Медия без
политическа реклама

Детските градини са затворени за хиляди деца с проблемно развитие

Родителите трябва сами да се оправят с цената на огромни разходи

07 Септ. 2022
За децата със затруднения в развитието да играят със строител е истинска победа. Голяма част от тях са извън детските градини.
Илияна Кирилова
За децата със затруднения в развитието да играят със строител е истинска победа. Голяма част от тях са извън детските градини.

Привет на всички ! На нашето семейство му предстои да направи много важна стъпка в името на доброто за нашия 4-годишен син, а именно да се преместим в по-голям град, защото тук в Разград няма нужните специалисти за развитието на детето. Опциите ни са Бургас или Варна. Моля за препоръки и насоки кой град ще е по-добър и за евентуални центрове, които може да посещава детето.

Здравейте, ще помоля да ми дадете съвет. Как бихте предпочели, дете с Аутизъм да е в масова група в детска градина или в група за деца с увреждания? Били сме досега в масова група, но бяхме заедно аз и детето.

„Здравейте! Може ли да ми препоръчате център за работа с деца от спектъра, но с полудневна грижа (поне 2-3 часа), в София!“

 

Групите за деца с проблеми в развитието във Фейсбук изобилстват от такива постове, а парите, които родителите са принудени да дават за осигуряване на някаква грижа за децата им, уж подлежащи на задължително предучилищно образование и специално внимание от страна на държавата, са огромни. В един от най-ключовите периоди за развитие на децата – предучилищното образование, повечето родители на деца с проблеми в развитието са оставени да се оправят някак си в хаотичните системи – и здравна, и образователна, които иначе постоянно се реформират. Докато родителите се чудят какво да правят и къде да запишат децата си, хиляди свободни места в детските градини, уж резервирани за деца със специални образователни потребности, остават празни и се прехвърлят за заемане от деца в норма.

Такава е картината на предучилищното образование у нас за най-уязвимите групи ученици – децата със специални потребности. Преди началото на новата учебна година за десетки семейства неяснотите и страховете са много повече от празничните чувства. Лошите новини за едни парадоксално дават повод за хвалби – в София кметът Фандъкова обяви, че се отпускат нови 1600 места за прием на деца в градините, пазени до последно за деца със СОП. Такива не се появили и затова местата се пренасочват. Фандъкова не спомена и дума някой опитал ли е да стигне до децата, които потенциално биха могли да заемат тези места. Няма и данни какъв е броят им.  Зад това се крие грозна истина – никой не пита за децата с проблеми, защото образователната система просто не е готова за тях. С голямо извинение към все пак съществуващите сърцати и подготвени хора в системата – тя по-скоро не ги иска.

 

Липсващи данни и криворазбрана коректност

 

На теория за привличането на децата със специални потребности към детските градини би трябвало да се прилагат същите механизми, които важат и за останалите необхванати деца. България дълги години не правеше нищо по темата с отпадащите деца и ученици – защото да връщаш ромчета и болни деца в градини и училища е трудно и едва от 2017 г. държавата започна да прилага междуведомствен механизъм за откриването и привличането на тези деца и ученици в образователната система. Но механизмът още не е стигнал до децата със СОП и не се интересува кой точно по какви причини отпада и не е в градина или училище. „В изпълнение на дейностите по механизма за включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, които не са обхванати и за които има риск, не се извършва профилиране по статус. Министерството на образованието и науката не събира исканата информация за необхванатите деца и ученици със специални образователни потребности“, отговориха от МОН на „Сега“ за броя на необхванатите деца със затруднения в детските градини и предучилищните групи към училищата.

Липсата на такива данни прави живота на институциите и общините много по-лесен. На международно ниво България си спестява срама с висок брой на необхванатите деца с проблеми в развитието, а във вътрешен план няма натиск за провеждане на политика. Показателни за изкривената статистика на международно ниво са ежегодно обновяваните данни за България на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование. От тях излиза, че почти 100% от записаните в предучилищно образование деца учат в общи групи и не са сегрегирани (последните актуални данни са за 2018/2019 г.). Едва 282 деца са в специални групи за деца с увреждания, а други 147 са в специални училища. За всички останали възможности  - децата да са записани във форми на алтернативно образование, да се обучават вкъщи или да са напълно необхванати, графите за България са празни, а данните са със статус missing. 

Едно от възможните обяснения за липсата на данни е чувствителността им – трябва да се питат родители за самоопределение, за наличие на решение за ТЕЛК и т.н. Но нищо не пречи да се използват съществуващи бази данни на различни институции. Така например могат да се използват данните на Агенцията за социално подпомагане за децата с над 50% увреждания, които получават помощи, и да се проследи как се разпределят по възраст, региони, по обхват в образователната система и т.н.  По този заобиколен път UNICEF установи, че извън градина и училище в България са близо 10 000 деца с увреждания.

 

Като ги установим – какво да ги правим?

 

Образователното министерство има повече данни за приобщените деца със специални потребности, макар че и тук числата не са достатъчно подробни и е трудно да се състави национална, камо ли регионална картина. Според данните общият брой на децата в предучилищно образование, за които е осигурено специално ресурсно подпомагане, тоест са минали през оценка и е установено, че имат специална нужда от подкрепа, е 5889. Учениците, на които се предоставя ресурсно подпомагане, са 17 765.

Много интересни са данните къде точно се случва тази подготовка. Данните за столицата – мястото, което би следвало да е най-подготвено, с най-голяма концентрация на специалисти, отново са показателни. Общият брой на детските градини в София е 281. Едва в 183 от тях има записани деца със специални потребности. Близо 100 градини изобщо не са се докосвали до този проблем, като това дава повод на някои от тях да се хвалят с безумни надписи на сайтовете си от рода на „В градината няма записани деца със СОП“.

Много сериозна тежест в осигуряването на задължителното предучилищно образование на деца с проблеми поемат специалните групи в общи детски градини (след реформите в приобщаващото образование отделни специални градини за деца с проблеми няма, но към някои общи градини има специални групи). По данни на МОН такива специални групи функционират към 20 детски градини. В тях са записани 513 деца със специални потребности. В България има общо 1817 детски градини. Сметките показват, че на детските градини без специални групи се падат средно по 2,9 деца със СОП, а 20-те детски градини със специални групи поемат средно по 26 деца с проблеми.

В много градове детски градини със специални групи няма изобщо, тоест тази възможност – да запишеш детето си в група, в която има подготвен персонал, не съществува. В останалите градини при скромната бройка от приобщени средно 3 деца финансовите сметки просто не излизат. 

За децата със СОП държавата отпуска по-висок норматив за издръжка. Стандартът за дете в норма в целодневна група за 2022 г. е 3097 лв., а за деца със СОП – 7900 лв. По-висока е и издръжката за специална група спрямо обичайните групи. В специалните групи това по-високо финансиране позволява да се сформират по-малки групи, за които да се грижи подготвен персонал. По-високата издръжка за дете със СОП в общите градини не върши работа при малък брой приобщени деца. Стандартите са недостатъчни да се наемат специалисти като логопед и психолог и за тях  обикновено само два пъти седмично се оказва ресурсна подкрепа за по 45 минути. В останалото време с децата масово не се работи и те са оставяни на самотек. В някои градини настояват родителите да присъстват заедно с децата. Така приобщаващото образование се случва главно по линия на приобщени родители без шанс да имат и професионална реализация. 

Тази система на финансиране трябва да се промени, за да има финансов стимул общите детски градини да не гледат на децата със СОП само като на проблем. Много е важно да се въведат стимули за конкретните учители, както и да се осигури добро обучение. Това не са лесни промени. Но на първо място поне трябва да се направи опит тези деца да се установят и родителите им да бъдат реално подкрепени. Да, има частни центрове, тъй като местата в безплатните социални услуги не стигат, но цените са непосилни за повечето родители. 

 

Още по темата