Медия без
политическа реклама

Със специални потребности се оцелява само със специална помощ от приятели

При толкова закони и стратегии у нас все още подкрепата е въпрос на желание, ентусиазъм и мисия

Личен архив
Ани е напълно приобщена в обикновено училище, с много приятели. Но други такива успешни примери у нас почти няма.

„Сутринта ставам около 7 часа, закусвам и тръгвам за училище.  На обяд се връщам, обядвам. От 15:30 отивам на рехабилитация. В 17 се прибирам и започвам да уча“ – така минава един ден за Анна Кръстева от Търговище. Но дори и да изглежда сякаш е твърде натоварен за едно дете в пети клас, за Ани не е проблем, защото, по думите на баба ѝ – Диана Ангелова, „тя е много деен човек. Тя непрекъснато трябва нещо да прави и много рядко ѝ се отдава да почива или да не прави нищо, защото тя е свикнала денят ѝ да е запълнен почти 100%“.

Ани учи в ОУ „Христо Ботев“, гр. Търговище. В момента е в пети клас, а зад гърба си има много успехи в състезания като „Знам и мога“ и „Математическо кенгуру“. Във втори клас дори е била единственото дете със специални образователни потребности, наградено от началника на РУО-Търговище. Освен нейните учители в общообразователното училище, с нея работят ресурсни учители, логопед и психолог от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

Ани има детска церебрална парализа и е невербална, но интелектът ѝ е съхранен. Общува с машина – Комуникатор 5, която ѝ позволява да пише с поглед, да говори, да учи чрез специално разработени приложения, но и да се забавлява. Морис Гринберг и Жени Христова от фондация "Асист - помагащи технологии" са първите, които са обучили Ани да работи с Комуникатор 5 и винаги са на линия да помогнат при възникнали проблеми. Ресурсният учител Бисер Борисов, който разработва приложенията за Ани, описва процеса като „да създадеш презентация на PowerPoint с малко повече команди“.

Сред разработените приложения са клавиатура за десетични и обикновени дроби, бутончета с „добър ден“ и „довиждане“ и дори игри. Ани е на 100% приобщена ученичка с много приятели. „Учениците ни са много загрижени към нея. Общуването с тях е разкошно, празнувахме рождени дни заедно до 4 клас. Ани ги кани на своя, те я канят на техните, така че тя се чувства спокойна, което е много по-важно, защото останалите деца имат съответното поведение към едно такова дете. И е хубаво и за останалите ученици, че знаят – поне се научиха – как да се отнасят към такива деца, как да бъдат загрижени. Междучасието играят на някакви игри, които тя е донесла. По време на тържества

 

тя е нашият диджей

 

Винаги на нея ѝ се поставя задачата за музика, децата танцуват“, разказва г-жа Иванова, неин класен ръководител от 1. до 4. клас.

Директорът на центъра за подкрепа на приобщаващото образование – Христо Христов, обясни, че се стараят да не натоварват програмата на Ани твърде много, защото за нея е тежко да стои седнала на стола си по цял ден. Това е и едно от предизвикателствата в пети клас – многото часове на ден и смяната на кабинети за всеки час. Училището е оборудвано с паркомясто за инвалиди, асансьор и дори тоалетна, което улеснява достъпа на Ани до учебните занятия. Но успехът на Ани е рядкост за нашите училища - обичайният път е детето да стои затворено у дома в индивидуална форма на обучение, без шанс за социализация. Според Бисер Борисов трябва да се помисли за качественото обучение на деца като Ани, а материалът да се редуцира и адаптира - той дава пример с първи клас, където се оценява чертаене с линийка и молив, което Ани не може да направи на ръка.

Христов твърди, че закупуването на апаратурата не е най-сериозният проблем, а многото труд, който се влага от страна на учители, родители и самите деца, за да бъде осъществена тази комуникация. Въпреки това деца, които не са открили устройства за допълнителна и алтернативна комуникация не могат да покажат своя потенциал, категоричен е той.

В Търговище има няколко варианта за обучение на деца като Ани – в училище, с помощта на ресурсни учители или в Център за специална образователна подкрепа. Центърът за подкрепа работи с 30 училища и 20 детски градини, а броят на децата е малко над 500, обясни директорът Христо Христов. Недостиг на учители няма, като центърът

 

дори има договор с Шуменския университет

 

за провеждане на студентските практики. По-високо търсене на учители може да се наложи, заради намаляване на децата в групите от 12 – както е в момента – на 8.

Освен с ресурсни учители, центърът разполага и с кинезитерапевти, логопеди, психолози, слухово-речеви рехабилитатори, ерготерапевти и сензорни терапевти. Именно тези специалисти изготвят т. нар. план за подкрепа, в който се описват дейностите, които ще се извършват по време на работа с детето. Планът за подкрепа е съобразен с учебния план за съответния клас и със специфичните потребности и компетенции на детето. За да обхванат децата от цялата област, ресурсните учители обикновено пътуват до близките населени места.

За децата с по-сериозни потребности има и Център за специална образователна подкрепа. В Търговище центъра посещават 101-102 деца на възраст между 5 и 18 години, като за деца, които не са от града са осигурени условия за престой през седмицата. Към момента на седмична грижа в центъра пребивават 12 деца, които разчитат на училищен автобус за превоз от дома им до центъра.

По-голямата част от децата са зависими от грижата на друг възрастен, а този възрастен обикновено е родител, който е назначен за личен асистент на детето си. В Центъра за специална образователна подкрепа се стремят

 

да помогнат на децата да развият самостоятелност

 

дори и в самообслужването. Родителите полагат „наистина много грижи за тях. Отговорни и съвестни родители са при нас. Всеки прави за детето си каквото може“, разказа Светлана Йовчева, която е психолог в центъра.

След завършване на средното образование децата могат да продължат образованието си в университет или да си потърсят работа. Сумата, която държавата отпуска за хората с увреждания, продължава да е недостатъчна за покриване на битови разходи за един месец и е само един от проблемите, с които се сблъскват вече порасналите деца със специални образователни нужди.

„Основният проблем е липсата на инфраструктура по улиците. Аз имам електрическа количка и дори да изляза да я карам сам, няма да мога да стигна до никъде!“, разказва 24-годишният Никола Генчев от Разград. Той открои и липсата на асансьори в по-стари сгради, но в училището, в което е учил, условията за придвижване са били много добри. С малки изключения придвижването във Великотърновския университет също е било възможно.
В България

 

липсват и достатъчно училища за незрящи

 

Те са само две – в София и Варна. Това затруднява достъпа до специализирано образование на незрящи деца, които не живеят в тези градове. Едно от тези деца е вече 20-годишната Есин Дауд, която е учила в общообразователно училище. Въпреки това в основното ѝ училище е бил осигурен тифопедагог (учител, който работи с незрящи деца), а сега в университета колегите и преподавателите ѝ също са много отзивчиви.

Есин ходи с придружител в града. Това са близките на най-добрата ѝ приятелка и съквартирантка – 23-годишната Галя Димитрова, която също е незряща.

Галя е от София и е имала възможността да посещава училище за незрящи. По нейни думи там се изучават същите предмети, както и в неспециализираните, но с добавени часове по ориентиране и мобилност, които да улеснят ежедневието на незрящите. Галя също се придвижва с придружител. „Не мога да се отпусна и да ходя напълно сама, защото не си вярвам, че бих могла да се справя“, разказа тя. Според нея центърът на София е идеален за незрящи, но в кварталите няма писукащи светофари, тротоарите са разбити, а на места или липсват, или някой е паркирал върху тях.

За един незрящ човек в България е трудно да си намери работа, особено ако е по специалността му. По същия начин стои въпросът с намирането на работа за един човек със слухови нарушения. Според Теодор Бъчваров възможностите за работа са ограничени, защото още по време на образованието си тези хора срещат трудности при обучението по чужд език, който е ключово изискване за намиране на работа.

27-годишният мъж изучава политически науки в НБУ и работи като ментор в популярна верига кафенета, където помага на млади хора с нарушен слух в обучението им да бъдат баристи. Според него проблемът с работата пред младите хора със специални потребности ще се реши, когато се въведат законови промени за търсене и намиране на работа на хора със специални потребности, като това ще направи средата по-достъпна за тях.

Развиването на трудови умения на хора с интелектуални затруднения е

 

кауза на фондация „Светът на Мария“,

 

която поддържа дневен център с тази мисия. Центърът се посещава от 60 човека, а 22-ма практикуват уменията си в реална работна среда. Според директорката – Миряна Сирийски, повечето посетители на центъра постъпват без развити социални умения. Дневният център подпомага тези хора да развият комуникативни и трудови умения, и дори да разберат какво им харесва да правят, кои са силните и слабите им страни.

Предлагат се и различни ателиета, в които хората се включват според интересите си. Сред тях са ателие за сувенири, ателие за домакински дейности, където всички се включват в поддръжката и почистването на дневния център, пране, сушене и гладене на работно облекло.

В ателие „Кухня“ потребителите надграждат придобитите в ателиета „Продукция“ и „Арт“ умения. Когато хората с интелектуални затруднения изградят определени умения и имат желание и потенциал за развитие, вече се включват в трудови практики, които ги подготвят за реална работна обстановка. Ключово в трудовите практики е и развитието на социални умения, като общуване с непознати хора в незащитена среда. „Ние затова използваме инструмента трудова практика – от една страна, за да учим през него хората с интелектуални затруднения да се социализират без напрежението и стреса на това, че към тях има специални изисквания, защото са наети на работа и те трябва да се справят с тях. Да могат да свикнат с определена дейност на определено ново място. По същия начин го използваме за преодоляване на притесненията на работодателите, защото те могат да превъзмогнат притесненията си като видят, че този човек се справя с работата, която му възлагат. И че той няма никакъв проблем откъм комуникация и че той е съвсем пълноценен и чудесен човек“, разказа Сирийски.