Иван Костов не успя, Симеон Сакскобургготски - също, но коронавирусът изпълни замисъла на Българския Великден - да върне българите от чужбина. Тук са, но  Бойко Борисов ги заключи. 

Сега гледат през прозорците настъпването на пролета и слушат гласа на европейските сирени, които ги зоват да се върнат на запад. Някои държави са готови да им пратят чартъри, както постъпи Австрия в края на март, за да си докара 231 медицински сестри от България и Румъния, които да гледат възрастни и болни хора. Други търсят сезонни работници, защото настъпва усилно време на полята. Ягоди и аспержи ще изгният, ако няма кой да ги прибере. Земеделието се опитва да излезе от мъртвилото и Европейската комисия обяви на 30 март насоки "За упражняването на свободното движение на работници по време на епидемичния взрив от COVID-19". В тях изброи над 20 "критични професии", за които трябва да се запази свободното движение през границите. Диапазонът е от учени в здравеопазването до рибари, но 

особено внимание се отделя на сезонните работници

в селското стопанство. Запитана за допълнително разяснение, Еврокомисията отговори на "Сега" чрез свой говорител на 6 април: "сезонните работници в селското стопанство изпълняват при определени обстоятелства възлови функции за прибиране на реколтата, засаждането и поддържането. В такава ситуация държавите членки трябва да ги третират като възлови работници и да им позволят да влязат на тяхната територия и да имат безпрепятствен достъп до работното си място. Държавите членки следва (...) да отговорят на недостига на работна ръка в резултат на кризата."

Българите, които не могат да навестят дори пустеещите си села, защото областните градове са блокирани от КПП-та, се чудят как да постъпят. Брюксел им казва: "Ние насърчаваме държавите членки да гарантират, че тези работници могат да стигнат до местоназначението си без препятствия". Премиерът Бойко Борисов обаче държи ключа на държавните граници и е непреклонен: "Допуснем ли отклонение или разхлабване - последиците ще са страшни и непредвидими", предупреди той на 7 април по повод Деня на здравния работник.

Разминаването между европейска и национална политика е очевидно и в тази ситуация е трудно да се каже кой има повече право. Западняците, където пандемията взе тежка човешка жътва, защото първоначално омаловажаваха заплахата като "китайски проблем", сега започват да се тревожат повече какво ще берат и жънат в нивите, защото за да се живее, трябва да се яде.

Вирусът изкара наяве една неудобна истина

Прословутият "полски водопроводчик" (източноевропейският мигрант), срещу когото роптаеха толкова много след голямото разширяване на ЕС, сега се оказва критично важна работна ръка. Не беше толкова далеч времето, когато преди изтичането на максималния ограничителен срок за България и Румъния в началото на 2014 г. британците бяха плашени, че двете държави са се приготвили да ги залеят с евтина работна ръка. "Българите и румънците идват на талази", писа на 31 декември 2013 г. популярното издание "Дейли мейл". А Франция и Германия надуха алармата за "социалния дъмпинг" и поискаха специално европейско законодателство, което да ограничи свободното движение на работна ръка - както и стана.

Нашите непретенциозни гастарбайери, които нерядко са приемали да работят в скотски условия, сега имат любезна покана и специален презграничен коридор, гарантиран им от Брюксел. Моментът е ключов и трябва да осъзнаят както своето достойнство, така и цената на труда си преди да приемат каквито и да било оферти в тази кризисна обстановка. Съзнавайки, че не е достатъчно да им подсвирнеш, за да се върнат, италианският евродепутат от десницата Херберт Дорфман каза на 6 април: „Приветстваме също всички усилия на държавите членки за мобилизиране на местните работни сили. През това време държавите членки трябва да позволят на хората, които не могат да работят на обичайната си работа поради пандемията, да работят в селското стопанство“. Той е заместник-председател на Европарламента от ЕНП - европейското политическо семейство на ГЕРБ.

Англичаните да се върнат на полето

- това не са го правили от Втората световна война, когато за пръв път разбират, че ананасите не растат у тях, след като германците започват да потапят корабите им с продоволствия от цял свят. На новия патриотичен призив да идат на село са се отзовали 24 000 местни доброволци, но земята има нужда от 70 000 сезонни работници, писа тази седмица лондонският печат. Горещ призив за насочване към земеделието отправиха и френските власти към гражданите, загубили работата си поради кризата. Ясно е, че Европа на затворените национални държави вече е невъзможна, и това е първото, което нашите политици трябва да напомнят на западните си партньори след отшумяването на пандемията.

Но какво да прави България със собствената си работна ръка, която е принудена да бездейства? Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев даде отговор миналия вторник с нова заповед: "Да се даде възможност за достъп на стопаните до обработваемите земеделски площи. Да се даде достъп на земеделските производители за реализация на пазара, на произведената от тях продукция (зеленчуци, плодове, посевен и посадъчен материал и друга готова продукция) при спазване на всички изисквания, целящи намаляване на риска от COVID-19". Само че земеделците са подложени на толкова строг и формализиран пропускателен режим, сякаш се натискат да ходят в парка като гражданите.

И този Великден няма да върне българите,

които трайно са избрали емиграцията. Залогът сега са сезонните работници. В момента те са на принудително изчакване и ако сърдитите политически муцуни продължат всеки ден да им размахват заплашително пръст от телевизорите, никакво родолюбиво чувство няма да ги задържи, щом видят, че бариерите падат. Държавата има рядък шанс да покаже, че означава нещо за тях.

Борисов звучи патетично, като казва: "Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки. Предпочитам да преживеем редица несгоди, но да останем живи". Той едва ли съзнава, че е важно хората не само да са живи, но и как живеят. Защото една пословица гласи: "И животът е хубав, и е хубаво да се живее, но най-хубаво е да се живее хубаво".