Quantcast

Медия без
политическа реклама

Социалните мрежи се превърнаха в партизанско движение

А някога очаквахме доста по-големи ползи за гражданското общество

Красимир Каракачанов си остана емблема в сюжета, макар и други да го заслужават.

Не е вярно, че няма промяна в България. Промениха се социалните мрежи. Доскоро върло критични будни граждани вече подкрепят или се разсейват за глупостите на властта. Обратно - пеещият осанна за управлението хор заема местата им. "Сменят си капите", описва отдавна фолклорът състоянието.

Днес няма да видите Христо Иванов или Даниел Лорер

 

с "торбичка била" до Делян Пеевски

 

Няма да срещнете ахкане от отвращение задето ПП-ДБ се сближават с ДПС тихо и полека, както вече се сближиха с ГЕРБ. Липсват мемета за Кирил Петков, който в понеделник иска разтурване на службите заради доклад на ДАНС, а във вторник при кадруването в Здравната каса се позовава на доклад на ДАНС. Просто хората, творящи или споделящи подобни произведения за Бойко Борисов и сие, са специализирани в Бойко Борисов и сие. Но пък може да видите как довчерашни обожаващи премиера групи се нахвърлят върху настоящия. Николай Денков бил менте академик според тях, сякаш някога досега са се вълнували от научната компетентност на

 

доктора по пожарникарските науки Бойко Борисов

 

Партиите на промяната били некомпетентни, пълни с калинки... Но мълчаха тия хора, когато титани като Дани Кирилов пишеха законите. Или личният доктор на Бойко Борисов по прякор Мозъка определяше съдбата на здравеопазването. Всъщност, не мълчаха - радваха се, подкрепяха, аплодираха.

Прекрасно тия състояния личат и по отношение на местната власт, където палачинката се обърна. Никога досега на привържениците на ГЕРБ не им е хрумвало да обвиняват Йорданка Фандъкова при улични безредици на футболни фенове. Но сега се нахвърлиха върху Васил Терзиев. Във Варна пък хора, които всяка сутрин заставаха до препълнен контейнер, за да стриймват омерзени, и иронизираха "браво кмета" (смешка по адрес на Иван Портних и обожателите му), днес

 

подминават все така препълнените контейнери;

 

носейки букет цветя към главния кабинет в общината - "браво кметът" си е все там, просто се смениха лицата.

Вече има сигурен маркер дали един активист в социалните мрежи подкрепя властта или опозицията. Ако при снежно бедствие ревне "Що за държава, затрупа ни, къде са снегорините?!...", значи опозиционерства. Ако дълбокомъдро провижда като източник на хаоса гражданската пасивност (личното нехващане на лопата), значи лобира за управлението. Разбира се, позицията се сменя съобразно смените на власт и опозиция. Обаче има и константи. Например по международни теми, в главите на крайните русофили: ако западна държава бомбардира някъде, това е лошо, агресия;

 

ако Русия бомбардира, това е самозащита,

 

бомбите са гълъби на мира, Русия не е виновна.

Не бива да се обобщава, но огромното мнозинство от хора, които определят общественото мнение в политически план (или поне се мъчат) - от тролове да именити инфлуенсъри, са дълбоко партизирани - слуги на партии, посолства, на отделни политици, понякога на корпорации... И досущ партизани, творят из интернет с единствената  цел е да пуцат срещу съответния враг, жонглирайки с истината, фактите, честността, честта... Използват

 

глупостта на не малко други хора,

 

тоест на масите (масите никога не са умни - пише го в дебелите книги). А господарите направляват процеса според интересите си. Понякога някои от по-оправните слуги (или пък просто хора, които винаги са преследвали личния интерес)  успяват дори да направят кариера чрез манипулациите (например да станат депутати). Важното в крайна сметка е, че огромна част от някогашните надежди за социалните мрежи - че ще допринесат за интелигентно  и независимо гражданско общество, отидоха в калта. 

Всичко това, естествено, не е новина. Нито пък е характерно само за България. Но лични добре в преходни периоди при смяна на властта, какъвто има в момента у нас - затова е добре да не го подминаваме.

Но разсъждавайки за социалните мрежи и (д)ефектите им за гражданското общество, не е лошо да задълбаем. Макар че ще навлезем в неизчерпаемата сфера на психологията:

Гореспоменатите користно заинтересовани хора или групи са ясни. Но жонглиране с истината, фактите, честността... си позволяват съвсем съзнателно и хора, които не преследват корист. Защо го правят? Отговорът - защото

 

потребността от принадлежност, общност,

 

винаги е била по-важна от истината. Тоест, ако някои иска да се самоидентифицира с партия, общност, идея, марка... - публично винаги ще пее в съответния хор, независимо дали приглася лъжа. Това е лоша новина за човека по принцип.

Интересен и още един момент - кой точно разполага с чисто физическото време, за да пише активно в мрежите. Може ли лекар в кабинета си, шофьор зад волана, учител в часовете, жената зад гишето пред опашката, бизнесменът, на чиято глава са отговорности за пари, доставчици, клиенти и служители? Трудно. Могат да си го позволят най-вече хора, които са материално стимулирани за целта. Или пък разполагат с премного свободно време. Или са вманиачени в предаността си към партия, доктрини или собствената си изява. Това са все сегменти, от които не произлиза по-добро гражданско общество. И лошата новина е конкретно за него.

Май без изглед за добра. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?