Медия без
политическа реклама

Учителите най-сетне не са кът

"Не товарете младите преподаватели с бумаги и с класно ръководство още от първата година", съветват експерти

Илиана Димитрова
Закостенялата система отблъсква младите учители

Ако през 2010 г. новопостъпилите учители са около 2000 със средна заплата под 450 лв., 12 г. по-късно броят им се е увеличил до над 4000 души, а брутната заплатата на начинаещите преподаватели е над 1400 лв. Педагогиката вече е втората по масовост специалност, като всеки пети студент учи в направление, подготвящо педагози. "Учители вече има. Какво следва?" - конференция под този надслов организираха от "Заедно в час", за да потърсят отговор на въпросите как да задържим младите в системата и как те да стават все по-ефективни и мотивирани. Начинаещи и старши учители, експерти, директори и неправителствени организации обсъждаха как да се пренапише кода на системата за обучение и квалификация на учителите, така че те да са готови за всяко предизвикателство в класната стая на 21 век.

 

Учител - супермен

"Ефективен е този учител, който помага на всеки свой ученик да постига не само високи академични резултати, но и да се подготви за пълноценен живот, без значение от средата и възможностите на родителите му. Тези учители не говорят от дъската, а създават условия децата да експериментират, изследват и творят. Те не работят само с най-мотивираните, а с всички, за да включат всяко дете. Не чакат МОН или РУО, а сами генерират решения и ги споделят с колегите си", очерта новия профил на учителите Траян Траянов, изп. директор на "Заедно в час". По думите му наличието на достатъчно кандидат-педагози дава основателен повод да заговорим и за нови мерки за задържането и развитието им - за по-практична подготовка в университетите, по-взискателен подбор в училищата, по-сериозно наставничество, отговарящо на нуждата от подкрепа на учителите, и ефективна продължаваща квалификация, която да дава възможност учителите да учат от по-опитните си колеги.

"Съвременният учител трябва да не само да преподава знания, а да имат богат набор от умения, които да подготвят учениците за бъдещето. Трябва да познава задълбочено своя предмет, да пресява и дава точна информация по увлекателен и разбираем начин, да е адаптивен и гъвкав, да може да коригира методите си на преподаване, да има желание да експериментира с нови технологии, да е отворен за обратна връзка от учениците си, да разбира нуждите им, да ги насърчава да работят в екип и да са готови да учат през целия си живот". Такъв отговор е получил Михаил Ненов, директор на модерното ИТ училище "Александър Георгиев-Коджакафалията" в Бургас, на въпроса какви качества трябва да притежават съвременните учители, зададeн в чат бота GPT. Според него ролята на учителя никога не е била толкова важна и с толкова широк спектър от нужни умения, а изкуственият интелект ще промени в бъдеще икономическите отношения до степен, че сегашните ученици ще се конкурират в бъдеще не само с други хора, но и с нехора.

 

Университетите се разчупват?

Университетската подготовка на учителите е първото стъпало, което се критикува като недостатъчно практическо и отговарящо на съвременните изисквания. "Ще продължим да се съсредоточаваме върху методическата подготовка, но е нужна и нова посока на развитие към меките умения - организационни, емоционална интелигентност и др.", казва доц. Силвия Цветанска, преподавател във факултет по педагогика на Софийски университет. По думите й вузовете са започнали много да се променят - обновяват методиката си и методите на преподаване, залагат компетентностния подход, партнират си с други университети в подготовката на учители, разкриват съвместни програми, предлагат нови, различни дисциплини. "Ключово е университетите да дават академичен и съвременен начин на мислене, не готови рецепти какво да правят учителите в клас, а как да ги подготвят да са гъвкави, да вземат сами решения, да създадат свой стил. Това е същинската мисия на университетите - да създадат критично мислене към ролята на учителя като трансформатор, да го подготвят за мисията на промяната, да го научат да се самоовластява, да си повярва. Процесът е дълъг, не става бързо, но вече се случва", казва тя. 

 

Имаме сливи, захар и вода. Искаме ракия, сладко или компот?

"Преди да говорим какъв да е учителят, трябва да знаем какви ученици искаме, какви качества да имат след завършването си", казва Ненов, според когото от визията на училището зависи какви учители да избере. "Ако имаме сливи, захар и вода, можем да направим три неща с тях - компот, сладко или ракия. Ако искаме сладко, ни трябва специалист-сладкар, ако искаме ракия - технолог на спиртните напитки", дава пример той. По думите му досега реформите са се въртели около това дали дадено произведение да се изучава в 5 или 6 клас, но дали първо ще сложим сливите, а после -  захарта, няма голямо значение. Важното е какво искаме да произведем накрая. 

"Преди да изберем учителите, е важно да определим ценностите и вътрешните норми, които те ще следват. Подборът им трябва да се обвърже с целите на училището", казва Емилия Манолова, директор на 97 СУ "Братя Миладинови" в София, според която има нужда от генерална промяна при подбора на педагози. "Сега той е предимно по документи. При интервю обикновено учителят се пита колко часа иска и на кои паралелки иска да преподава. Така рискуваме да получим учител, който следва стриктно графици и изпълнява строго определени задължения и нищо повече", казва тя. Затова според нея е нужно директорът да води интервютата с кандидатите, за да прецени отговорят ли те на ценностите, които изповядва училището. Може да пита какви книги чете кандидатът, какви са хобитата му. Следва да чуе и очакванията му", съветва тя.

 

Загубени - в океана от заповеди и ученически капризи

"Огромна подкрепа ми беше работата под супер визия. Първите месеци сънувах учениците си - исках да помогна на всеки от тях. Очакванията ми към мен самата бяха много големи, но знаех, че може всичко да се случи веднага. Дори когато ми беше най-трудно и не виждах напредъка си, моите координатори забелязваха и най-малките ми стъпки", спомня си Силвия Итова, възпитаник на програма "Нов път в преподаването" на "Заедно в час" - в началото започва като учител по информатика и ИТ в обединено училище "Й. Йовков" в Пловдив, а 4 г. по-късно вече е зам.-директор на ОУ "Гео Милев" в Пловдив. Все още предизвикателство в работата й е океанът от нормативни документи, който в моменти я "удавя" от заповеди, наредби и закони. На път е била да се откаже - заради липсата на мотивация, заради това, че върви сама, заради обезверените хора в системата, ниските очаквания към учениците, примирението и безсилието. Държи я обаче вярата в децата и в това, че тя може да допринесе за образованието им. 

"Наставничеството е уредено нормативно - до 2 месеца след назначаването му на младия учител се полага наставник. В повечето случаи това се изпълнява, но главно да му покаже кое къде се намира, как се попълва дневник и т.н. Наставник, в смисъл на човек, който да го подкрепя в голяма част от работата му, в малките училища не може да се осигури. Там има по един учител по български, който преподава и по други предмети. Съответно на младите учителите няма кой да окаже чисто професионално наставничество. Тук идва ролята на експерта от РУО", казва Соня Дамянова, старши експерт по български език и литература в РУО-Враца. Според нея младите учители имат нужда от продължаване на научната и методическата подготовка, която са получили в университета, но и от емоционална подкрепа. "Те са млади, нямат житейски опит, не са се сблъсквали с проблемни ситуации. Понякога ако ученик им каже нещо накриво, вече са уплашени и готови да се откажат", споделя тя. Затова и на начинаещите колеги тя не разрешава да й говорят на "Вие". "Те имат нужда от всякаква подкрепа - от човешка подкрепа. Голяма част от тях сега създават семейства - то са семейни драми, деца, които се разболяват - това също трябва да бъде разбирано", убедена е тя.

"Младите учители не бива да бъдат товарени с прекалено много административна работа. Идва нов учител и хоп -  дава му се каквото е останало. Но това ще го откаже. Не бива и от първата година да му се дава класно ръководство", казва и Нели Георгиева, старши експерт по ИТ в РУО-София и ментор наставник по международния проект НЕСТ, изпълняван от МОН, "Заедно в час" и синдикат "Образование". Той тества обучителна програма за експерти и учители-наставници, подкрепящи учители с 5 г. стаж, прилага се в 5 държави, като в България в продължение на две години 14 експерти от РУО ще минат през цялостно обучение за подкрепа на нови учители, което следва да достигне до 60 експерти, 360 начинаещи учители и над 7200 ученици. За да разчупи нагласата за "страшния инспектор", тя събрала учителите, които ще подкрепя, на кафе. "Исках да видят, че и аз съм като тях. Че няма да ги контролирам, а ще ги подкрепям", казва тя. 

 

Да се отучиш на това, което знаеш

Продължаващата квалификация за учителите също е ключова за по-нататъчното им развитие, макар и към момента в повечето случаи у нас тя да се осъществява формално. "Усложняващият се свят изисква да работим с все повече хора, за да генерираме общи решения. Важно е учителите да работят заедно един с друг и това да стане постоянна част от работата на училището, то да работи в мрежи с други учители", казва Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час". Според нея е важно да си дадем сметка как човек учи, който има 20 г. опит - как си пречупва ума и знанията за това, което е работещо, че да направи място за нещо ново. "Вече има ново умение - ънлърнинг (unlearning) - да се отучиш от нещо, което знаеш, за да направи то път за новото знание", казва тя. По думите й идеите за това какво да пробва учител в класната стая вече са милиони и масово учителите питат: "Откъде да знаем, че това работи?". "Няма еднозначен отговор. Продължаващата квалификация трябва да снабдява училищните екипи с инструменти и да им спестим време и четене кое работи", допълва Пашова.

Ключови думи:

учители, наставници

Още по темата