Ако български гражданин се чуди къде точно са парите от данъците му, тия дни този тъй интересен въпрос има отговор – в лапите челични на Бойко Борисов. Широки са пръстите на премиера, не задържат нищо. Който не е поискал радост от него, той не е бил ощастливен. Даже и още – който не е бил гладен, той не е бил нахранен; който не е седял в кръчма, той не е получил "още едно" от министър-председателя; където има гайка, превърнала се е в завод. Даже и море на Търговище даде.

В Библията морето става суша. При Борисов е обратно

Причината за всичко това е ясна – изборите за Европейски парламент, за чието спечелване лидерът на ГЕРБ се ангажира искрено и лично. Ако кампанията бъде ситуирана в рамките на седмица, трудовите делници и празници на премиера изглеждат така: в понеделник отпуска 7.5 млн. на УНСС; във вторник излива 27 млн. лв. в ямболската болница; в сряда засилва милион към стопани, пострадали от градушка; четвъртък е ден за екология, спасява градинка в Пловдив, която е частна – или не може да се спаси, или може срещу много пари; в петък всеки българин мисли за уикенда, обаче Борисов мисли за българина – кротко посяда в кафене до отрудени хора, пътьом за поредната лента; в събота са прерязани няколко; християнин е, неделята следва да е мирна и сита – Борисов храни работници с агне; но и мюсюлманите уважава, вечерта им открива работни места. 

Седмицата определено е тясна за неговата щедрост

- пари търчат по клинични пътеки, увеличават се социални помощи, мор по пчелите има, следователно и помощ за пчеларите дава. Ами Стара Загора? А, и тя - 500 000 лв. за одържавяване на улици.

Има нещо доста интересно в това пътешествие на Борисов сред народа. Той е като чудотворна икона, която сбъдва трудно осъществими желания на миряните. УНСС дава под наем помещения за чалготеки, не може да управлява проекти и търпи финансови корекции – нищо, премиерът подарява милиони, щом ректорът го докосва. Преди четири години строежът на новата ямболска болница костваше 9 млн. лв., пък и не личи да се управлява добре – нищо, сега ще бъдат дадени 27 млн., щом местните управници настояват (за сравнение – 20 млн. лв. ще струва национална педиатрия в София). Стопаните не са се застраховали срещу градушка, пък и обещаваната от години държавна система за застраховане липсва – нищо, пари ще заметат неудобствата. 500 000 лв. не са много за град като Стара Загора, но що пък - иска ли кметът, дава ги. За градинката в Пловдив може да се меси само ако е държавна, но няма проблем – щом жителите настояват, собственикът е накаран да мисли в зелено. Кметът Иван Тотев, претворяващ обещанията в дела,

мисли още по в зелено –

готви 1 млн. лв. за откупуване на терена (обяви го наскоро). Всъщност преди петнадесетина години парцелът от общински става частен, като първият му притежател е Георги Гергов. Сега държавата и общината се чудят как да запушат дупката след себе си. Ясно е как - с пари, по възможност безотчетни. Есента при сходен случай Гергов, някак си пак замесен, получи 43 млн. лв. за Дупката във Варна.

Дупки ли са, че да ги опишеш?!

Над 2.6 млрд. лв. е бюджетният излишък, съобщи към края на април финансовият министър Владислав Горанов. Ето това са парите, които Борисов харчи. "Аз, аз, аз..." – отеква при всяка щедрост. А следва да е "вас, вас, вас…" – "На вас раздавам вашите пари, за да гласувате за нас".

Принципи в това начинание няма, важното е единствено ГЕРБ да спечели изборите. Носи ли полза? Да! "Велик водач и герой на нашето съвремие е премиерът Бойко Методиев Борисов. Обединител и миротворец!", написа под неговите чудодейства фейсбук потребител. Може ирония да има в думите, но подобни хватки Борисов е прилагал и друг път - с тях пълни урни.

Стилът му винаги е бил неподражаем. И изменчив като река в краката на Хераклит ("Всичко тече, всичко се променя"). Някога той хулеше премиера Станишев, че участва в предизборни кампании, после заповядваше на министрите си да странят от агитации, сега сам се е нагърбил да връща народната любов, загубена поради Цветанов и други новодомци. И за да не остане някой неосведомен, излъчва странстванията си из страната на живо, като риалити шоу във Фейсбук. 

Сърцата обаче отдавна са изстинали, съдържанието в урните този път може да е недостатъчно.

В отговор Борисов пак се променя

Кампанията започна с "Евроизборите ще покажат кой колко струва и нужен ли е предсрочен парламентарен вот", стигна до "Независимо от евроизборите не виждам основание за подаване на оставка". А кампанията още не е завършила. Какво ли ще чуем до края?

Цялата тази история е за човек, на когото много му е приятно да храни, пои, учи, лекува, наказва и опрощава народа. Даже е забравил как се изкарват пари в нормалния живот, вън от политиката, как се управляват и спестяват. Отдавна е покатерил Олимп, враговете го мразят, приятелите - изоставят, път за нормално слизане няма - може само през глава. Ако трябва, и хоро ще играе, с братовчедите на живо ще се сбие, последния лев от хазната ще изхарчи, и на последния министър главата ще вземе - но трябва да се задържи.  Битката е за лично оцеляване.