Медия без
политическа реклама

Страх и глупост, или как българите са държани в подчинение

Що за поредна зима! - не умряхме от студ и нe пратихме войници на фронта

Снимка: Архив
Ноември 2015 г., фенове на "Атака" протестират пред турското посолство. Поводът е сваленият руски самолет. "Атака" твърди, че Путин ще отмъсти, затова иска българите да се определят на чия страна са във войната между двете държави. Смешно изглежда днес такива дивотии, но винаги има хора, които им вярват.

2050 г. Варненски националист размахва бастун: "Българи, не позволявайте да ви пратят на война с Русия!". Чатботът RM (латиницата от Русский мир) повтаря как България и други държави ще нападат Русия. Професор и евродепутат с еднакви имена обясняват, че всеки момент зелен ботуш ще нагази необятната степ; кима неувяхващ журналист с фамилия на руска река. Стотици хиляди българи, поради наивност или глупост, им вярват. Докато всички треперят да не стане, Русия си стои ненападната, но напада - подобно на Афганистан, Грузия, Украйна.

На някои тази прогноза може да се струва невярна. Тя, разбира се, е условна. Но на база опита е по-вероятна, отколкото гореописаното вещерство. Помните ли, че

 

абсолютно същия мач с

 

"повиквателните за фронта в Украйна" бе игран през 2015 г. Раздуха се истерия, БСП дори проведе митинг, за да не гинем срещу Русия. Проповедниците бяха същите като днес. Осем години по-късно, за ужас на миряните им, няма пратени на фронта хора. Единственият факт е руското нападение над Украйна.

А през 2015 г. се бе случило още нещо забележително: "Атака" проведе митинг с искане да се определим на чия страна сме във войната. Не коя да е, а между  Русия и Турция след сваления самолет (!?!). Хора държаха лика на Путин със заплашителни изречения, че ще отмъсти на врага! Ако на някой днес му е смешно, нека се замисли дали сам не е вярвал на подобни глупости - и дали днес не вярва на други, които му се струват достоверни. 

Тази статия обаче не е посветена на геополитиката, реалните и мними войни. Тя е по повод страха като политически инструмент. Също и за (само)възприемането на действителността. Толкова много страх се насажда у нас, че дишаме страх.

 

Общество на екзистенциалния ужас сме

 

"Знаете ли, че ако стане това, ще настъпи онова", гласи заглавието на драматичния филм. Но той е и смешен. Понеже скоро след прокобата наистина става "това", ама "онова", не щеш ли - не. Потопени в следващата серия не забелязваме лъжата.

През последните петнадесетина години политико-медийният ни пейзаж бе пълен със заплахи, че: 

Ако падне Бойко Борисов, ще настъпи потоп. Дваж по-голям ще е, ако дойдат хора без опит, някаква "безпринципна коалиция". Борисов падна и точно такива хора го наследиха. Такава коалиция. Но нищо драматично не настана. Четворната коалиция си управляваше с плюсове и минуси - подобно на всяка власт.

Мигрантите ни заливат. Ако не ги спрем, ще ни претопят. Трябва ограда! Построена бе, не ги спря. Минават-заминават. Не сме претопени.

Плюйте в пазва, пандемията ще фалира икономиката ни! Мина-замина, не ни фалира.

И световната финансово-икономическа криза щеше да ни фалира. Не стана.

Капитализмът умира. Ние правим капитализъм. Умираме!. Е, живи сме изброените.

Ако Китай, дето е новата световна сила, вземе, че... Много неща взе и даде Китай, но нищо трагично не последва.

ЕС се разпада, загива. Единственото вярно е, че Великобритания го напусна. Но ЕС не загина. И по абсолютно всички важни въпроси са заедно, един отбор.

"Джендърът" ще ни погуби! Както погуби Холандия, Англия, Канада!... Не само са водещи държави, ами и продължават да са сред най-предпочитаните за емиграция.

Ама как така без руски газ!? Що за чудо? Ще се съсипем, ще фалираме, не можем да живеем без руски газ! Живеем си най-нормално.

Ако дадем оръжие на Украйна, влизаме във война! Ако пристъпим волята на Русия, тя ще отвърне с нещо фатално! Оръжие бе дадено официално (малко) и неофициално (много). Не сме във война. Не са и десетките подобни държави. След изгонването на стотина дипломати Русия не скъса отношения с нас. Най-малко пък затвори посолството си, както плашеше.

Предстои ни най-тежката зима. Ще сме на студено, тъмно. И режим на тока, каква я мислите!... Подобни ужаси циркулират 9 месеца всяка година, тоест извън зимата - по повод предстоящата. Тя все не се оказва най-тежката. Сега обаче - поради войната в Украйна, зелената сделка, смяната на газовите доставчици - бяха на макс. Но ето, пролет е. Нищо фатално не се случи.

За някои хора сигурно е ужасно нищо ужасно да не се случва! 

По всяка една от тези точки, разбира се, има съвсем реални проблеми. Факт са - и около скочилите цени, и тепърва насажданите страхове ("Еврото ще ни погуби! Шенген не ни трябва!"), още повече за войната... Няма нищо идеално в живота, затова нюансите следва да  се отсяват, лошото да се премахва. Но целта на страха не е да решава проблемите. Той се стреми

 

да държи в подчинение българите - вкупом

 

или по електорални сегменти. В блога си наскоро журналистът Димитър Събев прекрасно описа корена на процеса: около 130 години България поетапно живя с увличащ дисциплиниращ идеал за светлото бъдеще - да обедини земите си, да построи безкласовия рай, да догони Запада; от началото на миналото десетилетие обаче страхът замени бъдещето -  понеже в сложния конкурентен свят, когато човек сам е отговорен за житейските си избори, страхът е рентабилният политически инструмент. Той изолира хората, отблъсква ги от обществения живот, раздробява - за да ги "спасят" политици месии.

Към причините може да се добавят и текущите пропаганди покрай войната. Сред тях са още чисто икономически тарикатлък ("да краднем покрай лъжата"), а и житейски. Какъв е тоя житейски тарикатлък, ще попитате. Ами такъв: появява се политик и загражда парче страх (тема); полива я, оре, копае - с нея влиза в парламента, излиза, пак влиза, или просто взема субсидийка  - цял живот така,

 

влизането и излизането си е семеен бизнес

 

Чудите се защо някакви хора непрекъснато се кандидатират, натискат се в политиката, пък и еднакви лъжи произвеждат във времето - ами това е, печели се. За този бизнес и през 2050-та ще има клиенти. Покрай него черногледите вещери също са вечно на мода - ако дуднеш за край на света, ще си интересен; ако вещаеш проза - скучен дори на себе си. Затова кариера се прави чрез първото. 

Но има и още една важна причина за тоталната среда на страх. Тя е сравнително нова, неизследвана, не касае само българите - социалните мрежи. Те са медия, а като такава винаги преувеличават - случки мухи стават слон, съпреживени на живо в тях. Един пример: през 2012 г. Каталуния проведе референдум за независимост, а в баталиите полицията би младежи по улиците на Барселона. Зрителите бяха убедени, че нещо разломно, драматично, непоправимо се случва с Испания. А реално за страна, преживяла баския сепаратизъм, това бе дребнотемие. Така и с "жълтите жилетки" във Франция, с окупиращите "Уолстрийт"... - щом става пред очите ни, мислим, че е драматично,

 

живот на ръба

 

Но няма ръб, а просто емоция, предоставена от социалните мрежи. Ако има пропаст, тя е точно емоцията на непрекъснатото виртуално преживяване - чрез нея драматично прескачаме от теми в теми, които сами не помним. 

И така българинът, почиващ всяко лято в Гърция, изпращащ сутрин мирно и тихо децата си на училище, а вечер безделничещ в мрежите от дивана, живее с усещане за пределен ужас - плод на комуникационните технологии и обилно поливан от политиците. В тази среда на страх и глупост не забелязва, че дори при многобройните политически и икономически трудности, рискове, а дори и война на хвърлей, България си води един най-нормален живот - не е рай, не е и ад - просто обикновен живот, в който винаги желанията са повече от резултатите и има към какво да се стремим.