Погрешно си мислех, че Русия е безразлична към корупцията в България, след като за 30 години преход нито веднъж не изрази възмущение от нея, както правят други държави. На 29 януари 2021 г. разбрах, че тя всъщност има слабост към българската корупция. Руското посолство си позволи нещо, което по принцип дипломатическият протокол не допуска - нападна друго посолство заради изказване на негова дипломатка (американката Джесика Ким) относно слабата ефективност на българската правосъдна система в борбата й срещу корупцията на високо равнище.

В момент, когато в самата Русия тече скандал за корупция на най-високо равнище, тя се притече на помощ на българските власти, сякаш за да потвърди пословицата, че приятел в нужда се познава. "Обърнахме внимание на скорошното изказване на колеги от посолството на САЩ в България за неспособността и липсата на политическа воля на българските власти да се справят с корупцията в страната", написа руското представителство на страницата си във Фейсбук. Премиерът Бойко Борисов се престори на незабелязал тази мечешка услуга, защото в същото време отправяше остри думи към Москва: "Осъждаме прекомерната сила, която се използва срещу (Алексей) Навални, срещу съпругата му и срещу демонстрантите в Русия". 

Що за черна неблагодарност?

Интересно е, че Москва не му се сърди, а го гледа с умиление. "Смятаме, че подобни менторски изявления (като на Джесика Ким - бел.а.), както винаги без конкретни доказателства, де факто хвърлят сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система на Република България", заяви руското посолство. Какво  шокиращо бе казала американската юридическа съветничка, че провокира толкова остра реакция?  На 28 януари тя рече на онлайн дискусия за върховенството на закона в България: "Липсата на отчетност и контрол върху главния прокурор е предизвикателство, с което България трябва да се справи (...) Корупционната пандемия не може да се лекува с еднократна или двукратна ваксинация. Лидерите на България трябва да се съгласят, че никой не е над закона, включително и те самите." По думите ѝ в страната липсва политическа решителност за присъди за корупция. Какво не е вярно и какви други доказателства са нужни освен липсата на присъди, за да се види, че няма борба с корупцията по върховете? 

Руснаците и американците са в постоянно съперничество навсякъде по света, защото са глобални сили. Нищо чудно, че и в България сблъскват мненията си. Досега е имало размяна на реплики по военни или енергийни въпроси, но в обичайния дипломатичен тон. За първи път наблюдаваме остра реакция, при която руснаците заемат тъй уязвима позиция. Явно нещо много ги е засегнало, за да напуснат дискретната си поза на нечуващи и невиждащи срива на правовия ред в държавата. Стреснали са се, че се атакува важна за тях ценност в България - управляващата клептокрация. Създадена по образ и подобие на постсъветската клептокрация, тя е

гарантът за руското влияние, независимо коя партия е на власт

Досега американците контрираха руснаците чрез атаки срещу отделни техни енергийни проекти, но редовно биваха изигравани, защото един проект заместваше друг, а инструментът за тяхното изпълнение - родната мутрокрация - си оставаше все същият. Така например проектът "Южен поток" бе заменен от "Турски поток" като руска газова магистрала без нито едно отклонение на българска територия. Борисов даде 3 млрд. лв., за да прокара тази тръба по диагонал през държавата и да не остави нито една молекула природен газ за български нужди, включително и в енергийно най-бедните региони. Как руснаците да допуснат американски натиск над такъв ценен кадър, независимо какво пише той във Фейсбук или където и да било по техен адрес? Не се разстройват и когато ритуално гони по някой техен дипломат.

Може да се очаква, че занапред сблъсъкът между двете свръхсили ще бъде за оцеляването на българската клептокрация, защото самите руснаци показаха на САЩ къде е уязвимото им място. Управляващата върхушка пък си има добре известна Ахилесова пета - корупцията, която, както се вижда, може да бъде разобличена само отвън, защото националната правосъдна система съзнателно е парализирана от десетилетия. Затова руснаците са толкова обезпокоени да не се "хвърля сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система". По техния модел те трябва винаги да вървят ръка за ръка, за да си гарантират взаимно оцеляване.

Този път не можем да призовем Русия за освободителка

от криминалното иго. Не чакаме голяма помощ и от Брюксел, който в последните си доклади по Механизма за сътрудничество и проверка почти обсипа с ласкателства управляващите в България колко порядъчни хора са станали. Сякаш злоупотребите с еврофондове са били дело на транзитни пътници, които са минали и заминали. Съединените щати също не са дали досега знаци за сериозни намерения да разобличат поне един корумпиран на висок пост в България. Посочването преди година на злощастния съдия Андон Миталов като първи и единствен засега пример за корупция в държавата злепостави по-малко съдията, отколкото САЩ. Една голяма държава би трябвало да си поставя по-големи цели, а не да създава лъжливи очаквания. Оттогава нищо по-сериозно не последва. Иначе сме благодарни и на семинарни дискусии, в които се говорят познати неща по принцип. 

Разбира се, всяка държава би могла да ни каже "Оправяйте се както можете". Но за целта би трябвало да спре и външната подкрепа за корумпираната върхушка, която има остра нужда да знае, че може спокойно да прави каквото си иска.