няма да се появи отново, но й отне само 20 години да се завърне.

- Напълно надеждна ли е науката, която се създава около новия коронавирус?

- Не! Още през февруари имаше много интересни предварителни доклади (без научна рецензия). Сега можеш да прочетеш 50 научни публикации, докато откриеш нещо солидно и интересно. Прахосват се много изследователски ресурси.

- Ангела Меркел често е давана за пример в настоящата криза. Какво я прави добър лидер?

- Тя е изключително добре информирана. Помага и че самата тя е учен и умее да борави с числа. Но смятам, че най-голямата заслуга е на нейния характер - на нейната всеотдайност и способност да дава кураж. Може би по това се отличава добрият лидер - че не използва настоящата ситуация за извличане на политически ползи. Добрият лидер знае колко контрапродуктивно може да бъде това.

- Какво не ви дава покой през нощта?

- В Германия хората виждат, че болниците не са препълнени и не разбират защо магазините им доскоро бяха затворени. Те не гледат какво става другаде - в Ню Йорк или Испания например. Това е отново парадоксът на превенцията и за много германци аз съм лошият, който осакатява икономиката. Получавам и смъртни заплахи, но повече ме тревожат другите писма - от хората, които казват, че имат три деца и се страхуват за бъдещето. Нямам вина за това, но ето те не ми дават да заспя.